Кралицата на изменниците

Канаван Труди

— Смел мъж, да пътува без магьосници — каза Регин. — Предполагам, че никой от нас няма да е в безопасност, ако сачаканският крал реши да ни нападне. Или ичаните. Или Изменниците.

— Не, но трябва да се надяваме, че Изменниците са на наша страна. Те ни увериха, че ще държат шпионите на ичаните и на краля далеч от нас.

— Наистина ли? С нетърпение очаквам да се срещна с тях.

Сония кимна. „Аз също. Не само защото най-после ще видя Лоркин и ще се убедя, че той ще се прибере в безопасност у дома, а и защото искам

да се срещна с хората, които са го впечатлили толкова силно, че да се съгласи да ги последва в тайния им град, макар да е знаел, че може би никога няма да го напусне“.

След като Аний и Лилия излязоха, в подземната стая се чуваше само дишане. Гол седеше на един от дюшеците, които беше ушил, облегнал гръб на стената. Сери седеше на един от откраднатите столове. Той се замисли върху онова, което Лилия му беше казала за Калън и защо Гилдията търси семена на роет.

— Той каза, че ще се отърве от Скелин, след като се сдобият със семена и тогава може би ще имат нужда от помощта ти, ако все още си склонен да им я предоставиш — му беше казала тя.

— Можем ли да им се доверим? — попита на глас Крадецът.

Гол изсумтя.

— Би трябвало аз да те питам. Ти си експертът по Гилдията. Как мислиш?

Сери си пое дълбоко дъх и въздъхна.

— Първо ще се погрижат за себе си и за Домовете, а след това за „народа на Киралия“.

— Който не включва Крадците и престъпните типове.

— Не, освен ако тези Крадци не им помагат, и то само ако обществото не знае за това.

— Ще се чувстват задължени да ни помогнат. — Телохранителят погледна Сери. — Нищо, че в момента не сме им от помощ и Сония я няма. Защото сме им помагали в миналото.

— Насявам се. — Сери въздъхна. — Колкото по-скоро се върне Сония, толкова по-добре — промърмори той, по-скоро на себе си. — Не ми се иска да се доверявам на Калън, ако наистина е пристрастен към роета, както казва Лилия.

— Аха — кимна Гол. — Но ако искаше да ни предаде на Скелин, той щеше се съгласи с плана ти и изобщо нямаше да говори за изчакване. Щеше да уреди среща и вместо него щеше да се появи Скелин.

— Вярно. Но въпреки това предпочитам да съм тук, където можем да изчезнем, ако се наложи, вместо да стоя затворен в някоя стая на Гилдията.

Гол кимна.

— Поне можем да наглеждаме онова мазе, за да разберем, ако се сдобият със семена на роет. Трябва да изчакаме, докато растенията достигнат размера на онези, които видяхме, за да могат магьосниците да разберат дали семената са истински.

— Знаеш ли как изглежда растението?

Гол се намръщи и поклати глава.

— Аний може и да знае. Нали нейният приятел го пушеше?

— Или приятелка. Тя така и не ми каза.

Лицето на телохранителя помръкна и той извърна поглед. „Изчерви ли се той?“ Сери не се сдържа и се усмихна.

— Преди да обмислят нашия план, може

и да опитат други начини за залавяне на Скелин. — Гол забарабани с пръсти по стола. — Ако нямат желание да работят с Крадец.

— И да нямат желание, едва ли няма да им хареса да го използват като примамка — изтъкна Сери.

Гол се засмя.

— Така си е.

— Ако искат да пробват плана ни… — Сери се замисли. — Мисля, че трябва да сме готови за тях. Трябва да сме заложили капана.

— Няма ли да е просто загуба на усилия, в случай, че решат да не работят с нас?

— Че какво друго имаме да правим? — Сери въздъхна. — Намираме се точно под Гилдията. Това ни дава предимство. Ще ми се… Ще ми се да имаше начин да вкарам Скелин право в ръчичките им, независимо дали Гилдията го иска или не.

— Капан и за Скелин, и за тях.

— Капан, който ще привлече вниманието им, когато — и само когато — Скелин дойде да души наоколо.

Очите на телохранителя блеснаха.

— Сещам се за нещо. То със сигурност ще привлече вниманието на магьосниците. — Той се замисли. — Трябва да ида до града да взема някои неща. И ще трябва да го заложим на някое здраво място, за да не се погребем случайно. Тук долу има ли такова място?

— Мисля, че се сещам. — Сери взе фенера. — Ела с мен.

Гол се изправи, без дори да изпъшка, и излезе след Сери от стаята. „Радвам се, че толкова бързо се излекува — помисли си Сери. — Когато съм с него и Аний, се чувствам два пъти по-стар. Ако някога си върна предишния живот, ще се заобиколя с разни раздразнителни старци, за да се чувствам по-млад.“

Той поведе Гол по коридора. Скоро стигнаха до стаите, където Сери се бе натъкнал на Аний и Лилия. Гол взе фенера от ръката му и влезе в първата, огледа здравите тухлени стени и сводестия таван.

— Това тук е в много по-добра форма от стаята, в която живеем — каза телохранителят. — Защо не отседнем тук?

— Аний ги намери съвсем наскоро. — Освен това тук имаше нещо, което го притесни и накара сърцето му да бие ускорено. Когато Гол свали фенера, светлината му се отрази в една прашна, счупена чиния. Сери вдигна парчетата. Върху едното бе отпечатан символът на Гилдията. Той потрепери, връхлетян от спомени. „Това ли е стаята, където някога ме беше заключил Фергън? Не можах да я огледам хубаво. Дни наред живях в мрак“.

— Това е близо до сградите на Гилдията. По-бързо можем да избягаме, ако се наложи, а и за Лилия ще е по-лесно да ни посещава. Да си преместим нещата тук — каза Год.

Сери въздъхна, прогони спомените и неудобството си и кимна.

— Добре, но нека да изберем друга стая. Тази е едва първата. Хубаво ще е да бъдем предупредени малко по-рано, ако някой се приближава.

Когато последният от робите, които носеха храната, напусна стаята, Тайенд погледна към Денил.