Игра на часове
Шрифт:
Докато тя бавно напускаше стаята, Мишел докосна ръката на Кинг.
— Имаш право. Момиченцето на татко не е на себе си.
— Но дали сме наясно с причината?
Телефонът на Чип Бейли иззвъня и след кратък разговор той побърза да си тръгне.
Кинг и Мишел го последваха до външната врата, където Кинг каза:
— Ние ще поостанем още малко. Нали знаеш, като заместници на шерифа.
Бейли не изглеждаше твърде доволен, но нямаше основания да възрази.
— Приятно ти е да го дразниш, нали? —
— Никога не пропускам дребните житейски удоволствия.
Върнаха се в библиотеката, където Мейсън разчистваше масичката.
— Чакай да ти помогна. — Кинг се пресегна и намести чашите върху подноса. Едната падна настрани и разля малко утайка. — Извинявай.
Кинг бързо попи петното със салфетка.
— Благодаря, Шон — каза Мейсън, докато вдигаше подноса.
Последваха го към грамадната кухня, обзаведена с професионално оборудване и всяка модерна придобивка, която би пожелал един готвач, за да превърне приготвянето на храна в изкуство.
Кинг подсвирна.
— Чудил съм се откъде се вземат всички тия чудесни ястия на приемите.
Мейсън се усмихна.
— Мисис Батъл не приема нищо друго, освен първо качество.
Кинг седна на ръба на масата.
— Добре, че още си бил буден, когато се е прибрала Реми. След всичките мъчителни преживявания…
— Беше трудно за цялото семейство — каза Мейсън.
— Не се и съмнявам. Значи тя си дойде около единайсет?
— Точно така. Спомням си, че погледнах часовника, когато чух колата й да спира отвън.
Мишел си записа това, а Кинг продължи:
— Ти беше ли още в къщата, когато й позвъниха за смъртта на Боби?
Мейсън кимна.
— Тъкмо бях приключил с работата и се канех да изляза, когато тя дотича по стълбите. Беше като обезумяла, с раздърпани дрехи, едва говореше. Трябваше ми цяла минута, за да я успокоя и да разбера какво казва.
— Тя твърди, че позвънила на Еди да дойде да я откара.
— Само че той не си беше у дома. Исках да я откарам аз, но тя ми поръча да остана тук в случай, че някой се обади. Потегли след около десет минути. Когато се върна, приличаше на призрак, очите й бяха помръкнали, все едно не беше същата.
Мишел наведе глава, смутена от последните му думи.
— Така или иначе, после се оказа, че бил убит. Трябва да знаете, че мисис Батъл е силна личност. Може да понесе и най-тежкия удар, без да трепне. Но два удара един след друг всекиго биха сломили.
— Тази сутрин изглеждаше много спокойна — отбеляза Мишел.
— Издръжлива е — настръхна Мейсън. — И трябва да бъде силна заради всички останали.
— Савана обаче ми се стори извън релсите. Сигурно с баща й са били много близки — каза Мишел.
Мейсън премълча.
— Макар че рядко се е мяркала у дома през последните години.
— Почти не я виждахме —
Ти вече го прецени, Мейсън, помисли си Кинг и каза на глас:
— Доколкото разбирам, онази вечер Савана си е била у дома. Изненадан съм, че не е отишла в болницата заедно с Реми.
— Не знам дали си е била у дома, или не. Във всеки случай не съм я виждал.
— Мога ли да говоря откровено, Мейсън? — попита Кинг.
Икономът се завъртя и го изгледа с лека изненада.
— Да, предполагам.
— Смъртта на Боби може да не е свързана с другите убийства.
— Разбирам — бавно изрече Мейсън.
— Тъй че ако е бил убит от някой друг, ще трябва да почнем да търсим мотиви.
Мейсън не отговори веднага.
— Имаш предвид някого от семейството?
— Не е задължително, но не можем да го отхвърлим. — Кинг изгледа втренчено събеседника си. — Ти отдавна живееш с тях. Веднага се вижда, че си нещо повече от слуга.
— Преживели сме заедно и добро, и лошо — отвърна Мейсън.
— Разкажи ни за лошото — каза Кинг.
— Виж какво, ако се мъчиш да изкопчиш нещо, което би навредило на мисис Батъл…
— Мъча се само да стигна до истината, Мейсън — прекъсна го Кинг.
— Тя никога не би сторила подобно нещо! — рязко заяви Мейсън. — Обичаше мистър Батъл.
— И все пак не носи венчалната си халка.
Мейсън трепна за миг, после се овладя.
— Мисля, че халката се нуждаеше от поправка. Тя не искаше да я повреди повече. На твое място не бих търсил друго обяснение.
Добър отговор, помисли си Кинг.
— Сещаш ли се за някой друг?
Мейсън се замисли, но накрая поклати глава.
— Наистина не мога да кажа. Не знам нищо такова — бързо добави той.
Първото ли бе вярно или второто, запита се Кинг. Извади визитна картичка от джоба си.
— Ако си спомниш нещо, обади ни се. Ние сме много по-кротки от ФБР — добави той.
Докато Мейсън ги придружаваше към изхода, Кинг спря пред витрина с множество фотографии. Една от тях привлече вниманието му.
— Това е Боби — младши, близнакът на Еди — обясни Мейсън. — Роден е с няколко минути по-рано, това му донесло семейната титла.
— Нима си в семейството толкова отдавна? — попита Мишел.
— Така е. Те бяха купили този имот, строяха къщата, имаха две момчета и им трябваше помощ. Видях обява във вестника и оттогава съм тук. Другият персонал минава и заминава, но аз съм със семейството. — Гласът му стихна. След миг той се сепна и видя, че Кинг и Мишел го гледат втренчено. — Отнасят се с мен наистина много добре. Мога да се пенсионирам когато поискам.