Кралицата на изменниците
Шрифт:
— Който му го продава, също го знае — додаде Регин.
— Да.
— Лилия също пуши роет, нали?
— Докато е била с Наки. Като че ли не се е пристрастила към него. Всъщност сега роетът и консуматорите му са й доста неприятни. Мисля, че обвинява опиата за глупостите, които са вършили двете с Наки.
Регин я погледна замислено.
— Значи Гилдията разполага с един черен магьосник, който е пристрастен към роет и друг, който не е податлив на влиянието му.
— И един, който не би се приближил до това нещо дори и пари да му дават — додаде Сония и
Той я погледна и се усмихна.
— Твърде умна сте за това. Не позволявате на нищо да ви притисне в ъгъла.
Сония усети как бузите й пламват.
— С изключение на Гилдията.
— Изключение, което си заслужава. — Той погледна встрани. — Ще ми се като по-млад да имах вашата решителност и готовността ви да се опълчите на съвета.
Тя поклати глава.
— Вие? Без решителност? Винаги съм имала впечатлението, че сте напълно уверен в себе си и в онова, което искате от живота.
— Да… но никога не ми се е налагало да взимам трудни решения. Казваха ми, че всичко трябва да се върши по определен ред, за да могат всички да са в безопасност, могъщи и богати, и аз никога не поставих това под съмнение. Но с възрастта започнах да си задавам въпроси. Видях, че липсата ми на съпротива се дължи на страха да не бъда отхвърлен от равните ми. Видях, че единствените хора, които са в безопасност, могъщи и богати, са моето семейство и Домът ми. Че Домовете се противопоставят на промяната, защото се страхуват да не бъдат подкопани властта и богатството им. И все още е така.
— Киралия се промени много през последните двайсет години. В резултат на това Домовете не са изгубили власт или богатство.
Регин поклати глава.
— Ще загубят. Може да отнеме повече време, но ще се случи. Всички знаци са налице, ако знаем къде да ги търсим. И знаете ли какво открих? — Той я погледна и сви рамене. — Не ме интересува. Нека се сринат. Построени са върху лъжи и алчност.
Сония усети прилив на съчувствие. След раздялата със съпругата си, Регин бе склонен да прави мрачни и предизвикателни коментари за навиците и очакванията на върховното съсловие. Част от нея одобряваше, друга му съчувстваше, но въпреки това тя се чудеше до каква степен ще се притъпи разочарованието му, щом личната болка избледнее.
— Убедена съм, че едва ли ще смятате така, ако се озовете като просяк на улицата — напомни му мило тя.
Той я погледна и раменете му леко увиснаха.
— Сигурно. Но може би съм се променил към по-добро. Може би дори съм по-щастлив. Като започна да приема ученици с ниско потекло, Гилдията направи възможно преминаването през бариерите между съсловията. Виждам, че новоприетите се хвалят с това и искам да ги предупредя за цената. Тогава… тогава виждам, че цената не се отнася за тях и започвам да изпитвам… ревност. Те получават богатството, енергията и магията, но не са длъжни да почитат разни древни съглашения и традиции, или да се свързват само с хора, които Домът им одобрява, или да сключват брак с жени, избрани от тяхното семейство.
— Накрая може и да се наложи.
Регин поклати глава.
— Не. Вижте себе си. — Очите му
— Ако бях решила да го направя, сигурно много неща щяха да се изрекат за избора ми.
— И все пак никой нямаше да ви забрани да го направите.
— Само защото съм първата черна магьосница. Аз съм изключение. Не можете да си правите изводи, базирани само върху мен.
Регин я изгледа странно, отвори уста да каже нещо, но се намръщи и отново я затвори. Погледът му се плъзна встрани. Сония почувства как любопитството й се надига.
— Какво щяхте да кажете? — попита тя.
Той я погледна с неуверено изражение на лицето.
— Аз… щях да ви питам защо не се омъжихте, но предполагам, че е очевидно — а и е доста грубо от моя страна.
Тя сви рамене.
— Не е грубо. И не е заради онова, което си мислите. Наистина след смъртта на Акарин дълго време не можех да приема тази мисъл, но не и през всичките тези двайсет години. Можех да се омъжа за Дориен, ако моментът бе по-подходящ, но преди да съм готова, той бе срещнал друга. — „И добре, че стана така“. — Не мисля, че щяхме да си подхождаме. Като за начало, той обича селата, а щеше да се наложи да живее в земите на Гилдията, за да бъде с мен, тъй като аз не мога да ги напусна.
Регин я наблюдаваше с почти гузен интерес. „Сигурно много хора искат да ми зададат този въпрос“ — помисли си тя.
— Когато вече бях готова, като че ли никой не се интересуваше — продължи тя. — Мъжете на моята възраст не бяха преодолели предразсъдъците си към магьосниците от нисшите съсловия, а онези, които бяха като мен, бяха още твърде млади. И всички се плашеха от черната магия. Някои от Висшите магове ми намекнаха, че според тях наличието на съпруг ще бъде слабост, от която някой може да се възползва — като че ли Лоркин не съществуваше. Той беше другата причина. Винаги ревнуваше от другите мъже в живота ми.
Регин се намръщи.
— Какво… — Той се поколеба и поклати глава.
— Да?
Мъжът се намръщи.
— Какво ще направите, ако крал Амакира заплаши Лоркин?
Сония не очакваше смяната на темата и сърцето й се смрази.
Тя си пое дълбоко въздух и го изпусна бавно, преди да отговори.
— Ще посоча, че Лоркин е човекът, който е информиран за Изменниците, а не аз. Ще бъде много по-благоразумно да измъчва мен, за да накара Лоркин да говори.
Регин зяпна изненадано, после преглътна.
— Дали е мъдър ход да вкарвате в главата на един крал мисълта за измъчване?
Тя сви рамене.
— Сигурна съм, че тази мисъл му е хрумнала в мига, щом е научил за моето отпътуване. Ако е готов да измъчва мен, значи е захвърлил всякакви съображения за противопоставянето на Гилдията и Обединените земи. Но тогава така или иначе няма да имаме никаква възможност да върнем Лоркин у дома.
Тя се изпълни с отчаяна гордост, че не позволи на гласа си да потрепери при последното изречение, макар да бе близо до това. „Щом успях да го постигна, може би ще успея да скрия и чувствата си от сачаканците и Изменниците“.