Краят на империята
Шрифт:
Кеа прекоси каютата си. Взе един том на Гибън. Захвърли го. Прелисти „Анабазис“. И нея остави. Разтвори „Животът на Плутарх“. После биографията на Чърчил. Часовете се нижеха един след друг. Когато получи съобщение от капитан Селфридж, че събира екипаж за експедиция до Сектор Алва, изтича на срещата с бързината, с която можеше да се носи един млад мъж в три-четвърти гравитация.
— Ричардс, компанията има много добро мнение за теб — поде Селфридж.
— Благодаря, капитане.
— Ей, няма защо да сме толкова официални — възрази другият. — Предпочитам на кораба ми хората да се чувстват
— Разбира се… Мърф — отвърна Кеа, но вече го глождеха съмнения. Само глупак би се включил в екипажа на кораб, чийто капитан би казал: „Наричай ме Мърф“.
— Точно така, Ричардс. По-свободно. Ще видиш, че ще се погодим. Както и да е. Компанията те постави начело на списъка ми с подходящи инженери. А сега, след като се срещнахме и си поговорихме… виждам защо.
Кеа не отговори. Нямаше какво да каже. Откакто бе влязъл, едва ли бе произнесъл и петнайсет думи. Ако Мърф бе изгубил толкова време за всеки от останалите членове, екипажът му щеше да е по-разпуснат и от този на Дългия Джон Силвър.
— Но трябва да ти кажа нещо — продължи Мърф. — За първи офицер взех озирианка. Казва се Вазуван. Някакви проблеми с това? — Мърф разчете погрешно повдигнатите вежди на Кеа. — Виж сега, няма да те обвинявам, ако имаш някои предразсъдъци към озирианците. Отнемат работата на хората и прочее. Но тази Вазуван пристига с големи препоръки. Макар да е едно насекомо.
— Не… нямам проблеми с озирианците… Мърф — най-сетне отвърна Кеа. И не лъжеше. Всъщност бе чувал за озирианците само положителни неща. Знаеше, че са горделиви същества. Първият контакт бе станал по тяхна инициатива. Дразнели се, че хората ги използват като работна ръка. На работа се наемали само некомпетентните и отхвърлените от тяхното общество. Което означаваше, че първият офицер на Мърф най-вероятно ще е от тази категория. Още един лош признак. Но какво ли означаваше това за него, след като и неговото име бе в списъка на капитана?
— Виж сега — продължи Мърф. — Отиваме на много интересна мисия. Малко е опасна, но затова и заплатата ти ще е по-голяма. Три пъти по-голяма, приятелче. Гарантирана за една година напред.
Кеа се усмихна, придавайки си доволен вид. Вече знаеше причината да се спрат на него. Три пъти по-голяма заплата на млад инженер пак не е нищо особено. Това обясняваше и озирианката. Най-ниско заплащане за всички. Добрият стар Мърф също изглеждаше като някой, готов да се продаде за трохи.
— Плюс бонус, когато докараме вкъщи предавателя — добави в този момент Мърф.
— Какво всъщност търсим?
— Сигурно вече си дочул из баровете приказките за странните сигнали от Сектор Алва?
— Да. Всички говорят за това.
Смях.
— Така и предполагах. На Десета база няма тайни. Както и да е, работата е съвсем рутинна. Както знаеш, компанията по закон е длъжна да докладва за подобни странни неща. Неразделна част от постулатите в лиценза за работа. Обществен дълг и прочее.
Общественият дълг бе нещо, което компанията бе готова да забрави при първа възможност за нови печалби. В космоса законът нямаше никаква стойност.
— Та значи, след като обсъдили доклада —
— Обещавам да не те карам — заяви Кеа.
— Та да продължим. Фалзур се натъква на доклада и проявява интерес. Прекарва го през компютъра и хоп, излизат три възможни обяснения. Намирисва на контакт с паралелна вселена. Дупка в космоса.
— А компанията какъв интерес може да има към това? — попита Кеа. — Освен ако не могат да измъкнат парици от находката.
— Няма пари — завъртя глава Мърф. — Никакъв шанс. Тази експедиция е, цитирам, „изцяло в полза на научното развитие“, край на цитата. — Той забеляза втренчения поглед на Кеа и се разсмя. — Да. Прав си. Истината е, че нашата безстрашна компания „Космически пътища“ се е навряла в политиката. Някой е решил да сложи ръка на фондовете за космически проучвания.
— И затова търсят кокал, който да хвърлят на кучетата? — попита Кеа.
— Уцели. Фалзур също не е глупак. Този човек има нюх към печалбата. Та той е дръпнал нужните конци. Някой млад чиновник, мечтаещ за бързо издигане. Така де. Важното е, че изведнъж си имаме научна експедиция.
Ето какво било, помисли си Кеа. Поредният опит да успокоят бурните води на политическата сцена. Тази мисия е обречена на неуспех от самото начало.
— И тъй, Ричардс. Аз си изпях песента. Какво ще кажеш? С мен ли си?
Кеа премисли всичко. И още веднъж. Не знаеше какво да отговори. Но, от друга страна… паралелна вселена? Другата страна на божествената монета? Врата към…
Какво?
Трябваше да знае отговора.
— Да — рече той. — С теб съм.
Кеа наблюдаваше как Рут се отдалечава по коридора. Тя спря пред вратата, обърна се, дари го с кратка усмивка и вратата се плъзна встрани. Той почака малко. Не искаше да се появяват заедно.
Призивът на Мърф ги бе заварил по средата на поредната разгорещена среща. Гласът на командира още не беше утихнал, когато двамата скочиха от леглото и нахлузиха дрехите. Кеа можеше само да се моли, че отсъствието им няма да породи нови подозрения у Фалзур. Ядосваше се, че се беше забъркал в тази история. Но в началото всичко му се струваше толкова примамливо. Тази жена имаше тяло и поглед, на които трудно се устояваше. Оплака му се, че Фалзур бил свиня. Съгласила се да му бъде любовница само защото било полезно за кариерата й. Инак щяла да бъде само поредната асистентка без никакви перспективи.
— Трябва да се възползвам от това, с което ме е дарила природата — допълни тя. Но Кеа нямаше нищо против — тайните им срещи само подсилваха удоволствието. Също както с Тамара.
Най-неприятното бе, че всичко това се случваше тъкмо заради провала му с Тамара. Като в най-обикновен психологически тест. Чувствайки се далеч по-млад от своите двайсет и осем години и засрамен от връзката си, Кеа прекоси коридора и се появи на мостика. Останалите вече го чакаха. Мърф, Вазуван и Фалзур. Зад тях Рут му прати въздушна целувка.