Кралицата на изменниците

Канаван Труди

— Сега, когато Лоркин вече е далеч, какво ще правиш с нежелания ни гостенин?

Денил погледна към храната и изгубил апетит, въздъхна. Той обгради себе си, Тайенд и Мерия с бариера, за да не може никой да чува разговора им.

— А ти какво предлагаш? — попита в отговор магьосникът.

След фалшивото отвличане бе минал цял ден. Сави редовно източваше енергията на шпионина. Тъй като тя бе главната робиня в кухнята, никой от останалите не намираше за странно, че само тя имаше правото да влиза в единия от кухненските складове.

— Виждам

само два изхода — или да го убием, или Сави да си тръгне.

Денил съвсем изгуби апетит.

— Тъй като второто не е възможно, остава ни само един избор.

Мерия се намръщи.

— Но независимо дали кралят се престори, че шпионинът му е роб или признае, че не е, вие ще сте нарушил закона.

Тайенд кимна.

— По-добре да си наказан за унищожаване на кралска собственост, отколкото за убийство. Може би трябва да го направиш да изглежда като инцидент.

„Защо трябва аз да го направя? — помисли си Денил. — Защото имам най-висок пост в дома. Всъщност Тайенд не е ли по-висш от мен, като посланик на цяла държава?“

— Ако Сави убие мъжа чрез черна магия, ще бъде ясно, че никой от нас не го е направил — предложи Мерия.

— Но ще стане ясно, че наблизо има Изменник — изтъкна Тайенд.

— Но тя може да блокира разчитането на съзнания, нали?

— Ако кралят знае, че никакъв роб не е влизал в Дома, и е твърдо решен да открие кой е Изменникът, той може да накара да ги измъчват всичките.

— Или да ги избие — додаде Тайенд.

Появи се един роб. Денил осъзна, че това е Тав, портиерът. Мъжът се хвърли по очи на пода.

— Внимавайте какво говорите — предупреди Денил, преди да свали бариерата.

— Какво има, Тав?

— Имате някой пред вратата — изпъшка мъжът.

— Провери кой е.

Робът бързо се отдалечи. Докато чакаха завръщането му, в Господарската стая цареше тишина. Бързите, тихи стъпки ги предупредиха за появата на роба.

— Послание — обяви той.

— Донеси ми го — нареди Денил, преди мъжът отново да се просне на пода. Робът бързо се приближи до него, стиснал свитъка в двете си ръце. Денил го взе и махна с ръка. — Остави ни.

Той разви листа хартия. Тайенд и Мерия се наведоха към него, за да го прочетат.

— Призоваване в двореца — промърмори Мерия.

— „Веднага“ — прочете Тайенд.

Денил остави листа хартия да се свие на руло.

— Каквото и да правим, трябва да го направим сега. Кай!

Личният му роб се появи от коридора.

— Доведи Сави. — Когато мъжът излезе, Денил заговори тихо. — Най-разумно е да попитаме нея какво смята за подходящо.

Не чакаха дълго. Жената влезе и се хвърли по очи на пода също толкова бързо, колкото всеки обикновен роб.

— Храната ли не ви хареса, господарю? — попита тя.

Денил погледна към чинията си, в която стоеше недокоснатата храна. Той въздъхна и отново вдигна бариерата.

— Привикват ме в двореца —

каза й той. — Трябва да решим какво да правим с шпионина на краля. Какво ще ни посъветваш?

Тя се намръщи.

— Ами… смяната на дрехи този път няма да свърши работа.

Тайенд рязко се изправи.

— Аха!

Всички се обърнаха към него.

— Какво? — попита Денил.

Елийнецът протегна ръка с дланта нагоре.

— Почакайте, дайте ми само минутка. Имам идея… — Тайенд затвори очи, устните му помръднаха, след което кимна. Той се обърна към Сави. — Кажи ми дали това ще се получи — можеш ли да се престориш на някой от робите-кочияши, макар че това не е обичайната ти работа и си жена?

Тя се намръщи.

— Щом се получи при ашаки Ачати, ще се получи и при мен.

— Има ли някое безопасно място по пътя към двореца, където Денил може да те остави?

Очите й проблеснаха.

— Да.

Тайенд погледна към Денил.

— Мисля, че това е най-добрата ни възможност. Ако изведем Сави оттук, няма нужда да убиваме похитителя.

Денил кимна, изпълнен с облекчение, докато не се сети, че живият похитител може да разкрие не само, че Сави е Изменница. „Но кралят няма да признае публично, че мъжът е негов шпионин. Което е много неприятно, предвид всичко, през което преминахме. Освен ако…“

— Ще го вземем с нас — реши той.

Мерия се ококори, но Тайенд се изкиска.

— Смяташ да разкажеш всичко на краля.

— С изключение на това как Лоркин се е измъкнал.

— Тогава и аз идвам с теб. Искам да видя това.

— Тайенд…

— Не, Денил. Трябва да го видя. Ако не го направя, моя крал ще бъде ужасно разочарован.

Денил не можеше да възрази на това. „Добре ще е да има и друг свидетел, освен мен, Оусън и сачаканския съд“. Той свали заглушаващата бариера.

— Мерия, иди със Сави да доведете шпионина. Кай! — Мъжът се втурна в стаята. — Приготви ми каретата.

Сави и Мерия излязоха бързо, последвани от Кай, а Денил отново издигна бариерата. Тайенд потриваше ръце. Внезапно спря и усмивката се изтри от лицето му.

— Надявам се, че участието на Ачати няма да бъде открито.

Стомахът на Денил се сви. Той въздъхна и остави чинията си на пода. Предишната нощ бе лежал буден, като ту се притесняваше, че Ачати ще предаде Лоркин, ту се тревожеше заради рисковете, които приятелят му поемаше, помагайки на Лоркин да избяга.

Тайенд заговори с нисък глас, въпреки бариерата.

— Снощи ми хрумна… Ами ако кралят нареди на Ачати да носи някой от онези кръвни пръстени? Те позволяват на създателя им да чете мислите на приносителя, нали? Докато пътувахме към Дюна, аз бях сигурен, че Ачати общува с краля. Съмнява ме, че кралят ще носи нечий кръвен пръстен и че ще рискува четенето на мислите му, затова сигурно е дал някой от своите пръстени на Ачати. Дали сега Ачати ще откаже да носи пръстен?