Краят на империята
Шрифт:
— Защо се забави, Ричардс? — попита раздразнено Вазуван.
Фалзур вдигна глава. Дали подозираше?
— Имах проблеми в машинното — отвърна Кеа.
— Пак ли изолациите? — попита Мърф.
— Да, Мърф. Пак проблеми с изолациите. — Кеа забеляза, че Фалзур се обръща, но дали беше доволен от обяснението? — Какво става? — попита той.
Мърф кимна към Фалзур.
— Докторът надуши нещо. — Той кимна на Фалзур. — Защо не поемеш оттук?
— Да, Фалзур — обади се Вазуван. — Кажи ни защо цели пет месеца преследваш голямата тлъста нула.
— Това не е призрак, моя
— Ако питаш мен, проблемът е в инструментите ви — озъби се Вазуван. — Виждаш нещо, което не е там.
— Тогава какво според теб са тези мигащи светлини на монитора? Защото той не е от моите инструменти.
Вазуван мълчеше, изцъклила очи. Каквото и да казваше, на монитора наистина трепкаха и се местеха светлини. Фалзур подсмръкна доволно.
— Просто събрах координатите на всички сигнали — продължи той. — И ги напъхах в компютъра, за да проверя има ли някакъв модел.
— И модел имаше? — предположи Кеа. Иначе нямаше да са тук и да говорят.
— Имаше модел — потвърди доволно Фалзур. — Сигналът се местеше като по часовник. От един до шест часа. И до девет… Но като погледнеш по-общо, виждаш, че повтаря реда девет, после шест и после едно. — Докато говореше, той се зае да рисува по дъската. В резултат се получи наклонена „U“.
— Какво го поражда? — попита Ричардс.
— Част от това се дължи на присъствието на тъмна материя — отвърна Фалзур. — Няма съмнение. Тук действа изключително по сила гравитационно поле и аз ще съм първият, който би признал, че не съм се замислял над това. Но отговорът съвсем не е изчерпан. Мисля, че това, което наблюдаваме, е изтичане на вещество от паралелна вселена през непоследователност. Добре известно е, че в ранния период от съществуването на нашата вселена положителните йони са били толкова сгъстени, че не са позволявали изпускането на светлина. С раздалечаване на йоните — поне така предполагаме сега — от плътната йонна мъгла е започнало изтичане на светлина. Предполагам, че нещо подобно се случва в нашата не съвсем теоретична вселена. Плътна йонна мъгла — или еквивалентът й в тази вселена. Светлина, която се опитва да си пробие път. И го намира по линията на най-малкото съпротивление — през непоследователността към нашата вселена.
— Добра работа, докторе — рече Мърф. — Предполагам. Но ще оставя това на нашите шефове. Честно казано, това, дето ни го разправяш, може да е обяснението. Но не виждам как точно ще ни осигури бонусите. Трябва да поработиш над него, докато летим обратно към Десета база.
— О, мога да се справя далеч по-добре — възрази Фалзур. — Мога да ви отведа там и… да го докажа!
— Ей, Фалзур, почакай малко! — провикна се Вазуван и на лицето й се появи хищна усмивка. — Да не постъпваме прибързано. Приемам теорията ти. Дори ще те подкрепя пред компанията, за да си получа бонуса. Но има нещо друго. С йонен облак, или без, нямаме представа как да стигнем от тук до там.
— Напротив,
Пълна тишина. Кеа видя, че Рут се е ококорила. После кимна. Тя смяташе, че той има право.
Пръв наруши тишината Мърф.
— Боже, докторе. Сладки приказки говориш, но мисля, че и това ни стига. Политиците ще са доволни от резултата. Което пък значи, че и компанията ще е доволна. Край на историята.
— Не ставай глупак — тросна се Фалзур. — Ако съм прав, става въпрос за най-великото откритие от времето на Галилей. За промяна на представите ни за реалността. Дори да забравим славата. Макар че всеки от вас ще остане завинаги в историята. Мислете за парите, хора. Ще получите истинско богатство.
Мърф се обърна към Кеа.
— Какво ни е състоянието?
— Двигателят е в добро състояние. Всичко останало е горе-долу. Включително и горивото. — Кеа нямаше друг избор, освен да отговори честно.
— Не зная — рече Мърф. — Някак си не ми се струва, че съм в правото си да взема подобно решение.
— Не бива да безпокоим космическите сили — заяви важно Вазуван. — Не сме от тяхната категория.
— Ако се върнем обратно точно сега — предупреди ги Фалзур, — кълна се, че ще се погрижа да ви уволнят и да ви лепнат черен етикет до края на живота.
— Стига де, докторе — опита се да го усмири Мърф. — Не бъди такъв. Просто казвам, че съм обезпокоен да взема решение от такъв мащаб.
— Аз поемам цялата отговорност — заяви Фалзур.
— И това няма да е редно — рече Мърф. Но всъщност искаше да каже, че няма да е достатъчно, за да му спаси задника. — Защо да не гласуваме? Само офицерите и вие двамата. Не е необходимо да питаме екипажа.
Кеа едва не се разсмя. Корабният капитан предлага гласуване. Но вместо това рече:
— Защо не? — Той вдигна ръка. — Започнете с мен. Аз казвам да продължим.
— Майната ти — наруга го Вазуван. — Аз гласувам да се прибираме у дома.
Фалзур и Рут се присъединиха към Кеа. Мърф вече виждаше накъде клонят везните.
— Добре. Присъединявам се към болшинството. Съжалявам, Вазуван, но трябва да опазя мира. Такава ми е работата.
И така бе сложено началото на последния етап от операция „Алва“. Цинично и безсърдечно. Кеа не даваше пукната пара. Беше твърдо убеден, че трябва да надзърне от другата страна. В главата му се въртеше откъс от стара песен: „Това е веществото, от което са сътворени мечтите“.
Ситен дъжд от искри се сипеше през космоса. И тази завеса сякаш се поклащаше и завихряше от невидим космически вятър. Това беше място, където се допираха две вселени… и кървяха през отвора.
Кеа не сваляше поглед от изображението на главния екран, където мънички частици от двете вселени се сблъскваха и избухваха в точици светлина. Отблясъците им трептяха върху люшкащата се завеса, която Фалзур наричаше „непоследователност“. По-скоро са Райските порти, рече си Кеа. Или тези на ада.