Мъглявината Андромеда

Ефремов Иван Антонович

Мвен Мас се свърза с хранилището на паметни записи на Великия пръстен и набра шифъра на едно от далечните съобщения. По екрана бавно заплуваха странни картини, дошли на Земята от кълбовидния звезден куп Омега от Центавър. Той беше вторият от най-близките до Слънчевата система и отстоеше само на шест хиляди и осемстотин парсека. Двадесет и две хиляди години светлината на неговите ярки звезди е пронизвала пространството на Вселената, за да стигне до очите на земния човек.

Плътна синя мъгла се разстилаше на равни слоеве, прободени от вертикални черни цилиндри, които се въртяха доста бърже. От време на време контурите на цилиндрите едва доловимо се свиваха, ставаха подобни на ниски конуси, съединени в основите.

Тогава слоевете синя мъгла се разкъсваха на резки огнени сърпове, бясно въртящи се около осите на конусите, чернотата изчезваше някъде нагоре, израстваха грандиозни ослепително бели колони, а иззад тях като полегати кулиси се подаваха ръбести остриета със зелен цвят.

Мвен Мас търкаше чело в усилията си да схване поне нещо, поддаващо се на осмисляне.

Върху екрана ръбестите остриета се увиха подобно на спирали около белите колони и изведнъж се разсипаха в поток от металично бляскащи кълба, които оформиха широк пръстеновиден пояс. Той започна да расте на ширина и височина.

Мвен Мас се усмихна, изключи записа и се върна към предишните си размишления.

«Поради липса на населени светове, или по-точно на връзка с тях във високите ширини на Галактиката, ние, земните жители, още не можем да се измъкнем из нашата затъмнена екваториална ивица от Галактиката. Не можем да се издигнем над космическия прах, в който са потънали нашата звезда — Слънцето — и неговите съседи. Ето защо ни е по-трудно, отколкото на другите, да опознаваме Вселената…»

Мвен Мас погледна към хоризонта, там, където по-долу от Голямата мечка, под Ловджийските кучета, лежеше съзвездието Косите на Вероника. Това беше «северният» полюс на Галактиката. Именно в тая посока се откриваше цялата шир на извънгалактическото пространство, също така, както и в противоположната точка на небето — в съзвездието Скулптор, недалеч от известната звезда Фомалхаут, при южния полюс на галактическата система. В крайната област, гдето се намира Слънцето, дебелината на клоновете от спиралния диск на Галактиката е всичко около шестстотин парсека. Перпендикулярно към плоскостта на екватора на Галактиката можеше да се преминат триста-четиристотин парсека, за да се излезе над равнището на гигантското й звездно колело. Тоя път, непреодолим за звездолет, не беше пречка за предаванията по Пръстена. Обаче засега нито една планета на която и да е от звездите, разположени в тия области, още не се беше включила в Пръстена…

Вечните загадки ще изчезнат, ако човекът успее да извърши най-великата от научните революции — ако победи времето, научи се да превъзмогва всяко пространство в какъвто иска срок и стъпи с крак на властелин върху необятните простори на Космоса. Тогава не само нашата Галактика, но и другите звездни острови ще бъдат за нас не по-далеч, отколкото малките островчета в Средиземно море, което се плиска сега долу в нощния мрак. В това е оправданието на отчаяния опит, замислен от Рен Боз и осъществяван от него. Мвен Мас, завеждащия външните станции на Земята. Ако биха могли по-добре да обосноват организирането на опита, за да получат разрешение от Съвета…

Оранжевите светлини на Спиралната линия се смениха с бели: два часа през нощта — време на усилване превозите. Мвен Мас си спомни, че утре е Празникът на пламтящите чаши, на който го канеше Чара Нанди. Завеждащият външните станции не можеше да забрави запознаването на морския бряг с тая червенобронзова девойка с изящна гъвкавост на движенията. Тя беше като цвете на искреността и силните пориви, рядко в епохата на добре дисциплинираните чувства.

Мвен Мас се върна в своя кабинет, повика Института за Метагалактиката, който работеше нощем, и помоли да му изпратят за следващата нощ стереофилми на няколко галактики. Щом получи съгласие, той се изкачи на покрива. Тук се намираше неговият апарат за далечни скокове.

Мвен Мас обичаше тоя непопулярен спорт и бе достигнал голямо майсторство. Като затегна ремъците от балона с хелий около тялото си, африканецът със силен и плавен скок се издигна във въздуха, включил пропелера за тяга, който работеше с лек акумулатор. Мвен Мас описа дъга, към шестстотин метра дълга, кацна върху терасата на Дома за хранене и отново излетя. С пет скока се добра до малка градина под стръмния склон на варовиков хълм, свали апарата на алуминиевата кула и се спусна по пръта на земята, при своята постелка до огромен платан. Под шумоленето на листата на могъщото дърво той заспа.

Празникът на пламтящите чаши бе получил своето название от известното стихотворение на поета-историк Зан Сен, описал древноиндийския обичай да се избират най-красивите жени, които поднасяли на тръгващите към подвизи герои бойни мечове и чаши с горяща в тях ароматна смола. Тия мечове и чаши отдавна излезли от употреба, останали само като символ на подвиг. А броят на подвизите безмерно се увеличил сред смелото, пълно с енергия население на планетата. Огромната работоспособност в миналото, известна само у особено издръжливи хора, наричани гении, напълно зависела от физическата здравина на тялото и от изобилието на хормони-стимулатори. Грижата за физическата сила в продължение на хилядолетия беше направила обикновения човек от планетата подобен на античните герои — ненаситен в подвизите, любовта и познанието.

Празникът на пламтящите чаши бе станал пролетен празник на жените. Всяка година през четвъртия месец след зимния слънцеврат, тоест по старому през април, най-прелестните жени на Земята показваха майсторството си в танците, песните, гимнастическите упражнения. Тънките отсенки в красотата на различните раси, които се проявяваха сред смесеното население на планетата, блестяха тук в неизчерпаемо разнообразие като скъпоценни камъни и доставяха безкрайна радост на зрителите — от уморените в търпелив труд учени и инженери до вдъхновените художници или още съвсем младите ученици в трети цикъл.

Не по-малко красив беше есенният мъжки празник на Херкулес, който се провеждаше през деветия месец. Навлезлите в зрелост юноши даваха отчет за извършените от тях Херкулесови подвизи. Впоследствие се утвърди като обичай в тия дни да се прави всенароден преглед на извършените през годината забележителни дела и постижения. Празникът стана общ — мъжки и женски — и се раздели на три дни, посветени на Прекрасната полезност, Висшето изкуство, Научната смелост и фантазия. Някога и Мвен Мас бе признат за герой на първия и третия ден…

Мвен Мас се появи в гигантската Слънчева зала на Тиренския стадион тъкмо когато на сцената излизаше Веда. Той намери сектора, гдето седяха Евда Нал и Чара Нанди, и застана под сянката на аркадата, заслушан в ниския глас на историчката. С бяла рокля, високо вдигнала светлокосата си глава и обърнала лице към горните галерии на залата, тя пееше нещо радостно. Веда се стори на африканеца въплъщение на самата пролет.

Всеки зрител натискаше един от четирите разположени пред него бутони. Пламващите в тавана на залата златни, сини, изумрудни или червени светлини показваха оценката му за артиста и заменяха шумните аплодисменти от старо време.

Веда свърши песента и бе наградена с пъстро сияние от златни и сини светлини, сред които се изгубиха малкото зелени. Поруменяла от вълнение, тя се присъедини към приятелките си. Тогава при тях дойде и Мвен Мас. Посрещнаха го любезно.

Африканецът се оглеждаше — търсеше с поглед своя учител и предшественик, ала Дар Ветер никъде не се виждаше.

— Къде сте скрили Дар Ветер? — шеговито се обърна Мвен Мас към трите жени.

— А вие къде сте дянали Рен Боз? — отвърна Евда Нал и африканецът побърза да отбегне проницателните й очи.