Кралицата на изменниците
Шрифт:
— Нужен ни е маршрут за бягство, дори два, в случай, че нещо се обърка — додаде Гол. — Може би трябва да поставим още някой друг капан, ако решат да ни последват.
— Трябва и да тренираме бойните си умения — додаде Аний и погледна към Сери. — И тримата.
Сери въздъхна. Тя беше права, но тялото му го заболя само при мисълта за това.
— След като определим как ще се развие планът — каза той. — Няма нужда да се борим срещу магията с ножове.
Тя изсумтя.
— Но ще е доста унизително, ако не успеем да се справим с
Гол погледна към Сери, после се обърна към Аний.
— Мисля, че съм готов за малко тренировки — каза той. — Стига да започнем бавничко.
Аний го изгледа преценяващо и кимна.
— Добре, тогава. Малко по-късно.
— Засега нека огледаме коридорите. Аний, провери маршрутите за бягство и се погрижи Скелин да не може да заобиколи и да ни нападне изотзад. Двамата с Гол ще решим къде да поставим бариерата на Лилия.
Денил се намръщи, когато някаква сянка се появи на прага на кабинета му и се поколеба. Той вдигна глава, очаквайки да види някой роб, който идва да пита дали иска храна или питие или да обяви пристигането на някой гост. Вместо това се оказа Мерия.
— Лейди Мерия — рече той. — Какво има?
Тя поклати глава.
— Нищо. Глупаво, нали? — Крайчетата на устните й увиснаха в мрачна усмивка. — Лоркин е в безопасност и нещата се върнаха в обичайното си русло. Би трябвало да съм благодарна за това, а всъщност съм отегчена.
— Това не е нормално — каза й Денил. — Би трябвало да посрещаме гости и да получаваме покани. А сега дори Тайенд е пренебрегван.
Мерия наведе очи.
— Всъщност аз получих покана от моите приятели вчера — призна тя.
Денил се усмихна.
— Това е добър знак. — „Остава само Тайенд да ми се появи и да каже, че отива някъде на вечеря или на прием, а Ачати да е единственият ашаки, който не се отнася с мен като с изгнаник и всичко наистина ще си бъде както преди“.
Мерия погледна към бюрото му.
— Завършихте ли записките си?
Той проследи погледа й до купчината листи и кимна.
— Да. Робите най-после ми донесоха мастило.
— Това е добре, нали? — Тя се поколеба. — Какво има?
Той вдигна глава и осъзна, че се мръщи.
— А… ами направих две копия, за да изпратя едното на Гилдията, но все още не съм намерил безопасен начин да го направя.
Тя изхъмка съчувствено.
— Не бих ги поверил на някой обикновен куриер. Как изпращате обикновено посланията си до Гилдията?
— Чрез кръвния пръстен на Оусън.
— Досега не сте изпращали нищо друго?
Денил поклати глава.
— Има неколцина търговци, които пътуват между Сачака, Елийн и Киралия няколко пъти в годината и ни носят различни стоки. Нищо важно. Просто луксозни стоки. Подправки. Рака.
Тя се намръщи, обмисляйки проблема.
— Значи… трябва да пренапишете всичко шифровано, а след това да изпратите няколко копия по различни куриери до Оусън,
Той я погледна възхитено. „Толкова елементарно решение. Как не се сетих сам?“ Всъщност вече бе използвал някакъв вид шифър, за да скрие най-важната информация.
— Разбира се това няма да помогне, ако искате информацията да стигне бързо до Оусън — додаде тя.
— Бавно е по-добре от никак. — Денил забарабани с пръсти по масата. — И кого да накарам да го отнесе? — зачуди се той, задавайки този въпрос по-скоро на себе си, отколкото на Мерия.
— Предполагам, че приятелите ми познават неколцина търговци, които отиват на изток.
— Ще ги попитате ли?
Тя кимна.
— Да. Но… смятате ли, че има някаква вероятност ашаките да нападнат Изменниците? Или обратното?
Денил примигна изненадано при внезапната смяна на темата.
— Защо? Да не сте чули някакви слухове?
— Нищо конкретно. Но приятелите ми често обсъждат възможността, а крал Амакира беше толкова твърдо решен да измъкне информация от Лоркин.
Денил усети как кръвта във вените му се смръзва. „И Лоркин може да му я е дал“.
— Не знам.
— Иронията ще е пълна, ако Изменниците наистина нападнат и победят ашаките. Всички усилия на краля и отказът на Лоркин да говори ще са били напразни, защото няма да има значение дали местоположението на Убежището е било открито.
Денил поклати глава.
— Няма да нападнат. Рискът е твърде голям. Ами ако се провалят? Ще изгубят всичко.
Мерия кимна.
— Прав сте, разбира се. Както и да е, предполагам, че ще започнете да преписвате записките си още сега. Кажете ми, ако имате нужда от помощ. Утре, ако сте готов, ще отнеса едно копие на приятелите ми.
— Благодаря ви.
След като магьосницата си тръгна, думите й продължаваха да се въртят в главата на Денил: „… защото няма да има значение дали местоположението на Убежището е било открито“. Това ли беше причината Лоркин да се пречупи и да каже на краля онова, което той искаше да знае? „Но това означава…“
Денил потрепери, извади двете тетрадки, които съдържаха проучването му, както и една празна, и започна да прави поредното копие.
Регин пръв забеляза приближаващите се Изменници. Двамата със Сония наблюдаваха от позицията си малката групичка, която се придвижваше между дюните към скалистите хълмове. Слънцето залязваше и студените сенки на планините се надигаха да ги посрещнат; когато навлязоха в тях и над земята се спусна здрач, фигурите едва се различаваха. Скоро ниско над земята се появиха малки точки светлина, които постепенно се приближаваха. Когато звуците най-после обявиха приближаването на непознатите, Сония съобщи на Оусън, че всеки момент ще пристигнат, после се изправи, готова да ги посрещне.