Кралицата на изменниците
Шрифт:
Звукът на приближаващи се стъпки го накара да се обърне. Щом видя вратата, Гол завъртя очи.
— Не можеш да оставиш никоя загадка неразгадана, нали? — избоботи той.
Сери сви рамене. Гол се приближи до вратата и хвана дръжката. Натисна веднъж, наведе се да огледа механизма, после отново се хвана за дръжката.
— Внимавай да не си разтвориш раната — предупреди го Аний.
Гол отстъпи назад и се огледа. Върна се малко назад в коридора и вдигна нещо от земята. Когато се върна, Сери видя, че носи тухла.
— Това ще
Коридорът се изпълни със звънтеж след като Гол удари механизма с всички сили.
— … шум — завърши Аний.
Но тухлата като че ли беше свършила работа — печатът от гранясало масло бе разбит. Този път дръжката се размърда под натиска му. Сърцето на Сери заби ускорено, когато вратата се отвори. Тя беше тежка — от другата страна бе покрита с тънки тухлички и хоросан и представляваше задната стена на ниша.
Светлината на фенерите разкри стари дървени шкафове и маси. Сери се изпълни с разочарование. Не беше сигурен какво точно бе очаквал да види. Скрито съкровище, може би? По-добро място за криене?
Тримата влязоха в стаята. Когато светлината на трите фенера озари цялото помещение, Сери усети как предишните му очаквания се заменят от мрачно предчувствие. Стаята беше чиста. Нямаше никаква прах или отломки. Той отиде до една от масите. Тя бе покрита с малки саксии. Във всяка една имаше пръст и малко растение.
— Намираме се във… — започна Гол.
— Тихо — прошепна Аний.
Сери и Гол се обърнаха и видяха, че тя се взира в тясна стълба, като държеше фенера си настрани, за да не прониква светлината. Двамата се приближиха към нея и дочуха гласове над главите си. Чу се пршцракването на ключалка.
Без да кажат нито дума повече, тримата излязоха в тунела и Гол затвори вратата. Сърцето на Сери биеше толкова силно, че чак гърдите го заболяха. Аний доближи око до шпионката, а Гол притисна ухо към вратата. Сери внимателно избута протестиращата Аний настрани и зае мястото й пред шпионката.
Стаята вече не беше тъмна. Нещо ярко се движеше надолу по стълбите. Заля го вълна от облекчение, когато видя появата на магическо кълбо, след което се появиха двама магьосници. Единият беше възрастна жена, а другият млад мъж.
— Какво става? — промърмори Аний.
— Магьосници. Търсят нещо в стаята. Чуваш ли ги, Гол?
— Слабо — отвърна едрият мъж. — Единият каза, че е чул нещо. Другият се съгласи.
Двамата магьосници поклатиха глави и тръгнаха към масите. Мъжът взе едно растение, после го върна ядосано на мястото му.
— Старата жена попита нещо. Младият отвърна, че е сигурен — докладва Гол. Той замълча и Сери чу слабите гласове. Даде знак да пазят тишина и притисна ухо към вратата.
— Значи са ни измамили — каза жената. Не звучеше изненадано.
— Да, както и предполагахте, че ще стане — отвърна младият магьосник. — Ако бяхте изпушили това… тази обикновена градинска плевел, щяхте да получите само главоболие.
— Е, все пак знаехме, че няма да се
Роет? По вените на Сери потече огън. Гилдията иска да отглежда роет?
— Просто не бива да се отказваме — продължи жената. — Скелин сигурно го отглежда някъде — и то в големи количества. Ако предложим достатъчно пари, накрая все някой ще го предаде.
— Трябват ни само няколко семена.
— Ще ми се да не се нуждаехме изобщо от тях.
Гласовете постепенно утихваха. Сери залепи око на шпионката и видя, че се изкачват по стълбите. Когато светлината рязко угасна, той предположи, че вратата над стълбището е била затворена. Той се отдръпна от шпионката, спусна капачето й и разказа на Аний и Гол какво е чул.
— Защо й е на Гилдията роет? — попита Аний намръщено.
— Може би има някакви лечебни свойства — предположи Гол.
— Може би — повтори Сери. — А може би вече доста магьосници са се пристрастили и искат да отнемат контрола върху доставките от ръцете на Скелин.
— Може би искат да го изхвърлят от търговията — каза Гол. — После, когато поемат всичко в своите ръце, ще спрат да го отглеждат.
Аний се обърна ужасена към него.
— Ами обикновените хора, които са пристрастени? Това ще означава… всички ще полудеят!
— Гилдията никога не е успявала да попречи на подземния свят да се сдобие с онова, което поиска — напомни й Сери.
Дъщеря му не изглеждаше особено уверена.
— Никога няма да изчезне, нали? — каза тя и очите й се разшириха, щом осъзна истината. — Роетът ще остане тук завинаги.
— Сигурно — съгласи се Сери.
Гол кимна.
— Но може би ако Гилдията се сдобие с известно количество и го проучи, ще намери начин да намали пристрастяването.
Аний гледаше мрачно.
— Предполагам, че този маршрут за бягство не е по-добър от измъкването през Университета?
Сери погледна към вратата.
— Не знаем дали в помещението над стаята непрекъснато има магьосници. Ако се сдобият с още семена и опитат отново, сигурно ще оставят някой да го пази, но е възможно това да е някой прислужник.
— По-вероятно е Скелин да ни проследи оттук, отколкото през Университета — додаде Гол. — Така че може да е добро място за капан.
— Може би. Но нека, докато не се наложи, да не разкриваме на Гилдията, че знаем за опитите им да отглеждат роет.
— Неприятни спомени?
Сония погледна изненадано към Регин. „Толкова ли е очевидно?“ Откакто каретата бе започнала бавното си изкачване в планината, тя се опитваше да прогони мрачните и тъжни чувства. Първоначално смяташе, че причината е умората и тревогата, но когато зърваше някое дърво или скала, тя се сещаше, че ги е виждала и предишния път, когато бе минавала оттук. Сега се зачуди дали тишината в каретата не е по нейна вина. От известно време не й се разговаряше особено.