Нищо друго освен истината

Лескроарт Джон

— Ще се опитам да се сдържа. На бас, че ще успея.

— Какво ще успеете? — Още един от многобройните таланти на Фримън — способността да изниква изневиделица. Носеше цяла стиска пури, бутилка червено вино и чаши — винаги държеше такива запаси в кабинета си. Остави пурите на масата. — Заповядайте, сержант. Трябваше веднага да ви предложа. Изпуснах ли нещо? — Нареди чашите и понечи да ги напълни.

Но Харди го спря с ръка.

— Не ми наливай, Дейвид. Работя.

Канета постъпи по същия начин.

Фримън

сви рамене. И той работеше, но беше събота вечер. Можеше да изпие чаша вино, цяла бутилка, дявол да го вземе, — а мозъкът му пак щеше да си действа изрядно, слава тебе, Господи, дори може би малко по-добре от сега. Същото се отнасяше за Харди и Канета, но Дейвид отдавна бе усвоил, че няма смисъл да внушаваш каквото и да било на родените след войната. Те работят. Работата е сериозно нещо. Не бива да се смесва с удоволствието, иначе току-виж… какво? Ще умрат ли? Божичко, нищо чудно, че грохваха до един.

Но си пийваше и слушаше как Канета продължи да разказва какво е открил. „Е, поне ще запали една от пурите ми — мислеше си Фримън, — макар че и това, разбира се, ще го довърши.“ Сержантът четеше от бележника си със спиралата.

— Коджий Сасака има салон за масажи. „В нашите ръце“. Така се казва. Поразпитах този-онзи в участъка. Законен е. Никакви възражения, никакви оплаквания. Тя прави масажи, колкото и да не ви се вярва. Както и да е, затова е търсила Рон.

Прелисти страниците си.

— Толкова. Тилтън, Мари и Коджий, нали? А ти пое Пиърс, нали така?

— И Валънс, както се оказа. — Харди го осведоми най-подробно за беседите си в хотела и завърши с любопитната измишльотина на Валънс за обаждането му на Рон.

— Но Валънс наистина му е звънил.

Харди се съгласи.

— Стига само някой да не се представя дяволски добре за него.

— Тогава защо ще лъже?

Въпросът увисна във въздуха, докато Фримън гълташе виното си. Той най-сетне заговори:

— На това трябва да наблегнете — каза простичко. — Имаше ли нещо конкретно в посланието му, или само съобщаваше името си?

— Не. Някакъв доклад — отвърна Харди. — Екземплярът на Брий за нещо, по което е работила.

— По което е работила и за което Рон е знаел — добави Канета. — Все си мисля, че за това става дума. Разбрал е, че е важно или ценно и се е върнал да го вземе.

Харди не искаше сержантът да си тръгне, настървен срещу Рон Бомонт.

— Според мен няма да е лесно да намерим Рон, Фил — каза той.

— Ако се е върнал — възрази Канета, — значи все още е някъде наблизо, прав ли съм?

— Ако се е върнал.

— Това казвам и аз. Ако. А ако го намеря…

— Първо ще ми съобщиш. Преди да предприемеш каквото и да било.

Кимване.

— Непременно.

Канета си тръгна. Каза

на Фримън и Харди, че смята да, провери дали няма да камери Валънс тази нощ и да изясни лъжата му пред Харди. Канета познавал хотелите в града като петте си пръста — в съботна вечер като тази, три дни преди изборите, Кери вероятно ще има пет различни прояви в различни зали в центъра. Едва ли ще е много трудно да открие кандидата. А ръководителят на кампанията му ще го придружава и ще е лесно да го заговори. Работата на „Убийства“ може да я върши и дете.

Междувременно двамата адвокати записаха вече познатите имена на всички разследвани и купчинка жълти странички от бележниците им лежаха пръснати на масата: Валънс и Кери, Пиърс, Рон Бомонт. Дори Франи и Карл Грифин. Според замисъла на Фримън с неговата любов към контекста, както сам го наричаше, трябваше да впишат връзките под всяко име и да видят дали ще могат да съединят отделните точки.

— Добре — поде Харди, — представи си, че не знаеш нищо. Откъде би започнал?

Фримън изобщо не се подвоуми:

— От Грифин.

Усмивка трепна в ъгълчетата на устните на Харди.

— Какво смешно има?

— Само дето все не улучвам. Аз щях да го оставя последен.

Фримън захапа отдавна изгасналата си пура.

— Той е бил първият, стигнал до яслата, нали? Това стига.

„Ето защо — помисли си Харди, — е толкова ценен Фримън.“

Неговият принос винаги включваше и трета гледна точка към уликите, вадеше наяве и други мишени.

— Добре де, обаче Глицки ме уверява, че Грифин не е работил по случая „Бомонт“ през сутринта, когато е бил убит.

— Случаят не е бил негов или не е работел по него?

— Не, разследвал е убийството, но е имал и други. Бил е на мястото по едно от тях.

— Глицки откъде знае?

— Грифин му казал, преди да излезе и да го пречукат.

— _Казал_ му е — изсмя се Фримън.

— Защо да лъже?

Възрастният мъж присви очи иззад масата.

— Ще се престоря, че не си ми задал този въпрос, и то само защото си работил цял ден и си уморен и претоварен. А знаем ли какви са били другите му случаи?

И все така — брънка по брънка. Подробностите около смъртта на Грифин — време и място, — които евентуално да са в разрез с останалите, възложени му случаи. Лъжата на Валънс за доклада на Брий. Харди се почувства неловко, когато Фримън без всякаква чужда помощ свърза Брий с Деймън Кери. Също и с Пиърс.

— Допускай най-лошото, Диз. И животът няма да те разочарова чак толкова. Че Брий е спала с всички наред, може би с доста мъже. Това ни дава повече материал за работа.

Харди искаше да избегне допускането на най-лошото, що се отнася до жените и тайните им дела. Започваше да му пари под краката.