Кралицата на изменниците

Канаван Труди

Ачати впери поглед в Лоркин; постепенно изненадата му премина в размисъл, след това в одобрение. Той кимна.

— Мога да го направя. Няма да е лесно да ви вкарам в каретата, без да забележат, но…

— Лоркин — прекъсна го Денил. — Не е нужно да предаваш доверието на…

— Остави го — рече Тайенд. Той погледна Денил с остри, нетрепващи очи и кимна. Гневът на Денил бързо утихна.

„Тайенд не би направил нищо, с което да застраши живота на Лоркин. Сигурно смята, че планът ще сполучи. Или че това е единствената възможност пред младежа. — Което означаваше, че

според Тайенд Ачати казва истината. — Колко странно е, че сега Тайенд му се доверява, а аз съм изпълнен със съмнения“.

Денил можеше да приеме, че Ачати не одобрява действията на краля, но не можеше да бъде толкова лесно убеден, че мъжът е готов да се опълчи на заповедите на своя крал и да рискува действията му да бъдат открити и заклеймени като предателство. Той щеше да изгуби не само доверието на краля, но и поста си, репутацията и богатството си. А най-вероятно и живота си.

Но Денил не се сещаше за алтернатива, затова мълчаливо наблюдаваше как Лоркин и Ачати скрепяват договорката си с клетви. След като приключиха, Тайенд се усмихна.

— Идеално! А сега трябва да решим как да вкараме Лоркин в каретата на Ачати, без някой от онези досадни наблюдатели да го забележи.

Лилия изпи чашата си с рака и въздъхна облекчено. През последните дни бе започнала да се чувства изхабена — като старите дрехи, които Джона й даваше да носи, когато посещаваше Аний, Сери и Гол. Стоенето до късно под земята и ранните сутрешни уроци с Калън бяха започнали да й се отразяват.

Тя изпъшка тихо при мисълта, че отново ще трябва да се среща с Калън. Аний й беше разказала за подземната стая, която тримата бяха открили, и за разговора, който бяха чули. Според описанието, което й беше дала, Лилия заподозря, че двамата магьосници са лейди Винара и лечителят, който отговаряше за отглеждането на лековити билки.

В първия момент новината, че отглеждат роет, я беше стреснала, но след това тя осъзна, че в това има смисъл. Лилия не беше съгласна с теорията на Сери, че Гилдията отглежда роет, защото иска да изхвърли Скелин от търговията с опиата — или да му попречи да бъде единствен доставчик на магьосниците. Много по-вероятно Гилдията искаше да им помогне да се излекуват от пристрастяването си към роета, както и да разкрият потенциала на растението като лекарство за други болести. Та нали твърде често лекарствата за болести, причинени от растения, се откриваха в самия причинител.

Но новината, че Гилдията търси семена от роет, породи в нея други подозрения и точно затова тя нямаше желание да се среща с Калън. Част от нея искаше да се изправи пред него и да му разкрие какво е научила. „Затова ли не иска да помогне на Сери да заложи капан на Скелин? Дали той и останалите пристрастени към роета магьосници се страхуват да го премахнат, за да не секнат доставките на роет?“

Сери й беше казал да не разкрива на никого онова, което знае, докато не се появи добра причина да го направи. Пред Калън трябваше да се преструва, че не знае нищо и че не го подозира, че има някакви егоистични мотиви, за да отказва помощта си

на приятелите й.

— Днес си много замислена — отбеляза Джона. Тя се приближи до масата и се наведе да прибере празните чинии от закуската. Лилия долови странна, но приятна миризма.

— Да не би да си слагаш парфюм, Джона? — попита тя.

Джона се поколеба и я погледна смутено.

— Да.

— Какво има? — Лилия се намръщи. — Обикновено не си слагаш парфюм. Нима на прислужниците им е забранено?

— О, на никой не му прави впечатление. — Джона махна с ръка. — Просто… Сония не харесва точно този. Той беше неин, но след като разбра от какво е направен, ми каза да го изхвърля. На мен ми хареса и… все пак не можеш да обвиняваш едно растение заради това, което е. Но когато съм край нея, не си го слагам, разбира се.

— Ето защо не съм го забелязала досега — кимна Лилия. — Прекрасен е. От какво е направен?

Джона отново я погледна смутено.

— От цветове на роет.

Изненадана, Лилия подуши въздуха и се опита да открие някаква връзка между аромата и миризмата на дим от роет.

— Не мога да повярвам, че мирисът идва от едно и също растение. — Тогава и хрумна още нещо. — А откъде са намерили цветове, за да направят парфюма?

Джона сви рамене.

— Предполагам, че от хората, които го отглеждат за опиат.

Лилия си спомни занятията, в които учеше за източниците на лекарства и се замисли какво знае за растенията. Цветовете обикновено съдържаха семената им. Гилдията искаше семена от роет. Според Аний, онова, което отглеждаше Гилдията, не е роет. Бяха ги измамили. Сери смяташе, че никой няма да се осмели да продаде семена на Гилдията — макар да бяха изкарали добри пари, като ги бяха измамили с друг вид семена. Ако Скелин откриеше, че някой е продавал семена от роет, човекът нямаше да живее дълго.

Според Сери роетът изобщо не се отглеждаше в Киралия. Той подозираше, че растението се култивира някъде другаде, жъне се и се изсушава, преди да бъде изпратено в Имардин. Дали същото се отнасяше и до парфюма? Повечето парфюмери се намираха в Елийн. Дали им трябваха свежи растения или използваха изсушените за производството на парфюма?

Лилия се изправи.

— По-добре да тръгвам. Не ми се иска да закъснявам и да изнервям Калън.

Джона се усмихна.

— Ще се видим довечера.

Докато вървеше към Арената, Лилия обмисляше всичко, което бе научила и колко малко от него би могла да разкрие, за да получи отговори на въпросите си. В кратките почивки по време на занятията с Калън тя обмисли рисковете и ползите. „Колкото по-скоро Гилдията се сдобие със семена от роет, толкова по-скоро Калън ще помогне на Сери. Просто трябва да намеря начин да му кажа, че знам какво се опитва да отгледа Гилдията, без да разкривам как съм го научила…“

След като занятията приключиха, тя не се отправи веднага към Университета. На лицето на Калън вече се беше появило онова разсеяно изражение; когато се приближи до него, той не я погледна в очите, а се зазяпа в далечината. Когато осъзна, че тя не си тръгва, Калън се намръщи и присви устни.