Мъглявината Андромеда
Шрифт:
— Планът и ритмиката на тая симфония са определени от основните физически закони. Трябва само да се разбере как е изградена програмата и откъде идва информирането на тоя музикално-кибернетически [*54] механизъм — потвърди Тор Ан с непобедимата увереност на младостта.
— А това чие е?
— На моя баща, Зиг Зор. Той неотдавна обнародва космическата тринадесета симфония във фа-миньор — цветна тоналност 4,750 мю.
— Непременно ще я слушам! Аз обичам синия цвят… Но най-близките ваши планове са подвизите на Херкулес. Знаете ли какво е предвидено за вас?
54
Кибернетика
— Само първите шест.
— Е, да, разбира се, другите шест се определят след изпълняването на първата половина — спомни си Дар Ветер.
— Да разчистим и направим удобен за посещаване долния етаж на пещерата Кон-и-Гут в Средна Азия — започна Тор Ан.
— Да прокараме път към езерото Ментал през острото било на хребета — допълни Дис Кен, — да възобновим горичката от стари житни дървета в Аржентина, да изясним причините за появата на големи октоподи край Тринидад…
— И да ги изтребим!
— Това е пето, а какво е шестото?
Двамата юноши малко се объркаха.
— У нас двамата са установени музикални способности — каза почервенял Дис Кен. — Възложено ни е да съберем материали за древните танци на остров Бали, да ги възстановим — музикално и хореографически.
— Тоест да подберете изпълнителки и създадете ансамбъл? — разсмя се Дар Ветер.
— Да — наведе глава Тор Ан.
— Интересно поръчение! Но това е групово дело, както и пътят до езерото.
— О, ние имаме добра група! Само че те искат да ви помолят да бъдете наш ръководител. Това би било така хубаво!
Дар Ветер изрази съмнение в своите възможности относно шестата задача. Но момчетата, засияли и подскачащи от радост, го увериха, че «самият» Зиг Зор е обещал да ръководи нейното изпълнение.
— След година и четири месеца ще си намеря работа в Средна Азия — заяви Дар Ветер, като с удоволствие се вглеждаше в радостните млади лица.
— Колко е хубаво, че престанахте да завеждате станциите! — възкликна Дис Кен. — Аз и не мислех, че ще работя с такъв човек! — Юношата внезапно почервеня така, че неговото чело се покри със ситни мъниста пот, а Тор даже се отдръпна, готов да го укори.
Дар Ветер побърза да се притече в помощ на сина на Гром Орм:
— С много ли време разполагате?
— О, не! Пуснаха ни за три часа — докарахме тук болен от треска от нашата блатна станция.
— Виж ти, треската още се появява! Аз мислех…
— Твърде рядко и само в блатата — припряно вметна Дис. — Ние сме именно за това!
— Имаме още два часа. Да идем в града, сигурно ви се иска да разгледаме Дома на новото.
— О, не! Ние бихме желали… да отговорите на наши въпроси — подготвили сме се. Това е така важно за избора на път…
Дар Ветер се съгласи. И тримата се отправиха към Двореца за гости, в прохладните стаи на който полъхваше изкуствен морски вятър.
Два часа по-късно друг вагон отнасяше Дар Ветер, уморено задрямал на дивана. Той се пробуди на спирката в градчето на химиците. Гигантска постройка във вид на звезда с десет стъклени лъча се извисяваше над голямо каменовъглено месторождение. Добиваните тук въглища се преработваха в лекарства, витамини, хормони, изкуствени коприни и кожи. Отпадъците отиваха за производство на захар. В един от лъчите на зданието от въглища се получаваха редки метали — германий и ванадий. Какво ли нямаше в скъпоценния черен минерал!
На гарата дойде отдавнашен приятел на Дар Ветер, работещ тук като химик. Някога в индонезийска станция на плодосъбирачни машини в тропическия пояс имаше трима весели млади механици… Сега единият от тях е химик, ръководи лаборатория в грамаден завод,
По-нататъшният път се оказа къс. Завеждащият въздушната линия по паралела се отнесе благосклонно към увещанията — прояви общата доброжелателност на хората от Епохата на Пръстена. Дар Ветер прелетя над океана и се озова при западния клон от Линията, южно от седемнадесетото разклонение, което завършваше на океанския бряг, а след това се прехвърли в глисьор.
Високите планини идваха почти до брега. Върху наклоненото подножие на скатовете се нижеха тераси от бял камък, които задържаха ронливата почва, засадена с върволици южни борове и видрингтонии, [*55] редуващи в паралелни алеи своите бронзови и синкавозелени корони. По-нагоре между голи скали зееха тъмни клисури, в дълбочината на които се разбиваха на воден прах шумни водопади. По терасите като рядка верига се бяха проточили боядисани в оранжево и ослепително жълто къщички с гълъбови покриви.
55
Видрингтония — южноафриканско иглолистно дърво.
Далеч в морето се издаваше изкуствена плитчина, завършваща с блъскана от вълните кула. Тя стоеше до континенталния склон, който стръмно се спускаше в океана на дълбочина около километър. Под нея отвесно надолу отиваше огромна шахта — много дебела циментова тръба, за да оказва отпор на налягането на дълбоките води. На дъното тръбата потъваше във върха на подводна планина, състояща се от почти чист рутил — титанов окис. Всички процеси на рудната обработка се извършваха долу, под водата в планините. На повърхността се изкачваха само едри блокчета чист титан и утайката от минерални отпадъци, която се разпръсваше далеч наоколо. Тия жълти мътни вълни разлюшкаха глисьора пред кея — откъм южната страна на кулата. Дар Ветер улучи подходящ момент и рипна върху мократа от пръските площадка. Той се изкачи в оградената галерия, където се бяха събрали, за да посрещнат новия си другар, няколко души, свободни от дежурство. Работниците от този рудник, който Дар Ветер си представяше напълно уединен, не изглеждаха мрачни отшелници, каквито той под влияние на собственото си настроение очакваше да види тук. Приветствуваха го весели лица, малко уморени от суровата работа. Петима мъже, три жени — тук работеха и жени…
Изминаха десет дни и Дар Ветер свикна с новата работа.
Тук имаше собствена енергетична база — в дълбочината на стари рудници в континента бяха скрити уредби за добиване на ядрена енергия от тип Е или, както се е наричал в старо време, втори тип, който не даваше твърди остатъчни излъчвания и по тая причина беше удобен за местните инсталации.
Извънредно сложен комплекс от машини се придвижваше в каменната утроба на подводната планина и потъваше в крехкия чернокафяв минерал. Най-трудно се работеше в долния етаж на агрегата, където автоматизирано ставаше изкопаването и раздробяването на скалната маса. В машината постъпваха сигнали от намиращия се горе централен пост, в който се обобщаваха наблюденията върху хода на режещите и раздробяващи устройства, върху изменящата се твърдост и жилавина на изкопаемото и сведенията от шахтите за мокро обогатяване. В зависимост от изменящото се съдържание на метал се увеличаваше или намаляваше скоростта на изкопаващия и разтрошаващ агрегат. Цялата проверочно-наблюдателна дейност на механиците не можеше да се предаде на кибернетични машини-роботи поради ограничеността на защитеното от морето място.