Изповедта на един македонски четник

Сониксен Алберт

Нали разбирате, Цончев беше изпратил Дончо след нас, за да "избави" пленничките. Той не искаше ние да получим откупа. Ако двете жени бяха загинали в наши ръце, това щеше да послужи на неговите цели. Ясно е, че Македония щеше да бъде обърната наопаки и най-щателно преровена, ако наистина нещо се случеше с тях. И ако в резултат на някаква голяма случайност избегнехме това, тогава Груев и останалите му хора щяха да ни убият, когато излязат от затвора. Те не одобриха нашата постъпка, когато разбраха за нея, но ние вече бяхме получили парите. Разказвам ви различните опасности, които ни заплашваха и ме караха нощем да се потя.

Най-после ние бяхме така зле натиснати, че се решихме на голям риск. Ние минахме границата на България. Там стояхме доста време и това беше един период на почивка. Стояхме скрити

на няколко километра от Кюстендил, където са казармите, но никой не допускаше, че сме в такова съседство. Тогава именно аз ходих в София и се видях с мистър Дикинсън ⁸⁰ , американския представител. Той ме мислеше за обикновен селянин, нает от "разбойниците". Братът на Петър Китанов, Сандо, беше преводач на френски. Аз не изглеждах дори да разбирам български, тъй както бях облечен. "Десет хиляди лева, каза той, нито сантим повече." Не можахме да дойдем до съгласие.

– Когато бях в Самоков – казах аз, – един от мисионерите ми каза, че когато комисията се срещнала с "разбойниците", между тях имало един такъв интелигентен човек, че те го помислили за другаря на Груев, Гоце Делчев. Кой беше той?

– Това беше сам Кръстьо Асенов. Делчев беше едничкият от големите водители, който не бе в затвора. По това време беше към Битоля и не знаеше нищо за аферата, докато не се свърши всичко. Освен това се говореше, че Сарафов е бил замесен – това са глупости – Сарафов, креатурата на княз Фердинанд, съмишленик на Цончев.

– Какво стана с парите,които взехте?

Един комитет бе натоварен с тях. Д. С. ⁸¹ сега в София, и старият М. ⁸² в Дупница, вие познавате и двамата – хора, чиято честност е над всяко подозрение. Третият беше Гоце Делчев. Цончев знае какво стана с част от парите – но за негова сметка. Повечето от парите финансираха въстанието през 1903 г. в Битоля. И после – тук той ми се усмихна – аз взех малко от тях. Те ми дадоха пет лири, за да си отида за Коледа у дома. Другите не взеха нищо.

Ние останахме, смълчани дълго време, той мислеше унесено. Аз бях чувал много за тази история по-рано от други.

– А Дончо – добавих аз тихо, почти на себе си, – сега е почтен, преуспяващ гражданин и живее в собствена къща в Дупница.

– Зная – отговори той мрачно. – Хвалеха го във вестниците, въпреки че той е събрал повече откупи, отколкото биха ни донесли десет като мис Стоун. Но ние сме извън закона. За себе си не ме е грижа, но другите – повечето от тях загинаха за идеите си и никога нямаха дори и лира в джоба си. Но те бяха само разбойници. Господи! Какви лицемери са те! Тези самодоволни дипломати, вестникари и духовници, с техните увиснали бузи и закръглени шкембета. Да, ние сме разбойници. Те допускат нашите жени и малки бебета да бъдат изнасилвани и избивани и когато търсим помощ или поне прекратяване на тези безчинства в името на бога, те ни отвръщат с благи лъжи. А после, когато подложихме една от техните жени на малко неудобства, които и ние споделяхме с нея, само за да намерим средства, с които да спасим милиони жени от смърт и дори от нещо по-лошо, те ни наричат разбойници. Защото това беше една от техните жени, а за бедната госпожа Цилка изобщо нехаеха. Не, само за мис Стоун. Затова ние сме разбойници, престъпници, хора извън закона. Да бъде проклета такава цивилизация! Тя не е истинска!

Така обикновено той даваше израз на огорчението си, защото ние водихме още много разговори по този въпрос. Той ми направи силно впечатление, както и всички онези млади учители, които събираше около себе си, въпреки че неговите знания не се дължаха много на училището.

Често съжалявах, че не направих краткото отклонение, необходимо, за да се срещна със Сандански в Разложко. Чувствах, че той е водещият ум. Сандански прекрати последната интрига на княз Фердинанд в Македония, като елиминира Сарафов от полето на действие. Той и Чернопеев бяха ръководителите на социалистическото крило в Македония ⁸³ , което бе готово да прибегне до заместване на въоръжените акции с икономически действия. Когато младотурците

обявиха конституцията, те двамата и техните сподвижници отговориха първи, като положиха долу оръжието си. Младотурците ги приеха в Солун с отворени обятия. Няма нищо чудно в това, защото младотурското движение е така свързано със социализма, както революционното движение в Русия. Днес четите в Македония принадлежат на миналото.

Сега, когато пиша тези редове, чета във вестниците, че Сандански бил начело на една дружина, състояща се от стотина българи, следвана от смесени батальони от гърци, евреи и турци, пред вратите на Цариград ⁸⁴ .

Успехът на младотурците наистина ме избави от обикновените пророчески предсказания, с които е прието да завършват подобни книги. Когато започвах разказа си, никога не бих могъл да предскажа събитията, които станаха след това. Предричането, че днес турци, българи и гърци ще маршируват рамо до рамо към Цариград, за да свалят султана, би накарало да избухнат в смях всички трезво мислещи политици. Същите тези добри, разумни политици с тромави схващания вече са започнали интриги, за да спрат хода на революцията. Но Млада Турция се вдъхновява от един идеал, за който Турция е само нещо преходно.

През нощта на 9 ноември Владо и аз, с десетина други, се промъкнахме през границата и моите македонски приключения свършиха ⁸⁵ .

Забележки

1. Алберт Сониксен пристига в България през лятото на 1904 г. Пратеникът на ВМОРО в САЩ Иван Радулов в писмо от 4 юли 1904 г. до Димитър Стефанов в София го препоръчва по следния начин: "С настоящото си желая да ви препоръчам Mr. Albert Sonnichsen, секретар на Македонския комитет в New York. Той иска да се запознае по-отблизо с македонския въпрос; и понеже се интересува много от него, иде чак в България да стори това. Имайте доверие в него и бъдете откровени към него във всичко. Само му обаждайте кое е за пресата и кое не е. Той е изряден момък и ще бъде полезен за делото в Америка. Той е заемал главно участие във Филипините като въстаник. Говори малко немски, испански и чисто английски. Не го оставяйте под влиянието на генералите; той ги мрази, но пак по-добре да няма много близки сношения с тях."

След това в писмото се иска Сониксен да бъде запознат с някои войводи и да му се даде "материал за разни приключения. и геройства из македонското движение", което показва, че той още в началото е възнамерявал да напише по-подробно за революционното движение в Македония.

2. След освобождението на България до обявяването на независимостта през 1908 г. чуждите дипломатически представители в страната се наричат дипломатически агенти и генерални консули. Турският представител в София носи титлата комисар на вакъфите. В съшия период от време българските дипломатически представители в чужбина се наричат дипломатически агенти, а консулските представители в Турция – търговски агенти. От май 1909 г. дипломатическите представителства в чужбина стават легации, а търговските агентства – консулства.

3. Датата не е точна. Датите у Сониксен са по нов стил. Тук става дума за първите дни на февруари по нов стил или за края на януари 1906 г. по стар стил. Срв. датите в бел. 1.

4. Каймакам(ин), тур. – управител на каза (околия) с административни и военни функции, околийски началник.

5. Не полицейски, а жандармерийски офицери. Мюрцщегската реформена програма, наложена на Турция от великите сили след Илинденско-Преображенското въстание, предвижда като една от мерките за умиротворяване на страната, реорганизация на жандармерията в Македония. Преустройството се извършва под ръководството на италианския генерал Диджорджис, към когото се придават като помощници офицери от великите сили (без Германия, която отказва да участвува в реформата). Реформената област е разделена на пет жандармерийски сектора: Скопски санджак с офицери от Австро-Унгария; Битолски – от Италия; Солунски – от Русия; Серски – от Франция и Драмски – от Англия. Град Воден влизал в Солунски санджак и съответно в руския сектор.