Кралицата на изменниците
Шрифт:
Глава 24
Опасни умове
Небето се бе нашарило в оранжево и черно, когато Сарал и Теми слязоха от главния път и се запътиха към някакво имение. Сония и Регин ги последваха. Всяка нощ, откакто ескортът на Изменниците ги беше пресрещнал, те отсядаха в освободени имения. На втората сутрин им дадоха коне по молба на Сарал, макар оттогава да не бяха препускали твърде бързо.
„Изненадана съм, че още не сме настигнали групата на Савара. Сблъсъците с ашаките сигурно
През повечето време групичката пътуваше мълчаливо. Сарал и Теми очевидно не изглеждаха особено щастливи от ролята си на ескорт на двамата неудобни чужденци, но никой от тях не се оплака. Ала и не подхванаха разговор. В именията бе съвсем различно. Новоосвободените роби бяха изпаднали в еуфория и бяха безкрайно разговорливи, задаваха въпроси на Сарал и Теми и предполагаха, че Сония и Регин са скъпи гости на Изменниците. И сега, когато конете им приближиха стените на имението, пред портите се изсипаха бивши роби, за да ги посрещнат.
— Добре дошли, Изменници! — извикаха те. — Ще останете ли? — Те изтичаха напред, но бързо забавиха ход, щом забелязаха Сония и Регин.
— Аз съм Сарал, а това е Теми — каза им Сарал. — Това са Черната магьосница Сония и лорд Регин от Магьосническата гилдия на Киралия. Ние ги ескортираме.
Единият от робите пристъпи напред.
— Аз съм Вели, избран водач на това имение. — Той погледна към Сония. — Добре дошли в Сачака.
— Благодаря, Вели — отвърна Сония и наклони почтително глава.
Вниманието на Вели се насочи към Сарал.
— Ще останете ли? Кралица Савара и нейната група ни гостуваха снощи.
— Да, ще останем и бихме искали да научим новините от снощните ви гости.
Сарал погледна към Сония и като че ли едва не й се усмихна. Сония наведе глава с благодарност. Във всяко имение, където бе спирала кралицата, Сония разпитваше за Лоркин.
Бившите роби ги въведоха в имението. Те слязоха от конете, които бяха отведени. Една жена на средна възраст и двете й дъщери ги приближиха и ги приветстваха.
— Тиятия е съпруга на бившия собственик на имението — обясни Вели. — Тя посрещна кралица Савара в дома си.
— А съпругът й?
— На изток е. Той е добър човек и ние не искахме да умира. Знаехме, че има вероятност да бъде принуден да се бие заедно с останалите ашаки или че няма да успеем да говорим в негова защита, затова уредихме да отпътува извън страната.
— Какво мисли кралицата за това?
— Каза, че е впечатлена от лоялността ни. Но това не е обикновена лоялност.
Сарал се намръщи.
— Така ли? А какво е?
— Приятелство.
Сарал го погледна втренчено и погледът му се поколеба. Но после мъжът вдигна глава и отвърна на погледа
— Той е добър човек — рече отбранително той. — Ако искате доказателство, вижте жилищата на робите. Чисти са и топли. Позволяваше на мъжете и жените да си избират другарите, да живеят заедно и да запазват децата си. Изискваше показно подчинение от нас само когато идваха гости.
Сарал повдигна вежди.
— Забележително. Какво ще се случи с него сега?
— След няколко дни корабните роби ще му разкажат всичко и ще го предупредят, че може би ще се нуждае от разрешение, за да се върне. Смятате ли, че ще го получи?
Двамата Изменници се спогледаха. Теми сви рамене.
— Сигурно. Но няма да има земя. Ще трябва да живее на равни начала с вас.
— За него ще бъде чест — отвърна Тиятия.
Сарал погледна към жената, после към Вели и кимна.
— Кралица Савара наистина каза, че може да има подобни случаи и че трябва да балансираме между предпазливостта и съчувствието.
— Влезте — каза Вели с усмивка. — Стаите и храната вече са приготвят.
Както във всички предишни имения, една изненадващо непретенциозна входна врата водеше към коридор и по-голяма стая, която в различните домове имаше различно предназначение — понякога се използваше като склад, понякога за спалня, а понякога за гостна.
— Седнете — покани ги Вели. — Храната ще бъде готова скоро.
Сония избра две табуретки за себе си и Регин. „Седенето на възглавници е за по-млади хора“ — реши тя. Вели, Сарал и Теми направиха същото.
— Докато чакаме, желаете ли малко рака? — попита Тиятия.
Сарал погледна към Вели и вдигна въпросително вежди. Той кимна.
— Да, ще сме ви много благодарни — отвърна Сарал.
Тиятия се усмихна и насяда заедно с дъщерите си на възглавниците в средата на стаята. Под един стол бяха поставени кана и кутия със смляна рака. Появиха се още бивши роби, които носеха вода и чаши и тя се захвана за работа. Докато Сарал и Вели разговаряха за произвежданото от имението и за бъдещето, Сония гледаше, развеселена при вида на добре познатия й ритуал на едно толкова непознато място. За нейна голяма изненада, от чучура на каната започна да се вие пара.
— Магьосница ли сте? — попита тя Тиятия.
Всички разговори секнаха внезапно. Сония се огледа. Вели хапеше устни и гледаше намръщено Сарал. Двамата Изменници се взираха изненадано в Тиятия. Стомахът на Сония се сви, щом осъзна, че Вели е искал да запази това в тайна и разкривайки способността на жената, Сония неволно я е издала.
— Да — отвърна тихо Тиятия. — Съпругът ми ме научи.
Сарал изпусна сдържания си дъх.
— Сега вече съм склонна да вярвам, че съпругът ти е точно такъв, какъвто ми го описа — каза тя.