Мъглявината Андромеда
Шрифт:
— Вървете натам с Чара — каза Евда, — а ние ще постоим тук малко…
Ветер направи прощален жест. Някакъв полудетски порив накара африканеца да промълви отдавна забравени думи за сбогуване. Дар Ветер беше трогнат и се отдалечи, потънал в мисли, придружаван от мълчаливата Евда. В объркаността си Рен Боз потъпка на едно място, после тръгна след Мвен Мас и Чара Нанди.
Ветер и Евда стигнаха до носа, отделящ залива от откритото море. Светлинките, които заобикаляха огромните дискове на саловете на морската експедиция, вече ясно се различаваха.
Дар Ветер отблъсна от пясъка прозрачната лодка и застана край водата пред Евда, още по-масивен и могъщ от Мвен Мас. Евда се надигна на пръсти и го целуна за сбогом.
— Аз ще бъда с Веда — отговори тя на мислите му. — Ще се върнем заедно в нашата зона
Евда дълго следи с очи лодката, плъзгаща се по сребърната вода…
Приятелят й заплува до втория сал, където механиците още работеха — бързаха да приключат монтирането на акумулаторите. По негова молба те запалиха три зелени светлини във вид на триъгълник.
След час и половина първият прелитащ спиролет увисна над сала. Дар Ветер се качи в спуснатия подемник, за миг се показа под осветеното дъно на кораба и се скри в люка. На разсъмване той влезе в своето постоянно жилище, недалеч от обсерваторията на Съвета. Отвори продухвателните кранове в двете стаи и подир няколко минути всичката натрупана прах изчезна. Измъкна леглото от стената и щом в стаята повея мирис на море, с който напоследък привикна, заспа дълбоко.
Събуди се с впечатление, че е изгубил прелестта на света. Веда е далеч и ще бъде далеч, докато… Но нали той трябва да й помогне, а не да заплита положението!
Въртящ се стълб от наелектризирана прохладна вода се изсипа върху му в банята. Дар Ветер стоя под него толкова дълго, че измръзна. Освежен, той се приближи до апарата ТВФ, отвори огледалните му вратички и повика най-близката станция за разпределяне на вакантните места. На екрана се очерта младо лице. Юношата позна Дар Ветер и го поздрави с едва доловим оттенък на почит, което се смяташе за признак на изтънчена вежливост.
— Иска ми се да получа тежка и продължителна работа — започна Дар Ветер, — свързана с физически труд; например в антарктическите рудници.
— Там всичко е заето — в тона на говорещия се чувствуваше огорчение, — заето е и в месторожденията на Венера, Марс, даже Меркурий. Вие знаете, че младежта с по-голямо желание се стреми натам, където е по-трудно.
— Да, но аз вече не мога да се причисля към тази хубава категория… А какво има сега? Необходимо ми е веднага…
— Има за находищата на елмази в Среден Сибир — бавно подхвана юношата, като гледаше невидима за Дар Ветер таблица, — ако се стремите към минни работи. Освен това има места на океанските салове-заводи за храна, в слънчевата помпена станция в Тибет, ала това е вече леко. Другите места също не представляват нещо особено трудно.
Дар Ветер благодари на информатора и го помоли да му даде време да си помисли, а засега да запази работата в елмазените находища.
Той изключи станцията за разпределяне и се свърза с Дома за Сибир — център за географско информиране в тая област. Неговия ТВФ включиха в паметната машина с най-нови записи и пред Дар Ветер бавно заплуваха обширни гори. Простиращата се някога тук мочурлива и рядка иглолистна тайга върху вечно замръзнала почва бе изчезнала — отстъпила мястото си на величествени сибирски кедри и американски секвои, в миналото почти измрели. Исполински червени стъбла се издигаха подобно на великолепна ограда около хълмове, покрити с бетонни шапки. Стоманени тръби с десетметров диаметър изпълзяваха изпод тях, прегъваха се през вододелите и се отправяха към най-близките реки, като ги поглъщаха изцяло в зиналите гърла на фуниите си. Глухо бучеха чудовищните помпи. Стотици хиляди кубически метра вода се устремяваха към промитите дълбини на елмазоносните вулканически кладенци, с рев се въртяха, разрушаваха скалата и пак се изливаха навън, оставили в решетките на промивачните камери десетки тонове елмази. В дълги, облени в светлина помещения край движещите се циферблати на сортиращи машини седяха хора. Блестящите камъни като поток от дребни зърна се сипеха в калибрираните отверстия на приемателните сандъци. Операторите в помпените станции непрекъснато следяха показателите на машините, които изчисляваха постоянно изменящото се съпротивление на скалата, налягането и разхода на вода, удълбочаването на забоя и изхвърлянето на твърдите частици. Дар Ветер си помисли, че радостната картина на огрените
— Исках да уточня вашите размишления. Току-що е получена заявка — освободило се е място в подводните титанови рудници на западното крайбрежие на Южна Америка. Това е най-трудното от всичко, което имаме днес… Но там трябва да се пристигне срочно!
Дар Ветер се разтревожи:
— Няма да успея да премина психо-физическото изследване в най-близката станция на АПТ — Академията за психофизиология на труда.
— Като се взема предвид сборът от ежегодните изследвания, задължителни във вашата предишна работа, за вас проверка сега се се налага.
— Изпратете съобщение и дайте координатите! — тутакси каза Дар Ветер.
— Западен клон от Спиралната линия, седемнадесето южно разклонение, гара 6Л, точка КМ40. Изпращам предупреждение.
Сериозното лице на екрана изчезна. Дар Ветер събра всички дребни вещи, които му принадлежаха лично, подреди в кутия лентите с изображения и гласове на свои близки и с твърде важни записи на собствени мисли. От стената той свали хроморефлексната репродукция [*51] на древна руска картина, от масата — бронзовата статуетка на артистката Белло Гал, приличаща на Веда Конг. Всичко това с малкото количество дрехи се помести в алуминиев сандък с кръгове от изпъкнали цифри и линейни знаци върху капака. Дар Ветер набра съобщените му координати, отвори люка в стената и тикна там сандъка. Той изчезна, подхванат от безконечния конвейер. После Дар Ветер провери стаите си. Вече много векове на планетата нямаше специални чистачки на помещенията. Техните функции се изпълняваха от всеки обитател, което беше възможно само при абсолютна акуратност и дисциплинираност на всеки човек, а също и благодарение на автоматите за почистване и продухване.
51
Хроморефлексна репродукция — картина, отпечатана с бои с вътрешно отразяване на светлината, които дават повишена стереоскопичност на плоската рисунка в естествен преход на цветове и светлини (фантастично).
Щом завърши проверката, той придвижи надолу лоста пред вратата — отправи сигнал в станцията за разпределяне на помещенията, че заеманите от него стаи са освободени, и излезе. Външната галерия, покрита с млечнобяло стъкло, се беше нагряла от слънцето, обаче на плоския покрив, както винаги, подухваше прохладният морски ветрец. Леките пешеходни мостчета, прехвърлени високо между решетъчните здания, сякаш се рееха във въздуха и примамваха за бавна разходка, ала Дар Ветер отново не принадлежеше на себе си. По тръбата за автоматично спускане той се озова в подземната магнитоелектрическа поща и малко вагонче по понесе към гарата на Спиралната линия. Дар Ветер не замина на север, към Беринговия пролив, където бе разположена съединителната дъга на Западния клон. Тоя път до Южна Америка отнемаше около четири денонощия. Но по паралелите на северната и южната обитаеми зони минаваха линиите на тежките товарни спиролети, които опасваха планетата пряко океаните и съединяваха по най-краткия път клоновете на Спиралната линия. Дар Ветер потегли по централния клон до южната зона — разчиташе да убеди завеждащия въздушните превози да го сметне за срочен товар. Освен това, че пътят се съкращаваше до тридесет часа, Дар Ветер можеше да се види със сина на Гром Орм — председател на Съвета за астронавтика; Гром Орм го беше избрал за наставник на своя син.
Момчето израсна и от следващата година щеше да пристъпи към извършване дванадесетте подвизи на Херкулес, а засега работеше в Патрулната служба в блатата на Западна Африка.
Кой юноша не се стреми към Патрулната служба — да следи появяването на акули в океана, вредоносни насекоми, прилепи и влечуги в тропическите блата, болестотворни микроби в обитаемите райони, епизоотии или горски пожари в степната и горската зона, да открива и унищожава отвратителните вредни гадини, останали от миналото на Земята, които по тайнствен начин отново и отново се появяваха от глухите кътчета на планетата.