Краят на империята
Шрифт:
Четирийсет и един дни.
Кеа смяташе, че има само две възможности. Първата — че той живее в една напълно безумна вселена. Втората — че лудият е той. Защото решението изглеждаше съвсем очевидно, но никой не го бе посочил. Поне досега.
Кеа реши, че е време да премине към действие. Първо трябваше да си осигури връзка със Земята. Ядоса се колко време му отне това. Някой ден щеше да наеме група учени, ще им осигури няколко милиона кредита и достъп до АМ2 и ще поиска от тях да му създадат система за комуникация между отдалечени светове, без звукът да е сякаш разговарящите седят във варели
След доста усилия успя да се добере до своята цел — Джон Нанси, най-прочутия коментатор на телевизионни предавания. Нанси беше зает. Светът наближаваше своя край и той смяташе това за върховен момент в кариерата си. Какво може да му предложи Кеа? Ричардс отказа да му съобщи. Потвърди само, че е нещо наистина голямо и става въпрос за Скитника. Нанси се заинтересува — беше му омръзнало от репортажи за масова истерия и бездействие. Ричардс му каза да събере екип и да чака в готовност. Да осигури и дистанционни камери. И постоянна връзка със Земята. Каза, че праща кораб да ги вземе.
— Уф, най-сетне нещо различно — отвърна Нанси. — Ще мога да се откъсна от бюрото и да престана да се усмихвам угоднически на продуцентите. Все пак за какво става въпрос?
— Не мога да ти кажа — заяви повторно Кеа. — Връзката не е сигурна, а и без това не ти вярвам. След два земни часа корабът ще се приземи на Кенедипорт.
— Божичко, ще ми отнеме повече време да стигна дотам с гравиколата!
— Това си е твой проблем. Два земни часа. Инак ще се обърна към конкуренцията.
Усмихна се. Интересно какви ли бяха шансовете Нанси да се появи навреме? 79%. Минимум.
Нареди да подготвят един кораб за полет до Ню Йорк, но му трябваха още два. Разпореди се Мастерсън и един от пилотите да са в постоянна готовност. Вторият кораб щеше да е неговият личен, същият, който бе пратил толкова отдавна на орбита около Марс. Корабът, пръв получил АМ2 двигател. Какво от това — сега не е моментът за сантименталности.
След като го докараха, поиска да поставят една малка приставка. Дребна промяна в контролните прибори. Обикновено звездолетите не се оборудваха с таймери. След това го вдигна собственоръчно над повърхността и го откара в свръхсекретната зона със складовете за АМ2. Един дистанционно управляван, облицован с Империум X кран прехвърли голям къс АМ2 в хангара. Кеа беше готов за действие.
Двата кораба напуснаха пределите на Ганимед и избраха курс, пресичащ орбитата на Скитника. Там ги очакваше третият кораб. И както Ричардс бе предположил, на борда бе мърморещият Нанси. Беше навъсен, докато Ричардс не му съобщи какво е намислил. След това гневът му се изпари.
Кеа бе наредил да поставят дистанционни контролни табла в неговия кораб и този на Мастерсън. Трите кораба летяха право срещу Скитника. Ричардс имаше усещането, че чувства физически приближаването на носещата се из вакуума скала, като полъха на летящ по релсите влак. Не им оставаше много време.
Корабът на Нанси увисна на петдесетина километра от другите два. Ричардс смяташе, че е прекадено близо, но Нанси бе на свое мнение. Искаше да получи възможно най-добра картина. Кеа сви рамене и се замисли за това, че всички журналисти навярно са луди. Корабът на Мастерсън
Нанси започна да предава на живо. Намираме се в близка орбита до Марс, поде той. Предстои да станем свидетели на най-великия подвиг в цялата история на човечеството. Кеа Ричардс възнамерява да унищожи Скитника, използвайки нов и непознат метод, включващ неговия таен двигател. Нанси не пропусна да вметне, че докато Кеа действа, Федерацията все още не е предприела нищо, освен да предъвкват стари предложения.
Кеа заяви, че е готов. Дистанционната камера показа неясна фигура в скафандър. Това, което не се виждаше, бе, че хангарът е отворен и манипулаторната ръка се протяга навън, прихванала в клещите си масивния къс АМ2.
За допълнителен драматичен ефект Ричардс каза на Нанси да започне обратно броене по негов сигнал. Нямаше какво толкова да се прави — траекторията бе зададена, пултът за управление бе свързан с таймера. Настроен на три минути и трийсет секунди. Кеа се насочи към люка. Плъзна се по въжето, прекъсна връзката с обречения кораб и затвори люка. Действията му се следяха от втората дистанционна камера. Той изключи камерата — Мастерсън се страхуваше фанатично от публичност — и се прехвърли в контролната зала на втория кораб.
Една минута, чу се гласът на Нанси. Двайсет и седем секунди… Десет…
При нула таймерът се задейства и корабът в другия край на прекъснатото въже изчезна. Премина на пълна тяга на своя звезден двигател. След по-малко от секунда той се сблъска със Скитника.
Шлемът-камера на главата на Нанси и втората камера на борда на неговия кораб прегряха от мощния светлинен изблик и изгоряха. Кеа го беше предупредил за това. Но микрофоните продължаваха да работят и Нанси не спираше да предава в ефир, право до централата в Ню Йорк и оттам до всички човешки светове.
Кеа дори не забеляза вълнението на журналиста. Беше твърде зает. Беше пратил кораба, под тягата на двигателите „Юкава“, право към метеора. Всъщност кой метеор? Сега там имаше само облак отломъци. От кораба на Кеа, естествено, не бе останало нищо.
Кеа се заслуша в гласа на Нанси. Не знаеше, че думата герой може да има толкова много синоними. Усмихна се. Този път наистина бе поне малко герой. Галактически герой, помисли си натъжено. Сега вече си имаше прозвище. Скитника му бе осигурил прожекторите и сцената за неговата грандиозна поява. Оставаха му само фанфарите. Почти знаеше какво ще бъдат те, макар да не беше сигурен още кой ще се появи, за да ги надуе.
27.
Единият беше министър-председател на общността. Вторият — бизнес дама, член на управителния съвет на две хиляди фирми за производство на биочипове. Третият представляваше Големите пари. Той контролираше лихвата върху електронното прехвърляне на финансови средства. Последният беше профсъюзен водач на три континента.
— По-голямата част от военните са на наша страна — поде водачът на профсъюзите. — Останалите ще ни подкрепят, ако сключим сделка.