Кралицата на изменниците
Шрифт:
— С първото и последното сме съгласни от все сърце. — Савара сви устни. — А какво представлява наборът закони?
Сония ги изброи с помощта на Оусън. Савара слушаше и от време на време кимаше. Когато Сония приключи, кралицата сплете пръсти.
— Някои закони са подобни на нашите, някои не са. Народът ми може да възрази срещу вашия контрол върху магьосниците. Особено срещу ограниченията ви върху познанието и употребата на висшата магия.
— Вие също имате ограничения, срещу които бихме възразили ние. При вас само жените се обучават в използването на магия,
— Да, но ограниченията, базирани на пола, вече се срещат в Съюза. Народът на Лонмар обучава само мъжете. Щом Съюзът може да зачете техните традиции, защо да не зачете и нашите?
— Най-вероятно ще го направи. Но черната магия, от друга страна, е доста сложен въпрос.
Савара се усмихна и посочи Сония.
— Въпреки това Гилдията има черни магьосници.
— Само толкова, колкото смятаме, че ще са достатъчни за защитата ни.
Кралицата придоби сериозно изражение:
— Наистина ли смятате, че трима са достатъчни?
Сония срещна погледа на жената и го задържа. Сега не бе момент да показва съмненията си.
— Да.
Савара повдигна вежди.
— Надявам се никога да не се създаде ситуация, която да подложи вярата ви на изпитание. Моите хора не са склонни да оставят сигурността си в ръцете на малцина. Ние няма да приемем съюз, който ще ни забрани да обучаваме дъщерите си във висша магия.
— Очаквахме това. — Сония се усмихна, когато погледът на кралицата се изостри. — Готови сме да преговаряме изключение в случая на Изменниците, с някои условия.
— Какви са тези условия?
— Не възразихте срещу закона ни, че всички магьосници трябва да се обучават в Гилдията — отбеляза Сония.
— Не. — Савара я погледна развеселено. — Трябва да сме големи глупаци, за да изпуснем тази възможност.
— Условието е следното: младите магьосници ще се обучават в използването на черна магия едва след завършването на Университета и това ще се извършва от Изменници, в Сачака.
Савара сбръчи вежди и бавно кимна.
— Това може би е приемливо.
— Разбира се, ако крал Амакира научи за споразумението между нас, той ще създаде проблеми и на двете страни. Ще се опита да попречи на вашите ученици да стигнат до нас.
Савара махна презрително с ръка.
— О, това няма да е проблем.
— Щом пристигнат в Киралия, ще бъде по-трудно да скрием какво се случва. Можем да ги предрешим като елийнци.
— Това няма да е необходимо.
— Тя изглежда доста уверена в това — отбеляза Оусън.
— Определено.
— Може би смятате, че тъй като крал Амакира не знае къде се намира Убежището, той няма да представлява заплаха за вас, но ако искате младите жени, които ни изпращате за обучение, да бъдат в безопасност, по-добре не забравяйте, че той знае къде се намира Имардин — предупреди я Сония.
Савара се усмихна.
— Подобна потайност няма да е необходима. По времето, когато сме готови да изпратим магьосници в Гилдията, ако се стигне до това, проблемът с крал Амакира и ашаките отдавна ще е бил разрешен.
Сония чу как Регин си поема рязко дъх. Тя се втренчи в кралицата. Полазиха я тръпки,
— Те смятат да нападнат ашаките! — възкликна Оусън.
Савара се наведе напред.
— Вие казахте, че съюзът означава военна подкрепа в защита на Обединените земи. Предполагам, че нападателната военна подкрепа е нещо различно. И все пак вие сте стари врагове на Сачаканската империя. Затова приканвам Обединените земи да се присъединят към нас в освобождаването на Сачака от ашаките и робството. Сигурно няма да можете да ни предложите много бойци, тъй като малцина от вас владеят висшата магия, но вашата сила и лечителските ви способности са безценни. — Тя се отдръпна назад. — Ще ни помогнете ли?
Глава 17
Признания
Лоркин внимателно наблюдаваше майка си. Макар тя да не отместваше очи от Савара, погледът й бе фокусиран върху нещо зад кралицата. Той погледна към пръстена на пръста й. Сигурно общуваше с Оусън. Младият мъж забеляза още един пръстен, който не беше виждал преди. Той също имаше камък, но обковът му беше декоративен, което предполагаше, че е просто украшение.
— Трябва ни малко време да го обсъдим — каза тя. — Нужно е да се свържем с доста владетели.
Савара кимна.
— Имате време до утре вечерта. Бих ви дала още, но хората ми са уязвими извън Убежището. Знам, че се държа така, сякаш не можем да загубим, но няма смисъл да обсъждаме бъдещите ни отношения въз основа на настоящата ситуация.
— А ако изгубите, ще има ли възможност за бъдещо сътрудничество?
Лицето на кралицата помрачня.
— Съвсем нищожна. Ако изгубим, съществува голяма вероятност ашаките да открият Убежището. А без него няма да имаме храна, подслон и, временно, пещери за отглеждане на камъни. Ще сме повече ангажирани с оцеляването си, отколкото със съюза с Обединените земи.
Сония се намръщи.
— Така пещерите ще попаднат в ръцете на ашаките. Ще могат ли те да отглеждат свои собствени камъни?
— С времето може и да разберат как да ги правят. По-вероятно е да принудят някой заловен Изменник да ги научи, макар че няма да могат да получат цялото ни познание от един или дори от шепа Изменници. Избягваме да обучаваме отделните камъкотворци в изкуството да създават всички видове камъни, а сме го разпределили между тях. От заловените Изменници зависи колко опасни могат да станат ашаките.
Когато двете жени потънаха в замислено мълчание, Лоркин се прокашля.
— Независимо дали Изменниците ще спечелят или загубят, обмяната на познание пак може да е от полза и на двете страни.
Савара се обърна и го погледна с извинително изражение.
— Но обмяната вече бе направена.
— И да, и не — сви рамене Лоркин. — Също както камъкотворството, лечителството е твърде широка специалност, за да се научи чрез едно кратко разчитане на съзнанието. Макар че с времето може да научите още нещо, вие ще правите и много грешки. Също както при камъкотворството, и тук грешките може да се окажат опасни. По-добре да се обучавате при онези, които вече притежават нужните умения.