Краят на империята
Шрифт:
— Да. Точно това имах предвид — потвърди Говорителят. — Радвам се, че толкова бързо схванахте идеята ми. Понякога, да ви призная, младите участници не проявяват подобна съобразителност.
Откъм поддръжниците на Императора долетя смях. Николаевич не бързаше да се предава.
— Но това е глупаво и ще ни отнеме часове, Говорителю — възрази той.
— Въпреки това — упорстваше Говорителят — така ще продължим.
Той се обърна към официалния разсилен.
— Разсилен, започнете преброяването.
Разсилният извади от бюрото дебела
— Госпожа Декстър… от районна на Когли, ако не се лъжа?
— Гласувам с да, сър говорител.
И така продължи. Представителите ставаха един по един. Вотът на всеки се внасяше грижливо в дневника.
Агентите на Кенна сновяха сред тълпата. Поддръжниците на Николаевич се опитваха отчаяно да стегнат редиците, но времето работеше срещу тях. Ала Кенна не можеше да се успокои. Да. Той щеше да спечели, но сега всички щяха да се усъмнят, че победата му е манипулирана. Освен ако не беше абсолютна.
Това не беше начинът, по който Императорът би искал да започне първия си ден като божество.
Гласуването приключи. Кенна бе победил. Но разликата не беше голяма. Кенна си даваше сметка, че младият бивнест бележи напредък. Един от агентите на Кенна му прати съобщение. Когато вотът бъде обявен, казваше се в него, Николаевич и поддръжниците му смятали да го освиркат шумно.
Кенна потърси отчаяно друг начин да спечели време, но нищо не му идваше на ум. Вероятно Императорът щеше да му поиска сметка за случилото се днес.
Къде беше той, по дяволите? Ама че божество. Дори не е наблизо, когато ти потрябва.
Говорителят подаде сигнал. Трескаво. Какво да прави? Кенна нямаше избор. Той кимна. Време бе да поставят въпроса.
— Благородни същества — поде с тържествен глас Говорителят. — За втори път днес поставям въпроса… Какво е мнението ви за ПБ 600323 — иначе казано, Декларация за божествения произход…
Вратите се разтвориха с трясък, чу се тропот на ботуши.
Разсилният се провикна:
— Благородни същества, позволете да ви представя… Вечния император!
Изумени лица в залата.
През зейналите порти навлизаха облечени с бели тоги култисти. Лицата им сияеха от екстаз. Някои носеха окачени на вериги гърнета с ароматни свещи. Други разхвърляха пред себе си цветя. Всички носеха затъкнати в коланите си малки остри ножове, украсени с полюшващи се червени пискюли.
Най-отпред крачеше мършавата фигура на тяхната върховна жрица — Басийкър. Отзад, мачкайки с тежки ботуши цветята, маршируваха облечени с черни униформи офицери от ВС. Погледите им пронизваха тълпата, дирейки скрита заплаха. Оръжията им бяха готови за стрелба.
А в центъра вървеше Вечният император.
Когато Кенна и останалите го видяха, пропуснаха да забележат някои дребни подробности от появата му. Вторият отряд на ВС, следващ Императора отзад, се водеше от Пойндекс. Имаше и малка група снайперисти с камуфлажни униформи, които веднага се пръснаха и заеха позиции. Аври пък прати голям брой цивилни шпиони да
Но всичко това остана скрито в суматохата. Императорът бе приковал цялото им внимание.
Никога досега не го бяха виждали облечен по този начин. Дълго златисто наметало обгръщаше мускулестата му фигура. Материалът фосфоресцираше, изпускайки слабо сияние. В ръката си държеше жезъл от жълтеникав метал, на върха на който имаше имперски щандарт. Светещият символ на АМ2.
Войниците разблъскаха тълпата и се отправиха към подиума. Вечният император се покачи на мраморния постамент и се обърна към присъстващите. Охраната му зае позиция с щракане на оръжия и тропот на ботуши.
Басийкър и култистите сновяха около Императора. После се излегнаха на подиума в краката му. Истинско гнездо от ангели с бели тоги и златисти ножове.
Кенна не можеше да откъсне очи. Другите също. За един кратък миг дори бе готов да повярва. Сякаш помещението се изпълни със стари митове, разпространяващи се сред множеството като мъгла. Древна мъгла, издигнала се от дълбините на няколко хиляди години. Защото това същество властваше от толкова дълго.
Може би той наистина беше бог.
— Беше ми докладвано — поде Вечният император, че имало някакви прения в този парламент. — Говореше с нисък глас, но не се налагаше да наострят слух, за да го чуят. Из въздуха витаеше стаена заплаха.
— Обикновено не обръщам внимание на хленченето — продължи Императорът. — Дадох ви това право, когато овластих парламента в Имперската конституция. Но признавам, че това беше грешка. Поддадох се на идеите за демократизиране на обществото.
Николаевич не забеляза, че през тълпата към него се провира една фигура.
— Ала този път трябваше да се изправя пред вас. Разбрах, че поставяте на гласуване някои почести, с които искате да възнаградите вашия Император. Почести, които бих искал да допълня, не ме интересуват. Идеята за тях дойде от моите подчинени. — Императорът махна с ръка към култистите с бели тоги. — Те казват, че съм бог. Строят храмове в моя чест. Храмове, в които се стичат милиони същества и където се проповядва мъдрост и доброта. Атрибути, които според тях са присъщи на моята божественост.
Николаевич усети, че някой пъха нещо в колана му. Предположи, че е бележка от приятел. Игнорира я, докато фигурата бавно се отдалечаваше.
— Винаги съм окуражавал свободата на издигането в култ сред моите поданици. Толкова по-изненадан бях, когато научих, че благородните същества, които ме почитат, са подлагани на жестоки гонения. Нещо повече, сигурен съм, че тези гонения са в сърцевината на конспирацията, организирана срещу мен от предателя Стен. Нечувани жестокости са били извършени срещу тях само защото Стен очевидно се бои, че това, в което вярват, е самата истина. Както виждате, дори най-големият ми противник вярва в божествения ми произход. Сатана, изправен срещу своя господар.