Кралицата на изменниците

Канаван Труди

— Благодаря за намесата, Сави — каза Денил. — Значи той смята, че кралят стои зад това?

Тя кимна.

— Амакира сигурно възнамерява да обвини Изменниците за отвличането на Лоркин.

— И след като разчете съзнанието на Лоркин…

— След като се опита — поправи го шпионката.

— … след като измъкне с мъчения информацията от него, ще го убие и ще направи да изглежда така, че са го направили Изменниците.

Лоркин усети ледени тръпки по гърба си. Образът на измъчваната робиня отново проблесна

пред очите му. „Не съм сигурен дали ще успея да издържа толкова дълго, колкото нея“.

Вниманието им бе привлечено от движение край вратата. В стаята влезе Тайенд, следван от младата робиня. Той погледна проснатия на пода мъж, Сави, Лоркин и Денил, след което мълчаливо изслуша обясненията им.

— Въпросът сега е какво ще направи кралят, когато разбере, че планът му се е провалил — каза той. — Нямаме доказателство, че той е уредил това. Предположението ни би могло да го обиди. Освен това може да реши да изведе Лоркин от Дома на Гилдията, за да го предпази. — Той погледна към младия магьосник. — Да го отведе на място, където никой няма да го намери.

Лоркин потрепна.

— Можем ли да се престорим, че нищо не се е случило?

Денил и Тайенд се спогледаха.

— Бихме могли — отвърна Тайенд, — ако не беше този мъж. Не можем да го убием. Той би трябвало да е кралска собственост.

Денил погледна с присвити очи проснатия на пода мъж.

— Добре, ако всички се преструваме, че той е просто някакъв роб… бихме могли да кажем, че сме го заловили да използва магия и настояваме да бъде преместен оттук. Ще трябва да изчакаме да възстанови силата си или те ще се учудят как сме успели да го изцедим докрай.

— Не можем да го отпратим. Той знае, че Сави е Изменница — възрази Лоркин. — Ако каже на краля, тя ще се окаже в опасност.

Денил погледна към Сави.

— Можете ли да напуснете това място?

Тя поклати глава.

— Този Дом се наблюдава внимателно. Денонощно. Всичко се доставя на място. Робите, които се опитват да излязат за нещо друго, са спирани. — Тя погледна надолу към шпионина. — Кралят пак може да използва присъствието му тук като причина да премести Лоркин някъде другаде. Подозирам, че някои от другите роби също са шпиони на Амакира.

Всички се спогледаха мълчаливо и обезпокоено. Денил въздъхна и се обърна към Лоркин.

— Ще трябва да те изведем от Сачака.

— Напълно съм съгласен — промърмори Тайенд и погледна Сави. — Предполагам, че ограничението на робите ще попречи на хората ти да го уредят.

— Ако можехме, досега да сме го направили.

Денил поклати глава.

— Ще ми се да знаех за това. Не очаквам да научавам всичко, но така ще ми бъде по-лесно да взимам решения.

— Ако ти бях казала, щях да разкрия коя съм — възрази Сави.

Денил се обърна към Изменницата.

— Добре, но сега знам и мога да го използвам. Можеш ли да разчетеш

съзнанията на всички роби? Да откриеш кои са шпионите на Амакира — и дали има други магьосници?

Жената бавно кимна.

— Да — рече тя с неохота.

Лоркин се намръщи. „Това ще я разкрие пред всички роби. Но как иначе да разберем кои роби са шпиони и кои потенциални похитители?“ Хрумна му нещо и го полазиха тръпки.

Тя не бе единствената в Дома на Гилдията, която можеше да разчита съзнания.

Но ако разкриеше уменията си, той щеше да разкрие и много други неща. „Все някога трябва да го направя, а и няма да позволя още една жена да бъде измъчвана и убита заради мен“.

— Аз ще го направя — каза той.

Денил и Тайенд се обърнаха и го зяпнаха.

— Ти знаеш как да…? — Тайенд вдигна вежди. — О!

Лоркин видя, че Денил се мръщи и се приготви да приеме неодобрението му, но магьосникът само поклати глава.

— Не си прави изводи, Тайенд — каза той. — Сония се научи да разчита съзнания, преди да овладее черната магия.

Тайенд изглеждаше облекчен.

— Наистина ли? Аз си мислех, че насилственото разчитане на съзнания е нещо, което само черните магьосници могат да правят.

Устните на Денил се разтеглиха в мрачна усмивка.

— Оставяме хората да си мислят така. Също като черната магия, това е умение, с което лесно може да се злоупотреби.

Тайенд се обърна и погледна замислено Лоркин. „Той се чуди какво ли още съм научил. Дали да не им кажа истината? Ако я прикривам твърде дълго, това може да им се стори подозрително“.

— Поредната информация, която си ми спестил, за да не я разкрия в случай, че решат да ме разпитат? — попита Денил.

Лоркин кимна. „Той е прав. Все още не мога да му кажа“.

— Добре… — Денил се обърна към Сави. — Аз ще блокирам всички изходи на Дома, за да съм сигурен, че никой няма да се опита да избяга. Междувременно събудете иконома и го изпратете в Господарската стая, където Лоркин ще му нареди да събере всички роби, за да им бъдат разчетени съзнанията. — Денил погледна към провалилия се похитител. — А него ще трябва да го заключим някъде. — Той въздъхна. — Това трудно може да се нарече „план“, но ще ни спечели време, докато измислим нещо по-добро.

Глава 13

Неочаквана помощ

Аз съм малко… нов в това — каза Лоркин, поглеждайки извинително към Денил, който стоеше до него. — Може да отнеме известно време.

Денил сви рамене.

— Не бързайте. Има доста неща, които трябва да обмисля. Като например как да ви измъкна от тази бъркотия.

— Да се надяваме, че времето ще ни стигне за всичко. — Лоркин привика един от робите. Мъжът се хвърли по очи на пода. Лоркин го накара да коленичи пред него, притисна длани към слепоочията му и затвори очи.