Измамата
Шрифт:
— Докосвала ли си нещо тук, Нормен?
— Не, разбира се…
— Хубаво, но естествено, ще трябва да те помолим да изпразниш джобовете си на излизане. Рунеберг, ще се погрижиш ли за това?
— Да, няма проблеми — промърмори бившият и шеф и направи крачка напред.
— Говорил си с Томас горе в ареста — каза тя и впери полицейския си поглед в Стигсон. Той дори не мигна.
— Естествено.
— Ти ли предположи, че е възможно Хенке да е бил пред „Гранд“? И сервира на Томас удобен извършител, за да можеш да продължиш да тормозиш брат
Стигсон поклати глава.
— Не беше нужно. От телевизионния екип, който беше намясто, бяха достатъчно учтиви да споделят всичкия си видео материал. Извършителят се вижда ясно. Определено е брат ти, без никакво съмнение. Напът да извади нещо от джоба на якето си, което господин Томас уверено твърди, че е оръжие. Може и да греши, но за съжаление, след предупредителния ти изстрел, както знаеш, настъпва известна суматоха, поради което не се вижда какво се случва след това. Томас е изключително надежден свидетел, а като се имат предвид предишните подозрения срещу брат ти, ние естествено, не можем да поемем никакви рискове. С кралската сватба на хоризонта най-сигурно за всички е да го задържим в ареста…
Той изчака няколко секунди, като че очакваше тя да каже нещо.
— Има ли още нещо, което искаш да знаеш, Нормен, защото в противен случай тук имаме да вършим работа…
Тя понечи да отговори, но в същия миг техникът се върна в стаята.
— Трябва да видите това… — каза той.
Изпика се зад бараката за велосипеди в двора, после намери кранче за вода и успя да изгълта едно конско хапче. Коремът му къркореше и той трябваше да направи нещо по въпроса, да зареже всичко това и да се скатае за няколко дни, докато историята изтече във вечерните вестници и той може да прочете какво, по дяволите, ставаше. Освен това си имаше собствен план, към който да се придържа. Да открие Ерман и да изстиска от него всичко, което знаеше за Играта.
Но не можеше да се откъсне от мястото си, не още.
Безспорно имаше известно задоволство в това поне веднъж да е една крачка напред.
Да дебне ловците.
Ченгетата бяха изпразнили апартамента още при първото си нахлуване, така че очевидно търсеха него. Лично него. Тъпите копелета явно си мислеха, че си е вкъщи.
Ако се бяха забавили малко, щяха и да имат право, а той самият щеше да се озове обратно в пандиза.
Нещо му подсказвате, че този път нямаше да се измъкне толкова лесно…
Когато се позиционира обратно на перваза, колата вече беше спряла пред входа му. Голяма черна лимузина волво с малки хромирани поставки за знаменца от двете страни на капака. Далеч не приличаше на разузнавателна кола…
Шофьорът седеше вътре, но пътниците бяха влезли в сградата.
Колата имаше черни регистрационни номера с жълти цифри и му трябваше известно време да схване какво означаваше това. Автомобилът принадлежеше на военните.
Ставаше все по-любопитно и по-любопитно…
Едната стена на спалнята беше почти изцяло покрита с
Изрязаното заглавие, поставено отгоре над всички, гласеше HE IS THE ONE!
Стигсон и хвърли бърз кос поглед.
— Още ли вярваш, че брат ти е невинен?
Тя не отговори. Изведнъж устата и пресъхна, а стомахът и се сви. Атентатори или не, човекът пред „Гранд“ очевидно е бил Хенке, а тя дори не го беше разпознала.
Или всъщност го беше направила?
Ако се беше поколебала още някоя секунда, сега той вероятно щеше да е мъртъв. Томас щеше да го е застрелял.
Или някой друг от охранителите. Тя самата например…
Подът се залюля под краката и и за няколко секунди си помисли дали да не седне на леглото.
Освен чашата кафе и сухия сандвич със сирене, които беше успяла да нагълта по време на церемонията горе в Крепостта, Ребека не беше яла стабилно от поне денонощие. А що се отнасяше до спане, положението беше още по-лошо.
Но не беше сега моментът да се пречупи. Хенке не се чувстваше добре, това беше очевидно. Имаше нужда от помощ, и то незабавно, преди да е направил нещо още по-глупаво.
Тя си пое дълбоко въздух и се обърна към Стигсон, за да каже нещо.
В този момент в стаята влязоха двама костюмирани мъже.
Единият беше над трийсетте, слаб, късо подстриган и носеше очила с тъмни рамки.
Другият беше Таге Самер.
— Полковник Пелас, колко хубаво — каза Стигсон и двамата мъже се здрависаха. — Вече познаваш колегата ми, комисар Рунеберг, а това тук е…
— Ребека Нормен, сестрата на заподозрения — каза Самер бързо и протегна ръка. — Приятно ми е да се запознаем, името ми е Андре Пелас, свързан съм с организацията на сигурността на Кралския двор.
Тя смотолеви нещо и стисна ръката му, търсейки погледа му, но той умишлено гледаше встрани.
— Нека ви представя Едлер, моя адютант.
Той посочи с бастуна си към очилатия мъж, който кимна кратко за поздрав.
— Така, какво знаем, Ескил… — Самер се обърна към Стигсон.
— Заподозреният, за съжаление, не беше намясто, както се надявахме, но за сметка на това успяхме да потвърдим, че е имал мания към Блек… — той показа стената с изрезките.
Самер кимна леко на Едлер и той отиде до стената и започна да повдига изрезките.
— Открихме ли някакви следи за интерес към кралското семейство?
— Нищо освен видеоклипа… — отговори Стигсон. — Но Петершон е издирван от сутринта, освен този апартамент на практика няма къде да отиде, а Нормен, естествено, ще ни сътрудничи напълно.
Той кимна към Ребека.
Тя отвори уста, но бързо осъзна, че всъщност не знаеше какво да каже. Мислите хвърчаха в главата и без никаква подредба.