Чтение онлайн

на главную - закладки

Жанры

Кралицата на изменниците
Шрифт:

„Убиването на малките форми на живот прави водата годна за пиене, но прясната течаща вода би трябвало бързо да си ги навакса“. Тя протегна ръка под тънката струйка вода, която пълнеше басейна. Събра дланите си в шепа, напълни я и отново се концентрира.

„Ето. Като мънички проблясъци на светлина“.

Тя пусна водата в басейна. Можеше да има само едно обяснение. Нещо избиваше живота, щом той се озовеше в басейна.

Стомахът й се сви от внезапен страх. Дали басейнът не беше отровен? Няколко дни бяха пили от него. Какво би могло да убива малките форми на живот, без

да оказва влияние на хората?

Басейнът беше гладък. Възможно бе да е оформен така от времето или от човек, с магия. Сония отново бръкна във водата и поглади бавно камъка с ръка. Не очакваше да почувства нищо. Усещането на отровата с тяло беше въпрос най-вече на усещане на въздействието й. Пръстите й докоснаха неравност в повърхността. Тя я опипа, после протегна пипалата на ума си.

Нещо погъделичка сетивата й. Тя изтегли малко магия и я изпусна през върховете на пръстите си. Енергията веднага бе изсмукана.

Кръвта й се смрази.

Сония се надигна и погледна към малката подутина в иначе гладката повърхност на басейна. „Тя не е част от скалата. Ако прави онова, за което си мисля, значи е била поставена тук, за да пречиства водата. Но тогава…“

— Регин.

Тя почувства хладината от сянката му върху гърба си.

— Да?

— Можете ли да ми подадете някой нож или нещо, подходящо за дълбаене?

— Защо не използвате магия? О… разбира се. Не искате да я изчерпвате за дреболии.

Той отиде до раниците. Докато се занимаваше с търсене, тя извлече малко магия и я използва, за да насочи водата извън басейна. След това изпразни басейна с едно замахване на волята. Повърхността веднага започна да изсъхва и когато Регин се върна при нея, подутината се виждаше като тъмно петно в камъка.

Той й подаде една сребърна писалка.

— Само това ли имаме?

— Боя се, че да. Никой не очаква от магьосниците да носят ножове.

Сония въздъхна и взе писалката.

— Предполагам, че сме взели провизии за няколко дни, а не за пикник. Дано се получи.

Магьосницата започна да дълбае около подутината със заострения край на писалката. За нейно голямо облекчение онова, което я държеше на мястото й, бе по-меко от камъка — по-скоро нещо като восък. Скоро прокопа канал около нея. После обви с пръсти подутината и я дръпна. Тя не помръдна, затова Сония се залови отново за работа.

— Мога ли да попитам какво правите?

— Да.

Подутината помръдна и Сония отново се опита да я изтръгне, но безуспешно. Тя стисна зъби и продължи да дълбае восъка.

— И така. Какво правите?

— Опитвам се да издълбая това нещо.

— Виждам. — Гласът му прозвуча повече развеселено, отколкото раздразнено. — Защо?

Писалката не бе достатъчно тясна, за да се пропъхне между твърдата буца и ръбовете на дупката, в която бе поставена. Сония отново се опита да я размърда с пръсти.

— Много е… странно… ох! — Буцата — която се оказа камък — се освободи. Сония я поднесе към светлината, почиствайки останките от восък по повърхността й.

Регин се наведе за я погледне.

— Това кристал ли е?

Сония кимна. Гладките, плоски страни отразяваха слънчевата светлина.

— Естествен.

Но с тази дума просто имам предвид, че е нешлифован.

— А иначе е изкуствен? — Регин погледна към дупката, от която бе изваден камъкът. — Що за скъпоценен камък е това?

— Скъпоценен камък! — възкликна Сония. Тя си пое дълбоко дъх и погледна към Регин, после се изправи. — Сигурно е някой от магическите камъни на Изменниците. Едва ли Дюна са стигали толкова далеч на юг, а ако ичаните знаеха за тях, щяха да ги използват преди двайсет години. — Сония се замисли върху начина, по който камъкът бе изтеглил магията й, и кръвта й отново се смрази. Тя погледна към Регин и се поколеба. Можеше ли да му разкрие подозренията си?

Ами ако разчетяха съзнанието й? Ами ако той каже на някого? Ами ако…?

Когато — ако — Изменниците пристигнеха, тя вече трябваше да е оценила възможните приложения на откритието си. Може би не бе необходимо да казва на Регин, да се посъветва с него, но просто искаше да го направи.

Регин я гледаше, смаян и разтревожен. Сония си пое дълбоко дъх.

— Подозирам, че това е камък с черна магия — каза тя тихо, в случай, че някой, по някакъв начин, ги наблюдаваше и ги подслушваше.

Той си пое рязко дъх и я погледна с ужас в очите. След това се наведе към камъка и присви очи.

— Ето защо така и не успяха да променят пустошта.

Въпреки горещината тя потрепери и се огледа. „В това има смисъл. Могат ли да направят един такъв камък, сигурно могат да направят стотици. Хиляди. Пръснати из земята, те бавно и неуморно изсмукват живота. Почвата става неплодородна. По-големите живи същества, като животните, започват да гладуват и се преместват на друго място“.

Което означаваше, че Изменниците умишлено поддържат пустошта такава.

„От векове“.

— През цялото време се е смятало, че Гилдията е създала това, за да отслаби Сачака. Вместо това виновници са били Изменниците.

Регин се намръщи.

— Ами… няма как да сме сигурни в това. Може би просто са сложили камъка тук, за да пречистват водата.

Тя го погледна.

— Предполагам, че ако потърся, ще открия още камъни наоколо.

Погледът му се изостри.

— Опитайте.

Сония му подаде камъка, който той пое предпазливо, и се отдалечи на няколко крачки, оглеждайки спускащите се към дюните склонове. Тя затвори очи и разшири естествената бариера около кожата си, докато не образува кълбо. На мястото, където се презастъпваше със скалата под краката й, тяя отслаби дотолкова, за да може магията й да прониква навън. След това започна да крачи бавно напред.

Беше направила само петдесетина крачки, когато усети леко подръпване. Това бе илюзия — усещане за несъпротива там, където всъщност имаше такава. Тя се спря, обърна се и след като няколко пъти пропусна усещането, успя да стесни района до няколко крачки в диаметър — една пълна с камъни пукнатина между две съседни скали.

Когато се наведе над пукнатината, Регин се присъедини към нея. Тя започна бавно да разтяга бариерата си надолу, но преди да стигне твърде надалеч, Регин нададе тържествуващ вик и вдигна нещо от земята.

Поделиться:
Популярные книги

Буревестник. Трилогия

Сейтимбетов Самат Айдосович
Фантастика:
боевая фантастика
5.00
рейтинг книги
Буревестник. Трилогия

Дворянская кровь

Седой Василий
1. Дворянская кровь
Фантастика:
попаданцы
альтернативная история
7.00
рейтинг книги
Дворянская кровь

Метатель

Тарасов Ник
1. Метатель
Фантастика:
боевая фантастика
попаданцы
рпг
фэнтези
фантастика: прочее
постапокалипсис
5.00
рейтинг книги
Метатель

Мастер Разума IV

Кронос Александр
4. Мастер Разума
Фантастика:
боевая фантастика
попаданцы
аниме
5.00
рейтинг книги
Мастер Разума IV

Проводник

Кораблев Родион
2. Другая сторона
Фантастика:
боевая фантастика
рпг
7.41
рейтинг книги
Проводник

Эволюционер из трущоб

Панарин Антон
1. Эволюционер из трущоб
Фантастика:
попаданцы
аниме
фэнтези
фантастика: прочее
5.00
рейтинг книги
Эволюционер из трущоб

Запрети любить

Джейн Анна
1. Навсегда в моем сердце
Любовные романы:
современные любовные романы
5.00
рейтинг книги
Запрети любить

Герцогиня в ссылке

Нова Юлия
2. Магия стихий
Любовные романы:
любовно-фантастические романы
5.00
рейтинг книги
Герцогиня в ссылке

Игра на чужом поле

Иванов Дмитрий
14. Девяностые
Фантастика:
попаданцы
альтернативная история
5.50
рейтинг книги
Игра на чужом поле

Санек 2

Седой Василий
2. Санек
Фантастика:
попаданцы
альтернативная история
5.00
рейтинг книги
Санек 2

Невеста инопланетянина

Дроздов Анатолий Федорович
2. Зубных дел мастер
Фантастика:
космическая фантастика
попаданцы
альтернативная история
5.25
рейтинг книги
Невеста инопланетянина

Метка драконов. Княжеский отбор

Максименко Анастасия
Фантастика:
фэнтези
5.50
рейтинг книги
Метка драконов. Княжеский отбор

Зауряд-врач

Дроздов Анатолий Федорович
1. Зауряд-врач
Фантастика:
альтернативная история
8.64
рейтинг книги
Зауряд-врач

Никчёмная Наследница

Кат Зозо
Любовные романы:
любовно-фантастические романы
5.00
рейтинг книги
Никчёмная Наследница