Кралицата на изменниците
Шрифт:
— Това е много полезно умение.
Денил кимна.
— Дали аз, посланик Тайенд и лейди Мерия трябва да се страхуваме от Изменниците?
Ачати поклати глава.
— Не виждам причина да ви нападнат, стига да не им се изпречвате на пътя. Ако нещата случайно не се развият на добре и Изменниците стигнат до града… — Той се поколеба, въздъхна и раменете му се отпуснаха. — Признавам, че се страхувам повече да не пострадате от моите хора, отколкото от техните. Кралят се държеше с вас, сякаш сте сключили съюз с Изменниците. Ако бунтовниците нанесат големи вреди,
Денил погледна към Ачати. Щом мъжът признаваше, че хората му могат да постъпят така… значи опасността бе реална.
— Какво да направим, тогава?
Ачати го погледна в очите.
— На пристанището чака кораб на име «Калата». Капитанът е получил нареждания да приеме вас, посланик Тайенд и лейди Мерия на борда, ако го пожелаете. Той ще ви отведе до Киралия.
«Но Оусън ни нареди да останем… ах, не мога да му го кажа, без да разкрия, че вече знаем за нападението. Въпреки това Оусън може да промени мнението си, щом му разкажа за страховете на Ачати».
— Благодаря ви. Трябва да попитам Гилдията какво да правим. Искате ли…? — Денил се поколеба, чудейки се какво ли ще си помисли Оусън за предложението. «Ако означава, че ще бъдем в безопасност, той ще се съгласи.» — Искате ли да дойдете с нас?
Очите на сачаканеца леко се разшириха. Той се усмихна, протегна се към Денил и с нежен, успокоителен жест докосна ръката му.
— Мястото ми е тук, при моя народ и при краля ми. — След това направи широк жест с ръката, в която държеше чашата си. — Освен това е твърде невероятно Изменниците да стигнат до града. Корабът е просто предпазна мярка. — Той нежно стисна ръката на Денил и я пусна. — И отличен повод да ви посетя.
— Благодаря за предупреждението. И посещението. — Денил остави чашата си на масата. — За съжаление пропуснахте Тайенд. И Мерия.
— Колко жалко. Може да не успея да отделя време за нова визита, поне докато не приключи тази малка криза.
Сърцето на Денил подскочи. «Ако греши за Изменниците, това може да е последният път, когато сме заедно».
— Но аз съм съвсем сам в цялата къща. Можете ли да останете по-дълго?
Ачати повдигна вежди и се усмихна.
— Мисля, че мога да отделя час или два.
Пламъчето на свещта се разтанцува. Макар ефектът да бе като от пропукващ фитил, Сери знаеше, че движението е причинено от треперенето на ръката му. Той усети как горещият восък покапа по кокалчетата на пръстите му и погледна натам. Макар да имаше усещането, че стоят тук повече от час, свещта не се беше стопила особено много.
Той погледна към другия край на стаята, където стоеше Гол и също държеше свещ. Сери се намръщи, когато приятелят му се размърда и пламъкът се озова прекалено близо до намаслената хартия. Чуваше учестеното дишане на Гол. Неговото собствено му се струваше твърде шумно. Опита се да диша дълбоко и тихо, да успокои разтуптяното си сърце, защото се притесняваше
«Скелин — ако наистина е Скелин — ще ни чуе и ще разбере, че го очакваме. Единствената причина да стоим неподвижно е, че може да знаем, че приближава и да сме му подготвили капан. На мен ми е ясно. Предполагам, че и той ще се досети».
През главата му преминаха няколко начина планът да се обърка. Сери знаеше, че капанът не е идеален. Минният огън можеше да избухне преди двамата с Гол да успеят да се отдалечат достатъчно. Или можеше да избухне твърде късно и да убие Скелин. Въпреки че те се надяваха да го убие, целта им всъщност беше да взривят дупка в градината над главите им и да разкрият Крадеца-отстъпник пред Гилдията. Ами ако не се получеше? Ами ако не се появеше дупка и Скелин оцелееше?
Какво щеше да стане, ако Скелин не се появи лично да се разправи със Сери? Ами ако Сери и Гол взривят градината, а може би и себе си, само за да разкрият слугите на Скелин пред Гилдията?
Гол гледаше Сери и клатеше глава. В очите му проблесна въпрос. Колко време трябваше да стоят така, преди да решат, че Аний е сбъркала и в коридора няма нарушител? Сери погледна към свещта си. Дали не трябваше да се редуват? Дали не трябваше…
Някъде откъм коридора се чу рязко поемане на дъх. Сери погледна към Гол, след което и двамата се втренчиха изненадано във вратата.
Там стоеше някой. Не, осъзна Сери. Някой се рееше във въздуха. Някой, който им беше твърде добре познат.
— Ето значи къде си бил през цялото време — каза Скелин. После подсвирна. Някъде откъм тунелите отвърна пронизителен отговор.
Ръката на Сери помръдна в посоката, която малко по-рано го бе уплашила и чу съскане, когато намаслената хартия се запали. Той забеляза и проблясък откъм Гол, обърна се и хукна към вратата, която водеше към съседната стая.
И се блъсна в стена.
Не, не стена. Магическа бариера. Сери изрута, щом осъзна, че Гол се е сблъскал със същия проблем. Ярка светлина заля стаята — отличителната светлина на магическо кълбо. Приятелят му го погледна с мрачно и изплашено изражение на лицето. Сери изкриви лице. «Какво пък. Може би щяхме да имаме време да избягаме, ако го бяхме чули да се приближава…» Но Скелин бе левитирал, за да не се чуят стъпките му. Когато Сери се обърна с лице към врага си, той видя как пламъкът на головата лента се скрива в дупката. Той затвори очи и затаи дъх. «Поне Аний е далеч».
— Хайде, хайде. Няма нужда да се подготвяш. Ще е грубо от моя страна, ако те убия, без първо да поговорим. Хм. Не е кой знае какво убежище.
Сери отвори очи и видя как Крадецът-магьосник, който вече стъпваше по пода, се приближава към него. Зад гърба му през вратата влязоха двама мъже. Те бяха млади и доста мускулести. Скелин огледа стаята, после надникна през рамото на Сери към съседната.
— Не е толкова хубаво като предишното, съдейки по думите на майка ми, макар че сигурно жена ти го е била подредила, а след смъртта й си се върнал към старите навици.