Мъглявината Андромеда
Шрифт:
— Рен Боз ми се струва някакво безпомощно, още незряло хлапе — нерешително възрази Веда, — а вие сте така цялостна, със силен разум, не отстъпвате на никой мъж. Вътре във вас винаги се чувствува стоманеният стожер на волята.
— Това ми е говорил и Рен Боз. Но вие сте права. Оценката ви за него е също така едностранна, както е и самият Рен. Той е човек с дързък и голям ум, с грамадна работоспособност. Дори в наше време на планетата ще се намерят малко равни нему хора. В съчетание с неговите способности другите му качества изглеждат недоразвити, защото са както у средните хора или дори по-инфантилни. Вие правилно назовахте Рен — той е хлапе, но същевременно и герой в точния смисъл на това понятие. Да вземем Дар Ветер — и в него има хлапащина, обаче тя е просто от излишък на физическа сила, а не от недостиг, както у Рен.
— А
— Мвен Мас е красива комбинация между студения ум и архаичната буйност на желанията.
Веда се разсмя:
— Как да се науча на такава точност на характеристиките?
— Психологията е моята специалност — сви рамене Евда. — Но позволете на мен сега да ви задам един въпрос! Знаете ли, че Дар Ветер е човек, който много ме привлича?…
— Опасявате се от половинчати решения? — почервеня Веда. — Не, тук не ще има гибелни недомлъвки и неискреност. Всичко е ясно до звънкост… — И под изпитателния поглед на учения-психиатър Веда спокойно продължи: — Ерг Ноор… нашите пътища се разделиха отдавна. Само че аз не можех да се подчиня на новото чувство, докато той бе в Космоса, не можех да се отдалеча и отслабя силата на надеждата, на вярата в завръщането му. Това ви говоря с решимост и увереност. Ерг Ноор знае всичко, но върви по своя път.
Евда Нал обгърна с тънката си ръка правите плещи на Веда.
— Значи Дар Ветер?
— Да! — твърдо отговори Веда.
— А той знае ли?
— Не. После, когато «Тантра» бъде тук… Не е ли време да се върнем? — сепна се Веда.
— За мен е време да напусна празника — каза Евда Нал, — отпускът свършва. Предстои ми нова отговорна работа в Академията на тъгата и радостта, а трябва да видя и дъщеря си.
— Голяма дъщеря ли имате?
— Седемнадесетгодишна. Синът ми е много по-голям. Аз изпълних дълга на всяка жена — две деца, не по-малко… А сега искам трето — само че пораснало!
Евда Нал се усмихна и съсредоточеното й лице светна от ласката на любовта, рязко извитата като лък горна устна се поотвори.
— Аз си представих славно едрооко хлапе… със също такава нежна и зачудена уста… ала с лунички и чипоносо — лукаво каза Веда, взряла се право пред себе си.
Приятелката й помълча, сетне запита:
— Нямате ли още нова работа?
— Не, чакам «Тантра». След това ми предстои дълга експедиция.
— Да идем заедно при дъщеря ми! — предложи Евда. Веда охотно се съгласи.
По цялата стена на обсерваторията се издигаше седемметров хемисферен екран за прожектиране на снимките и филмите, снети с мощните телескопи. Мвен Мас включи обзорна снимка на участък от небето близо до северния полюс на Галактиката — меридионална ивица съзвездия от Голямата мечка до Гарван и Центавър. Тук, в Ловджийски кучета, Косите на Вероника и Девица, се намираха доста галактики — звездни острови във Вселената с форма на плоски колела или дискове. Особено много бяха открити в Косите на Вероника — отделни, правилни и неправилни, с различни извивки и проекции, понякога невъобразимо далечни, отстоящи на милиарди парсеци, понякога образуващи цели «облаци» от десетки хиляди галактики. Най-крупните галактики достигат от двадесет до петдесет хиляди парсека в диаметър, както нашият звезден остров или галактиката НН 89105+СБ23, която в старо време се е наричала М-31 или мъглявината Андромеда. Малкото, слабо светещо мъгляво облаче се виждало от Земята с просто око. Отдавна още хората разкрили тайната на това облаче. Мъглявината се оказала исполинска колелообразна звездна система, един път и половина по-голяма дори от нашата гигантска Галактика. Изучаването на мъглявината Андромеда въпреки разстоянието четиристотин и петдесет хиляди парсека, отделящо я от земните наблюдатели, твърде помогнало за опознаването на нашата собствена Галактика.
От детинство Мвен Мас помнеше великолепни фотографии на различни галактики, получени чрез електронно инверсиране на оптическите изображения или чрез радиотелескопите, проникващи още по-далеч в глъбините на Космоса. Например двата исполински телескопа — Памирският и Патагонският, всеки с диаметър четиристотин километра. Галактиките — чудовищни струпвания на стотици милиарди звезди, разделени от милиони парсеци разстояние — всякога са будили у него неудържимо желание да научи законите на тяхното устройство, историята на тяхното възникване и по-нататъшната им съдба. И главното, което сега тревожеше
На екрана се появиха три звезди, които древните араби наричали Сирах, Мирах и Алмах — алфа, бета и гама от Андромеда, разположени по възходяща права. От двете страни на тази линия се намираха две близки галактики — гигантската мъглявина Андромеда и красивата спирала М-33 в съзвездието Триъгълник. Мвен Мас не пожела още веднъж да види техните познати, леко светещи очертания и смени металическата лента.
Ето известната от древността галактика, наречена тогава НГК 5194 или М-51 в съзвездието Ловджийски кучета, отстояща на милиони парсеци. Това е една от малкото галактики, които ние виждаме откъм плоската страна, перпендикулярно към равнината на «колелото». Ярко светеше плътно ядро от милиони звезди с два спирални ръкава. Дългите им краища изглеждат все по-слаби и по-мъгляви, дорде не изчезнат в тъмнината на пространството, проточени в срещуположни посоки на десетки хиляди парсеци. Между ръкавите, тоест главните клонове, редуващи се с черни ями — тъмна материя, се проточват къси струи звездни сгъстявания и облаци от светещ газ, извити точно като перки на турбина.
Извънредно красива е колосалната галактика НГК 4565 в съзвездието Косите на Вероника. От разстояние седем милиона парсека тя се вижда ребром. Наведена на една страна като рееща се птица, галактиката простира широко встрани своя очевидно състоящ се от спирални разклонения тънък диск, а в центъра подобно на силно сплескано кълбо гори ядрото, което изглежда плътна блещукаща маса. Отчетливо личи колко плоски са звездните острови — галактиката може да се сравни с фино колелце от часовников механизъм. Краищата на колелото са неясни, сякаш се разтварят в бездънния мрак на пространството. В също такъв край на нашата Галактика се намират Слънцето и мъничката прашинка — Земята, свързана посредством силата на знанието с множество обитаеми светове и разпростряла крилете на човешката мисъл над вечността на Космоса!
Мвен Мас превключи на най-интересуващата го галактика НГК 4594 от съзвездието Девица, също видима в плоскостта на нейния екватор. Тази галактика, отдалечена на разстояние десет милиона парсека, приличаше на дебела леща от горяща звездна маса, обгърната от слой светещ газ. По екватора лещата се пресичаше от широка черна ивица — сгъстена тъмна материя. Галактиката наподобяваше тайнствен фенер, изпращащ светлина от бездната.
Какви светове се криеха там, в сумрачното й излъчване, по-ярко, отколкото у другите галактики, средно достигащи спектралния клас Ф? Имат ли обитатели могъщите планети? Блъска ли се също, както у нас, мисълта им над природните тайни?
Пълното мълчание на грамадните звездни острови караше Мвен Мас да стиска юмруци. Той разбираше цялата чудовищност на разстоянието — до тая галактика светлината се движи тридесет и два милиона години! За размяна на съобщения ще бъдат необходими шестдесет и четири милиона години!
Мвен Мас се порови в ролките и на екрана пламна голямо, ярко, закръглено петно светлина сред редките и мъжделиви звезди. Неправилна черна ивица разсичаше петното през средата, като подчертаваше силно светещите огнени маси от двете страни на тая чернота, която се разширяваше в краищата и затъмняваше обширно поле горящ газ, подобно на обръч, обхващащ яркото петно. Така изглеждаше получената с невероятни технически хитрувания снимка на сблъскващите се галактики в съзвездието Лебед. Това сблъскване на гигантски галактики, равни по размери на нашата или мъглявината Андромеда, е било известно отдавна като източник на радиоизлъчване, може би най-мощният в достъпната за нас част от Вселената. Бързо движещите се колосални газови струи пораждали електромагнитни полета с такава невъобразима мощност, че те изпращали към всички кътчета на Вселената вест за титаничната катастрофа. Самата материя отправяла тоя потресаващ сигнал за бедствието като радиостанция с мощност един квинтилиард, тоест хиляда квинтилиона киловата. Но разстоянието до галактиките е така огромно, че сияещата на екрана снимка показваше тяхното състояние преди много милиони години. Как изглеждат сега минаващите една през друга галактики, ние ще видим след толкова много време, че е неизвестно ще просъществува ли човечеството така невъобразимо дълго.