Игра на часове
Шрифт:
— Не, но за жалост спадам към малцинството сред мъжкия пол. — Той се усмихна и добави: — Тоест към умните, чувствителните и образованите.
Насочиха се отново към малката разхвърляна канцелария на Лулу, където я завариха да работи усърдно. Не изглеждаше много доволна, че я прекъсват.
— Вече разправих всичко на Уилямс и ФБР — каза тя, после щракна запалката и засмука нова цигара.
— В момента сме назначени за помощник-шерифи, тъй че можеш да споделиш и с нас — отговори
Тя въздъхна, пусна облаче дим и се облегна.
— Ако случайно не си чула, здравното министерство обяви, че пушенето е много вредно — каза Мишел и разсея с длан пушека пред лицето си.
— На здравното министерство не му се налага да управлява мъжки клубове — отвърна Лулу.
— На драго сърце ще изтърпим вторичното пушене, стига да ни разкажеш за Ронда Тайлър — намеси се Кинг.
— Добре, за трети и явно не за последен път. Ронда Тайлър, наричана още… всъщност вече не помня как й беше проклетият псевдоним…
— Мургавото пламъче — подсказа Мишел.
— Да, добра памет имаш — кимна Лулу и я огледа изпитателно. — Както и да е, тя постъпи на работа по договор. Отседна в една от клубните стаи, но малко преди да изтече договорът, каза, че си намерила друга бърлога. После договорът изтече и повече не я видях. И преди я бяхме наемали. Винаги се е държала като професионалистка и не ни е създавала проблеми.
— Споменавала ли е да има приятели или роднини наблизо?
— Не и на мен. Но при нейния занаят роднините обикновено се отдръпват.
— А дали не е срещнала някой мъж? — попита Мишел.
Лулу тръсна пепелта от цигарата в празна картонена чашка върху бюрото.
— Аз поне не съм чувала.
— Сигурно е споделила с някого, а? — попита Кинг.
— Евентуално с някое от момичетата.
— Може ли да поговорим с тях?
— Ако успеете да ги събудите. Нощната смяна не напуска леглата, преди да наближи привечер. Дневните са в момента на сцената.
— Ще се постараем — каза Кинг.
— Ваша работа — отвърна Лулу и пак се вгледа в Мишел.
Докато вървяха към вратата, Мишел се озърна през рамо и видя ръката на Лулу да изчезва в чекмеджето на бюрото. Когато отново изплува, в нея нямаше нищо. Мишел завъртя глава, преди Лулу да забележи погледа й.
— Между другото — догони ги нейният глас, — ето още едно сведение, което може да ви заинтригува: нейно височество Реми Батъл е заплашвала Джуниър.
Двамата се завъртяха и внимателно изслушаха разказа й за срещата, включително и за предложението на Реми да плати, ако Джуниър й върне нещата.
— Значи иска нещо от чекмеджето, но не дава пет пари за венчалната си халка? — попита озадачено Кинг.
— Очевидно дамата
— Къде ще бъде днес Джуниър?
— Няма да можете да го видите. Има поръчка в Линчбърг. Но довечера ще е в къщата, която строи за нас.
— Обясни ми къде е къщата. И ми дай номера на мобилния му телефон. — След като Лулу обясни, Кинг зададе още един въпрос: — Идвал ли е някога тук Боби Батъл?
Лулу сякаш положи големи усилия да прикрие изненадата си.
— Мисля, че съм го виждала на два-три пъти.
— Наскоро ли?
— Какво разбираш под „наскоро“?
— Да речем, през последните две години.
— Не мога да кажа със сигурност.
Друго и не очаквах да чуя, помисли си Кинг.
— Е, отново благодарим за съдействието.
— Ще ви покажа къде са стаите — предложи Лулу.
Отведе ги на горния етаж и посочи коридора, закрит с червена завеса.
— Успех — каза тя, но тонът й говореше точно обратното.
Докато двамата тръгваха натам, Лулу докосна Мишел по рамото.
— Може ли да те питам нещо?
— Ние вече толкова питахме, че не виждам защо да ти откажа.
— Мислила ли си някога да танцуваш на пилон?
Мишел се смая.
— Моля?
— Просто имаш вид на типичното американско момиче. Това много се цени в занаята. По-слаба си от другите мацки и малко лека в бюста, но момчетата няма да имат нищо против, като видят останалото.
Лицето на Мишел пламна.
— Сигурно се шегуваш!
— Заплащането е по-добро, отколкото предполагаш, а бакшишите са изцяло за теб. Освен това можеш да избереш нощна смяна и през деня да ходиш на работа другаде. Законът забранява да се събличаш докрай, тъй че можеш да останеш по прашки. Но горнището трябва да падне, такива са правилата в клуба. Няма ли цици, няма парици.
Мишел се усмихна хладно.
— Нека да го кажа така: видиш ли ме да танцувам само по прашки пред тълпа пияни тъпаци, да знаеш, че е дошъл краят на света.
— Не знам — каза Кинг, който слушаше внимателно разговора. — За такова зрелище бих дал поне двайсет долара бакшиш.
40
Кинг и Мишел тръгнаха по коридора, промушиха се зад тежката червена завеса и почнаха да чукат по вратите. Няколко стаи бяха отключени и свободни. От другите им отговориха с ругатни или сънливо мърморене. Всеки път, когато някоя врата биваше отворена — винаги от оскъдно облечени млади жени с крайно уморени лица. — Мишел задаваше един и същ въпрос, а Кинг извръщаше глава.