Игра на часове
Шрифт:
Тя извади ключ и ги въведе.
Подът беше боядисан на черно-бели шахматни квадрати. По рафтовете събираха прах трофеи от състезания за стари автомобили. Пред седем от вратите стояха идеално подредени една спрямо друга старинни коли — от „Стуц Беъркет“ до някаква внушителна машинария с платнен гюрук и кръгъл радиатор, която според табелката отпред представляваше шестцилиндров „Франклин“, модел 1906 година.
— Бях чувал, че Боби колекционира стари коли, но не знаех, че колекцията му е толкова голяма — възкликна
— На горния етаж са още повече — каза Сали. — Има специален асансьор за колите. Мистър Батъл беше наел и механик на пълен работен ден да се грижи за тях.
Тя отиде до последната клетка и спря. Кинг и Мишел я последваха. Там нямаше кола. Погледнаха я въпросително.
Сали се поколеба за момент.
— Вижте, не сте го чули от мен — каза тя. Двамата кимнаха едновременно. — Ами… някога и тук имаше кола. Беше огромна, нали знаете, от онези грамадни ролс-ройсове, дето ги показват в старите филми.
— Какво стана с нея? — попита Мишел.
Сали отново се поколеба, сякаш не знаеше дали да говори, или да премълчи.
— Сали, не спирай, щом веднъж си се престрашила — подкани я Кинг.
— Добре де, беше преди повече от три години. Късно една вечер се вмъкнах тук просто да разгледам. Не ми се полагаше да имам ключ, но механикът ми даде, защото ме харесваше. Бях вътре, когато чух да се задава кола. Точно тогава забелязах, че един от автомобилите липсва. Вратата започна да се отваря и видях светлината на фаровете. Изплаших се до смърт, защото, ако ме бяха заварили тук, сто на сто щяха да ме уволнят. Изтичах и се скрих ето там. — Тя посочи купчина варели за гориво в единия ъгъл. — Ролсът влезе в гаража и моторът изгасна. Мистър Батъл слезе от колата и изглеждаше зле. Наистина зле.
— Как разбра? Не беше ли тъмно? — попита Кинг.
— На входа има автоматичен ключ. Вечер, когато се вдигне вратата, лампите вътре светват.
— Какво имаш предвид, като казваш, че изглеждал зле? — попита Мишел. — Болен? Пиян?
— Не, сякаш беше страшно разстроен или разтревожен.
— Успя ли да разбереш причината? — попита Кинг.
— Не. Така или иначе, както казах, изглеждаше зле, но изведнъж се усмихна и взе да се смее. Смееше се! Е, поне докато не дойде тя.
— Коя „тя“? — попита Кинг. — Реми ли?
Сали кимна и плахо прошепна:
— Ако беше дошла с пистолет, мисля, че мистър Батъл щеше отдавна да лежи в гроба.
— Какво стана после? — попита Мишел.
— Почнаха да се карат. Е, отначало тя само крещеше по него. Разни безсмислици. Но доколкото схванах, ставаше дума за друга жена.
— Остана ли с впечатление, че Реми знае коя е? — бързо попита Кинг.
— И да е знаела, не спомена име, или поне аз не чух да споменава.
— А Боби как се държа?
— Разкрещя се, наруга я и заяви, че не било нейна работа с кого спи.
— А аз бях готова
— Е, той каза нещо, което никога няма да забравя — продължи Сали.
Тя замълча, въздъхна и ги изгледа тревожно.
— Продължавай — каза Кинг. — Вече едва ли има какво да ни изненада.
— Мистър Батъл каза, че в семейството не само той се придържа към тази философия.
— Да спи с когото му падне? — каза Кинг.
Сали кимна. Мишел и Кинг се спогледаха.
— И смяташ, че е имал предвид Реми? — попита Мишел.
— Така предположих. Но мисис Батъл винаги е изглеждала толкова възпитана и…
— И привързана към съпруга си — подсказа Кинг.
— Да, точно така.
— Външното впечатление често е измамно — отбеляза той.
— Ами ролсът? — попита Мишел.
— След онази нощ той просто изчезна. Не знам какво е станало с него. Всъщност Били Едуардс-механикът, който отговаряше за колите — също изчезна. Оттогава мистър Батъл загуби всякакъв интерес към колекцията си. Доколкото знам, повече не е идвал.
— И ти не видя онзи Били Едуардс, преди да напусне?
— Не, на другия ден стаята му беше празна. Не знам кой е дошъл да откара колата. Сигурно е станало през нощта, иначе все някой щеше да види как потегля.
— Благодаря, Сали, много ни помогна.
Сбогуваха се със Сали и тръгнаха обратно към голямата къща.
— Какво мислиш за тази история? — попита Мишел.
— Много въпроси поражда. С кого се е срещал Боби по онова време? Дали намекът му наистина е бил насочен към Реми? И защо се е отървал от колата? — Кинг се замисли. — Питам се дали има шанс да открием Били Едуардс и да го разпитаме.
— Защо не отидем направо при Реми?
— Тя ще поиска да разбере откъде сме узнали. А Сали явно не умее да прикрива чувствата си. Още при първия строг поглед на Реми ще се пречупи. По някое време може би ще се наложи да постъпим точно така, но засега нека потърсим друг начин.
— Откриваме нови и нови въпроси, но без отговори — каза Мишел.
— Рано или късно ще настъпи обрат. Но се боя, че отговорите може да не ни харесат.
39
Доротея и Еди Батъл не си бяха у дома, затова следобед Кинг и Мишел отскочиха до „Афродизиак“ да поговорят с Лулу Оксли за убитата Ронда Тайлър.
Когато пристигнаха, паркингът вече започваше да се запълва от обедния прилив на клиенти. На минаване край един от баровете зърнаха как вътре танцуват почти голи жени, а мъжете от публиката зяпат и подвикват възторжено.
— Не виждам какво му е привлекателното — отбеляза Мишел.
— Продуктът не е предназначен за такива като теб.
— Я стига. Да не би да твърдиш, че ти допадат подобни гледки?