Краят на империята

Кол Алън

Мадоера слушаше с половин ухо заповедите, докато навигаторът на пулта контролираше как останалите заемат местата си във формацията.

Бунтовниците атакуваха.

Нямаше предупреждение — двата разрушителя на фланга просто престанаха да съществуват. Някой подаде тревога и на екрана на „Геомус Роял“ запримигваха кораби, идващи зад имперските сили.

Вероятно са знаели, осъзна Мадоера, точно каква орбита ще избере тактическата група при приближаването си към NP0406Y32 и са ги проследили.

Макар и вдигнати под тревога,

имперските кораби все още не бяха напълно готови за бой, някои ракети дори не бяха заредени в силозите. Нямаше никакъв смисъл да се поврежда скъпо оръжие за поредния полет нахалост.

Настъпи кратък миг на паника, овладян от Мадоера и останалите офицери. Скоро последва очаквателна тишина — с дълги месеци упражнения Мадоера бе превърнал хората си в опитни войници.

На екрана започнаха да се появяват числа, показвайки приближаващите се нападатели.

— Сър — докладва вахтеният. — Шест крайцера, вероятно тежки, и десет разрушителя.

— Благодаря ви, офицер. Мога и сам да видя. От какъв клас? Произход?

— Сър… На „Джейн“ няма данни… — отвърна жената. — Неизвестни. Освен… че са последни модели. Компютърът на „Джейн“ предполага, че са с нова конструкция.

Появи се нова вълна атакуващи — този път „изпод“ тактическата група.

— Сър, приближават три кръстосвача, седем крайцера, двайсет разрушителя. Без опознавателни сигнали. По предварителна преценка на „Джейн“ конструкцията напомня кал’гатейската. Отпреди Таанската война. В регистъра на „Джейн“ са въведени като консервирани и готови за продан. Пет от разрушителите са хонджойски и единият дори е разпознат. „Аойфи“.

Стен. Без съмнение.

Къде беше „Виктори“, по дяволите? Онзи копелдак вероятно дърпа конците от мостика си. Ако Мадоера успее да открие флагмана на Стен, може би един самоубийствен рейд с няколко разрушителя ще позволи да се справи с кукловода. Но на екрана нямаше и следа от него. И кой знае защо това му се стори далеч по-лошо. То означаваше, че бунтовниците са достигнали етап, при който вече не се налага водачът им да участва в битката.

— До всички станции — говореше с монотонен глас противоракетният оператор. — Засичаме изстрелване на множество ракети от клас „Кали“… опит за отклонение…

— Станции „Фокс“ преминете на локален контрол. Стреляйте по собствен избор.

Мадоера дъвчеше замислено долната си устна.

— Пратете първо крайцерско подразделение в директна атака срещу бомбардировачите — нареди той. — И установете връзка с „Неошо“. Наредете му да избягва стълкновения, да се отдалечи в открития космос и да докладва. Капитане, прехвърлете такткорабите си тук.

— Да, сър.

— Сър… „Неошо“ не отговаря. Не го виждаме на екраните.

Дори не бе забелязал кога са унищожили разрушителя.

Мадоера разтърси глава.

— Добре тогава. Поддържащата група да се изнесе далече встрани. И предайте на „Парма“…

— Сър, сигнал от „Парма“. Четири

попадения. Контролният център е повреден. Всички оръдейни станции са на ръчно управление. Изглежда, има повреда и в машинното.

Друг глас, далеч по-изплашен:

— Откъде се взеха…

Отривиста команда:

— Тишина на всички станции! Докладвайте, както са ви обучавали.

Мадоера запази спокойствие.

— Имате ли връзка с втора крайцерска група?

— Тъй вярно. Но е силно нарушена от радиосмущения.

— Наредете им да избягват битката. Да се отдръпнат зад „Парма“, зад „Геомус Роял“ и да летят на зигзаг без привидна цел. Да не влизат в бой с бунтовниците и да не се опитват да запазят връзка с тактическата група.

— Съобщението е изпратено, сър. Имаме потвърждение.

— Добре, капитане. А сега да завъртим каруците в кръг…

Мадоера нареди на останките от тактическата група — повреден кръстосвач, неговият флагман и останалите — да заемат кълбовидна формация с честа промяна на позициите, за да не стават лесни мишени. Не прати нови заповеди на двата тежки крайцера, които бе заделил за атака по фланга.

Вероятно щеше да ги загуби, но все пак биха могли да всеят смут сред бунтовниците, достатъчно, за да успее да осъществи някакъв пробив.

— Сър — обърна се към него вахтеният. — Повикване от „Алексиев“. Докладват, че…

„Геомус Роял“ се разтърси от внезапен удар. Писък на метал и хора. Мигащи светлини, превключване на аварийно захранване. Мадоера усети, че му се повдига, когато маклийновите генератори внезапно се изключиха и той литна в безтегловност, а после — след броени секунди — светът отново се ориентира на „горе“ и „долу“.

— До всички станции, докладвайте за повреди…

„Аойфи“ приближаваше на пълна мощност „центъра“ на бойното поле. Берхал Уолдман стоеше зад дежурния офицер, стиснал толкова силно стоманената облегалка, че пръстите му бяха станали безчувствени.

Разрушителят му бе в челото на формацията. Другите четири кораба също бяха хонджойски — офицери и войници, вдигнали се на бунт, за да превземат корабите си и да се присъединят към бунтовниците. Всички се бяха заклели да отмъстят за „Айслинг“.

— До всички подразделения, до всички подразделения — говореше Уолдман. — Прехвърлете контрола на оръжейните системи на моя кораб… по моя команда… сега!

Корабите се подчиниха. После:

— До всички станции, готови за изстрелване… Много добре… Прицел… вражеският кръстосвач… гоблини, на половин тяга… Запуск!

От силозите на корабите излетяха противокорабни ракети от среден клас и се стрелнаха към „Парма“.

— Цел… вражеският кръстосвал — повтори берхал Уолдман. Той игнорира своя оръдеен офицер — тя дори не беше на борда на „Аойфи“ при разрушаването на неговия кораб-близнак. Това беше негова забава.