Кралицата на изменниците
Шрифт:
Сери кимна.
— Благодаря ти. Отново.
Признателността му само накара стомаха й да се свие от тревога.
— Очевидно се притеснявате, че Скелин може да стигне дотук, преди Гилдията да е готова да помогне.
— Да. Ако Скелин ни намери, преди да сме готови да задействаме капана и не иска да рискува ти и останалите магьосници да се приближите много, той може да срути покрива върху нас и да се измъкне.
Тя си представи как Аний се задушава под тухлите и прахта, и потрепери. Никак не й беше лесно
— Ако усетя, че с бариерата се случва нещо, ще дойда колкото се може по-бързо — каза тя.
Сери кимна.
— Ако се появят признаци, че някой е влязъл в коридорите, Аний веднага ще дойде да те доведе. Или ще изпрати Джона. Колко често идва Джона тук?
— По няколко пъти дневно. Трябва ли да я накарам да идва по-често?
— Това може да се окаже добра идея.
Лилия кимна.
— Има ли нещо друто?
— Това е всичко. — Сери погледна към Гол и Аний, които кимнаха.
— Тогава по-добре да се връщам — каза им Лилия. — Трябва да уча.
— Ще те изпратя до стаята — каза Аний.
— Не я разсейвай много — каза Сери на дъщеря си и крайчетата на устата му леко се повдигнаха.
Аний завъртя очи и му обърна гръб. Тя махна на Лилия и я поведе към жилищата на магьосниците.
— Понякога ми се иска да не беше разбирал за нас — промърмори тя.
— Но е хубаво, че няма нищо против — напомни й Лилия.
— Да. — Аний сви рамене и се усмихна неохотно.
— Защо тази вечер искаш да си тръгна по-рано?
Аний погледна назад.
— Ще ти кажа, когато стигнем дотам.
Както винаги, изкачването по стената до панела зад гостната на Сония беше неудобно заради тясното пространство. Лилия се промъкна вътре първа, после издърпа с магия вече празната лакирана кутия, в която носеше храната. Аний се изкатери след нея. Двете изтупаха дрехите си.
— Горкото ми старо палтенце — каза Аний, оглеждайки драскотините по кожата.
Лилия също се огледа.
— По-добре да се преоблека. — Тя тръгна към стаята си.
На вратата се почука. Двете се спогледаха изненадано.
— Не е Джона — каза Лилия. — Тя не чука така.
— Преоблечи се — каза Аний. — Аз ще ги задържа.
Лилия забърза към стаята си и навлече мантията. Струваше й се, че колкото повече бързаше, толкова повече се оплиташе в дрехата. Откъм гостната се чуваха гласове, но Аний не звучеше разтревожено.
Когато най-после се облече, тя отвори вратата, надникна и въздъхна с облекчение.
— Лорд Ротан — каза девойката и се поклони на възрастния магьосник.
По лицето на Аний премина смущение, щом осъзна, че е забравила за тази проява на уважение и бързо се преви в непохватен поклон. Ротан изглеждаше развеселен.
— Дойдох да видя как си, Лилия — каза той. — Минах преди няколко
— О, съжалявам. — Лилия разпери ръце.
— Мисля, че знам къде си била, но можеш да ми вярваш, че ще запазя тайната ти. Сония ми каза за посещенията на Сери. — Той се усмихна на Аний, после погледна отново Лилия и лицето му стана сериозно. — Как си?
— Ами… — Лилия посочи близкото кресло. — Защо не поседнете? Да приготвя ли суми?
— Да, благодаря. — Той се отпусна в креслото, а Аний се настани в един от другите столове.
— Аз съм… добре — каза му Лилия, докато пренасяше с магия необходимите за приготвянето на суми предмети до масата. После, след кратък размисъл, донесе и бурканчето с рака. След което седна и започна да приготвя запарката. — Знаете ли, че Сери се крие?
Ротан кимна.
— Калън ни каза.
„Ни — помисли си Лилия. — Предполагам, че това означава останалите Висши магове“.
— Ами… тревожа се за него. — Тя подаде на Ротан димящата чаша. — И за Аний. — „И за Гол, но той може дори да не е чувал за него“.
— Напълно разбираемо. — Ротан се мръщеше. Той погледна към Аний. — В безопасност ли е той?
Аний сви рамене.
— Засега, но не знаем колко време ще останем скрити… — Тя поклати глава. — Могат да ни намерят още довечера, а може и въобще да не ни намерят.
Лилия й подаде чаша рака, мръщейки се на силния аромат, и доля суми на Ротан.
— Добре, ако можем да помогнем по някакъв начин, кажи ми — рече магьосникът.
Аний се поколеба, след което кимна.
— Благодаря.
Възрастният магьосник отпи от сумито си и се обърна към Лилия.
— Как върви училището?
Сега беше неин ред да се поколебае. Трябваше ли да бъде откровена или да отложи неизбежното?
Ротан се засмя.
— Очевидно си наясно колко много изоставаш. Дошъл съм, за да ти кажа, че решихме засега да спреш някои занятия. Ще ти отпуснем повече време — сигурно ще завършиш година по-късно. Към обучението ти се добавят и уроците на Калън, а и имаш да наваксваш месеците, в които отсъстваше. По-добре да се обучиш добре, отколкото да се обучиш за кратко време.
В първия момент Лилия почувства облекчение. „Но това означава още половин година обучение“. Тя се почувства разочарована и изморена. Но по-малко учене означаваше повече време с Аний. Лилия бавно кимна.
— Благодаря ви.
Ротан отново се усмихна.
— Не забравяй, че винаги можеш да говориш с мен. Дори когато Сония е тук. Ще направя каквото мога, за да ти помогна.
Тя кимна.
— Благодаря ви, лорд Ротан.
В стаята се възцари тишина и всички започнаха да отпиват от питиетата си. Лилия го попита дали има новини от Сония. Той й каза, че Сония и Лоркин са се срещнали. „Това е добре. Тя ще се върне скоро“.