Измамата
Шрифт:
Блек стоеше малко встрани, заобиколен от двама души от ръководството на Крепостта, както и тъмнокоса жена някъде около четиридесетте, която Ребека беше срещала няколко пъти в офиса, една от новите чуждестранни шефове, Антеа Равел. Не особено симпатична, говореше от онзи тип сух снизходителен английски, който те кара да се чувстваш като прост слуга. Освен това лицето и беше толкова стегнато от лифтинга, че изражението и почти винаги беше едно и също.
Някои в офиса я наричаха Ледената кралица, което беше доста сполучлив прякор.
— Добър
— Освен всичко останало кандидатстваме за класификация „защитен обект“, което означава увеличени правомощия за нашите служители по сигурността. Също така планираме в скоро време да направим обширна тренировка заедно с Националния отряд за бързо реагиране. Сигурността е наш най-висш приоритет…
Блек изведнъж обърна глава и срещна за кратко погледа и. После се обърна настрани и каза нещо на Ледената кралица, което я накара да погледне по посока на Ребека.
Жената докосна горната част на ръката му с длан и се наведе напред. Зашепна нещо толкова близо, че устните и почти се допираха до ухото на Блек. Продължи да шепне още няколко секунди, преди бавно да се отдръпне назад. Каквото и да каза Ледената кралица, то развесели и двамата и Ребека не можеше да се отърве от чувството, че обсъждаха нея.
Принуди се да ги игнорира и вместо това се съсредоточи обратно в ръководителя на обекта.
— Ето, че дойде време за големия миг — каза той, преминавайки внезапно на английски. — Бих искал да помоля нашия изпълнителен директор, Марк Блек, да пристъпи напред и да натисне копчето.
Тълпата от зрителя се раздели и пропусна Блек напред към панорамния прозорец.
Един служител подаде на Блек малка кутия с голям, червен бутон и той отдели минута-две да позира с пределно ясния символ, докато фотоапаратите святкаха.
— С това обявявам централата за открита — каза после.
Натисна бутона и долу в контролната зала изведнъж всички монитори се съживиха.
Трябваше веднага да стане, да благодари за помощта и да се отправи към вкъщи. Вместо това ги остави да му покажат чертежите, да му разкажат за електрическата ограда, камерите, пазачите, които патрулираха обекта. Слушаше ги само с половин ухо. Но едно нещо забеляза ясно. Никой тях не обели и дума за това как смятаха да преминат през всичко, което, разбира се, можеше да се обясни по два начина:
Или още не му се доверяваха напълно и искаха да знаят дали ще скочи на въртележката, преди да споделят гениалния си план.
Или доста по-вероятно: тия аматьори нямаха план…
Преда две години самият той проникна в подобно съоръжение, но то беше значително по-малко, по-зле охранявано и освен това му помагаше геният Рехиман, който го прекара през всички пречки.
— Еее, какво мислиш?
Той забеляза очаквателните им погледи и за секунда помисли да завоалира
— Честно? Вие не сте наред! — той сви рамене. — Наистина ли най-сериозно смятате, че може да се влезе вътре? — той приземи показалеца си право върху контролната стая. — И дори и ако по чудо успеете да се промъкнете, какво ще правите там, и може би по-важното — как, но дяволите, смятате да излезете?
— Не се тревожи за това — изръмжа Мускула Джеф по начин, който макара предупредителната камбана в главата на HP да зазвъни още по-силно. Безспорно се беше натъквал на тоя пич и преди, но къде?
— Само ни помогни да влезем, ние ще се погрижим за останалото — намеси се Нина.
— Източника каза, че ще се справиш, че си го правил и преди — вметна Хаселквистът. — Че си нещо като експерт в областта…
HP кимна.
— Възможно е… — той остави предложението да попие в главата му за няколко секунди. Разбира се, звучеше примамливо и същевременно странно познато. Но първо, вече беше затънал до гуша в собствените си проблеми и второ, вярваше на триото тук също толкова малко, колкото и те на него.
Конската докторка изглеждаше горе-долу окей, но Хаселквистът беше мазно копеле, а горилата го притесняваше на няколко различни нива.
Но в същото време те разполагаха с нещо, от което можеше да извлече полза, нещо, което може би щеше да му помогне да проумее собствената си ситуация.
Той си пое дълбоко дъх.
— Окей, ако започна изобщо да обмислям дали да ви помогна, първо ще искам нещо в замяна…
— Имаш предвид освен че ти спасихме живота… — каза Нора, преди някой от останалите въобще да успее да отвори уста.
HP сви рамене. На челото на Мускула се беше появила пулсираща вена. Те се изгледаха враждебно.
— Този Източник… — HP направи уморени кавички с ръце. — Искам да говоря директно с него…
— Никой не говори директно с Източника — отряза Хаселквист. — Срещали сме го само веднъж, комуникираме с него чрез…
Нора вдигна ръка и той млъкна веднага.
— И как изглежда, значи? — HP се постара колкото можеше да не звучи прекалено любопитен.
Помълчаха няколко секунди, после Нора сви рамене.
— Нормално… — каза тя и отново вдигна ръка, този път за да попречи на другите двама да възразят. — С къса коса, среден ръст, очила, малко над четиридесет. Типичен костюмар, бих казала…
HP кимна.
— Знаете ли каква е ролята му в Играта?
— Не точно, но Кент и Джеф имат теория…
Тя се обърна към Хаселквист.
— Ами… просто такова усещане имаме. Заради определени изрази, които използва. Но мисля, че се занимава с техническа работа. Комуникация, сървъри или нещо такова. Чертежите съдържат куп технически подробности, нали, Джеф?