Обсадата на Лайтнинг
Шрифт:
— Прието — потвърди Кеслър. Бордните компютри ще превключат автоматично подаването на гориво от почти празните вече резервоари на системата за маневриране в орбита към по-малките резервоари на кърмовите реактивни двигатели. Очите на Кеслър шареха между уредите с нивото на горивото и часовника. Всичко изглеждаше нормално, но той чувствуваше, че сърдечният му пулс наближава максимума.
— Двайсет секунди, „Лайтнинг“ Петнайсет… десет… пет… две… включване!
Кеслър притвори очи и затаи дъх. Един отказ сега би бил фатален. Компютрите провериха за части от секундата всички
— Превключването потвърдено, Хюстън. Кърмовите двигатели сега действуват с гориво от собствените си резервоари. Съдържанието на хелий и хидразин в нормални граници. До старта четири минути.
— Прието, „Лайтнинг“. Ситуацията изглежда добра.
Кеслър бавно въздъхна.
— Кажи-речи, Хюстън.
— Мах трийсет, „Лайтнинг“.
— Потвърждавам скоростта.
— „Лайтнинг“, тук Хюстън. Предупреждение. С… за… бавя. Повтарям,… никът се из… ви… око.
— Хюстън, тук „Лайтнинг“. Губите се. Повторете отново. Повторете последното изречение.
Шум в шлемофона.
Кеслър разбра какво става. В ниската орбита корабът вече беше забавил скоростта си и йонизираният въздух около него пречеше на радиовръзката.
Хънтър го предупреждаваше, че нещо забавя скоростта си. Дали това не е спътникът? Погледна часовника. Четири минути и трийсет секунди. Кеслър отброи последните няколко секунди. Компютрите изключиха кърмовите двигатели.
Кеслър включи спомагателните двигатели, за да преобърне отново кораба с корема надолу и да го подготви за свободно планиране след навлизането в земната атмосфера. Тогава видя спътника. Беше забавил скоростта си и се връщаше. Курсът му несъмнено водеше към сблъсък.
По дяволите! Действува почти като идиотска ракета!
Кеслър провери скоростта на кораба. Мах 24 и продължава да пада. От леките вибрации, които чувствуваше на щурвала, разбра, че въздушните молекули са започнали да удрят по корема на кораба. Издърпа щурвала към себе си и не изпускаше от очи идващия насреща спътник. Без втори пилот нямаше начин да разбере точното разстояние и времето до сблъскването.
Мислено се пренесе в кабината на своя „Ф-14М Томкат“ с идващата насреща му ракета. Очите му я следяха, докато тя следваше дъговидния си курс към него. С хладнокръвен професионализъм, придобит след многомесечни тренировки и закален в истински бой, Кеслър изчакваше своя шанс. Само една ракета е, каза си той, припомняйки си случаите, когато го бяха преследвали две-три наведнъж. Ракетата идваше все по-близо. Нямаше под ръка никакви електронни средства за борба с нея. Това беше единоборство. Човекът срещу машината.
Кеслър присви очи, докато пръстите му гладеха щурвала, който сега беше пряко свързан към спомагателните двигатели. За секунда ракетата сякаш увисна в космоса неподвижна. Кеслър я виждаше през предните стъкла в кабината, които бавно се оцветиха в розово в долната си част. Температурата отвън надхвърляше 500 градуса по Целзий. Още няколко секунди. Ракетата беше близо. Съвсем близо.
— Добре, хайде да видим на какво е способна тази птица — прошепна той. С бързо движение изблъска щурвала
Изведнъж усети, че температурата в кабината се покачва рязко. При маневрата да избегне сблъскването беше изложил термичните плочки от горната страна на фюзелажа на много по-голяма топлина, отколкото можеха да издържат. Хвана щурвала с двете ръце, върна „Лайтнинг“ в хоризонтален полет и се помъчи да изправи носа. Маневрата доведе до промяна на ъгъла за навлизане в земната атмосфера от необходимите 35 до 15 градуса.
Капки пот потекоха по лицето и врата му, докато температурата в кабината надхвърли трийсет и седем градуса. Не откъсваше очи от уредите: ъгъл за навлизане 23 градуса… 25.
Яркооранжевото оцветяване не само на предните стъкла, но и на страничните и над главата му започна да преминава в светлорозово. Ъгъл за навлизане 28 градуса… 30.
Кеслър погледна термометъра: трийсет и шест градуса. Продължи да придърпва щурвала, докато вибрациите се усилваха, погледна и уредите. Ъгъл за навлизане 35 градуса. Мах 18. Погледна часовника. Трябва да задържи още десет минути в това положение.
Помисли дали е възможно спътникът да се върне отново, но реши, че той едва ли ще издържи дълго, ако няма някаква термична обшивка. От друга страна, беше много голям, щеше да гори дълго при навлизането в атмосферата. Кеслър трябваше да избира: или да продължи сегашния курс и да рискува сблъскване отзад, ако спътникът още не беше изгорял напълно, или да свие ъгъла на навлизане и да увеличи скоростта, но пак да подложи на изпитание термичните плочки на „Лайтнинг“ Те издържаха един път високата температура, но два или три пъти — ще издържат ли? Погледна часовника. Оставаха девет минути. Реши да рискува и да запази същия ъгъл на навлизане.
Шест минути. Кеслър усети, че не му достига дъх. Въздухът в „Лайтнинг“ беше тежък, задушен. Не можеше да разбере причината. Терешкова им беше оставила достатъчно кислород, за да им стигне до завръщането на земята. Дали не изтича отнякъде?
Вибрациите си оставаха все така силни. Кеслър стискаше здраво щурвала и следеше уредите. 35 градуса. Скорост Мах 9.5.
Кеслър провери съдържанието на кислорода. Беше паднало под нормалното. Защо? Какво ставаше? Отговорът на този въпрос сега не беше важен. Така или иначе не можеше да направи нищо. Не можеше да остави щурвала. Потта се стече в очите му и той бързо замига, без да откъсва поглед от уредите. Ъгълът на навлизане трябва да остане същият на всяка цена. Всякакво отклонение от курса най-вероятно ще доведе до разпадането на „Лайтнинг“.
Вибрациите затихнаха бавно, бавно избледня и оранжевото оцветяване в долната част на предните стъкла. Кеслър мнително присви устни. Оставаха още три минути. Нима вече бе навлязъл в атмосферата? Беше твърде рано. Нещо не е в ред. Провери отново ъгъла на навлизане. Беше останал 35 градуса през повечето… О, господи. За двайсетина секунди той го беше свил до към 15 градуса, когато се мъчеше да избегне сблъскването със спътника. Това беше причината! По дяволите!