Няма нищо по-хубаво от лошото време
Шрифт:
Една чудесна нощ може да свърши не дотам чудесно. Заранта секретарката ми става с температура.
— Простудила си се вчера. Лягай отново.
Тя се опита да възрази, но понеже едва се държи на крака, послушно се връща в леглото си. Сварявам й чай, отскачам до аптеката за някои лекарства и се отправям към «Зодиак». Еванс вероятно продължава запоя си или почива от него, защото ролс-ройсът не е на обичайното си място. Отхвърлям предвидената за тая заран работа, прескачам по обяд да видя как е Едит, а после наново се връщам, защото задачите
Вчерашните две находки във вилата на Еванс — Роволт и радиостанцията са, разбира се, чиста случайност, но това е случайност, която съм чакал повече от година. Щастливата случайност не е въпрос на късмет, а на чакане: тя винаги идва, ако умееш достатъчно дълго да чакаш. Хипотезата «Зодиак» плюс ЦРУ се потвърждава едновременно по две линии: убиецът на Любо е един от телохранителите на Еванс, радиовръзките с агентурите в нашите страни се провеждат от хората на Еванс. Заемащ в търговската дейност на «Зодиак» чисто декоративен пост, Еванс е ръководната фигура по линия на втората дейност — шпионажа. Солидната фирма с нейните солидни сделки не е нищо от легална фасада на един център на разузнаване.
На пръв поглед се налага хипотезата, че официалната дейност на «Зодиак» се извършва в учреждението, а неофициалната — във вилата, обаче аз вече имам достатъчно факти срещу подобна хипотеза. Предпазливите, но продължителни наблюдения са ме убедили, че Еванс рядко ходи на вилата, а прекарва в кабинета си всеки ден по осем часа, макар че официалните задачи едва ли му отнемат повече от половин-един час. Вилата изглежда твърде достъпна, за да съдържа някакви големи секрети, а къщичката на градинаря — съвършено малка, за да служи за нещо повече от радиостанция. Еванс навярно ръководи и двете дейности — легалната и нелегалната — от кабинета си в «Зодиак» и главните му помощници навярно също са в «Зодиак», докато «слугите» осигуряват връзката му с радиостанцията.
Всичко това е вероятно като догадка и интересно като находка освен в едно отношение: то е без практическа стойност за постигане на крайния резултат. Нещо повече, обстоятелствата, при които е извършена находката, могат да се окажат фатални за тоя краен резултат. Няма никаква гаранция, че председателят ще забрави или ще се престори да е забравил инцидента с Едит. Един небрежен знак — и аз ще изхвръкна незабавно от «Зодиак», сам или в компанията на любимата жена.
Разбира се, мрачните облаци на хоризонта не са още повод да вършиш глупости, но туй, което се готвя да извърша, не е твърде рисковано за момента. Точно в мига, когато часовникът в коридора ласкаво зазвънява, аз оставям преписките, вземам шлифера си и без бързане се насочвам към широкия свят. Излязъл на улицата, тръгвам противно на обичая си не към кафенето на ъгъла, а в обратна посока. Преди да завия в първата пресечка, хвърлям лек справочен поглед назад и доволен от правотата си, продължавам все тъй бавно.
Едно момиче с тъмносин шлифер и светли къдрави коси ме задминава с леко кимане.
— А, госпожице Босх Добре, че ви виждам: напомняте ми едно забравено задължение.
Госпожицата спира за
— Не ви разбирам. Какво задължение?
— Знаете, Едит е направила едно чудно откритие и понеже е болна, ме помоли да я заместя пред вас. Става дума за новите записи на Джанго Райнхард, които обещах да купя и да ви подаря от нейно име.
— Много мило от страна на Едит и от ваша страна — усмихва се Дора Босх. — Но не е нужно да си правите труда.
— Напротив, нужно е. Инак тя ще си помисли, че съм забравил. Както всъщност и бе станало.
Дора произнася още нещо в смисъл, че е много трогната, и ние продължаваме пътя си към Калверстрат.
— Трябва да ви кажа, че импровизациите на Джанго са наистина изключителни. Съвсем нови и непознати досега.
— Умирам от любопитство — възклицава съвсем по детски девойката. — Джанго е любимецът ми.
— Аз лично предпочитам Бекет — казвам с известен страх да не съм сбъркал името.
— О, Бекет, да Но Бекет е съвсем друго нещо. А Бени Гудман?
— Фантастичен — избърборвам, поемайки за втори път риска да се изложа.
Магазинът е достатъчно далеч, за да изразходвам и следващите две имена, запомнени от Питър, и достатъчно близо, за да не проличи невежеството ми. Купувам от плочата на Джанго два екземпляра — един за Дора и един за Едит — и на излизане предлагам да пием по едно кафе с торта, защото часът е тъкмо за кафе с торта.
— Не знам дали трябва да се съглася — отвръща колебливо Дора.
— Защо не?
— Знаете, мистър Еванс е твърде ревнив към връзките на личния си персонал.
— Какви връзки — протестирам. — Едно отбиване до сладкарницата няма да навреди никому. И после мистър Еванс днес е на вилата си.
Мисълта за шоколадената торта е твърде изкусителна и аргументите ми са достатъчно солидни, тъй че след малко влизаме в близката сладкарница и сядаме край масичката, закътана в едно от сепаретата.
— Не знаех, че мистър Еванс е тъй ревнив… — подхвърлям небрежно, додето Дора се занимава с огромния резен торта.
— Не става дума за ревност. Освен ако мислите, че ревнува и Ван Алтен — усмихва се момичето.
— Тогава какво?
— Нищо. Просто принцип.
— В един принцип трябва да има някакъв смисъл. Какво лошо например, че сме седнали с вас да изпием по едно кафе?
— Според мене нищо лошо. Но ако той ни види отнякъде, може и да изхвръкна.
— Шегувате се.
— Съвсем не се шегувам. Ева, предишната му секретарка, изхвръкна тъкмо за такава дреболия. Направо изхвръкна, въпреки че му беше и приятелка.
— А, да, чувах: Ева Шмит.
— Ева Ледерер — поправя ме Дора. — В «Зодиак» не е имало Ева Шмит, поне по мое време.
— Може да е търсел просто повод. Омръзнала му е като приятелка и е решил да се отърве.
— Вие все откъм тая страна обяснявате нещата — усмихва се Дора. — Обаче той се отърва и от Ван Вели, а Ван Вели не му беше приятелка…
— Ван Вели? Не съм чувал.
— Е, да, защото сте сравнително нов. Ван Вели беше вторият човек в архивата, но изхвръкна, макар да беше добър работник. Както и Ева беше образцова секретарка.