Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

Unknown

Фела се изчерви и отклони поглед встрани. Очевидно думите му й бяха доставили удоволствие.

— Твоята роля тази вечер е най-трудна — казах й аз. — Неудобно ми е да искам това от теб, но…

— Ти си единствената неустоимо привлекателна жена, която познаваме — намеси се Симон. — Нашият резервен план беше да напъхаме Уилем в рокля. Никой не би харесал това.

— Съгласен съм — кимна Уилем.

— Само заради теб. — Устните на Фела се извиха в иронична усмивка. — Когато казах, че ти дължа услуга, никога

не съм предполагала, че ще поискаш от мен да изляза на среща с друг мъж. — Усмивката й леко се вкисна. — Особено пък с Амброуз.

— Трябва да прекараш с него само час-два. Ако можеш, опитай се да го накараш да прескочите до Имре, но където и да отидете, достатъчно е да сте на стотина метра от „Златното пони“.

Фела въздъхна.

— Поне ще спечеля една вечеря от цялата работа. — Тя погледна към Симон. — Харесвам ботушите ти.

— Нови са — ухили се той.

Обърнах се при звука от приближаващи стъпки. Чакахме само Мола, но заедно със стъпките дочух шепот и скръцнах със зъби. Вероятно беше двойка млади влюбени, излезли да се насладят на необичайно топлото за сезона време.

Не трябваше да виждат групата ни заедно, особено тази нощ. Това щеше да предизвика твърде много въпроси. Точно се готвех да се втурна да ги пресрещна, когато разпознах гласа на Мола.

— Просто изчакай тук, докато им обясня — каза тя. — Моля те. Просто изчакай. Така ще стане по-лесно.

— Нека получи цветен припадък — разнесе се познат женски глас от мрака. — Ако ще да си изплюе черния дроб, изобщо не ме е грижа.

Мола се появи между дърветата. До нея вървеше дребна фигура с къса жълтеникавочервена коса. Деви.

Стоях слисано, докато Мола се приближаваше, вдигнала успокоително ръце, и говореше бързо:

— Квоте, познавам Деви отдавна. Тя ми помогна да се ориентирам, когато бях нова тук. Още преди да… напусне.

— Преди да ме изключат — гордо я поправи Деви. — Не се срамувам от това.

Мола побърза да продължи:

— След онова, което каза вчера, ми се стори, че е станало някакво недоразумение. Когато се отбих при нея, за да я попитам… — Тя сви рамене. — Цялата история се изясни. Деви поиска да помогне.

— И аз искам парче от Амброуз — заяви Деви и докато изричаше името му, в гласа й се появи студена ярост. — Помощта ми е до голяма степен случайна.

— Можем ли да предположим… — прокашля се Уилем.

— Той обича да бие своите курви — рязко го прекъсна Деви. — И ако можех да убия арогантното копеле и да знам, че ще ми се размине, щях да съм го сторила още преди години. — Тя погледна решително Уилем. — И да, в миналото съм имала вземане-даване с него. И не, подробностите не ви влизат в работата. Това достатъчно добра причина ли е за вас?

Настъпи напрегнато мълчание. Уилем кимна, като се постара лицето му да изглежда равнодушно.

Деви се обърна и ме погледна.

—

Деви — отправих й лек поклон. — Съжалявам.

Тя примигна изненадано.

— Е, проклета да съм — рече с натежал от сарказъм глас. — Може би все пак имаш малко мозък в главата.

— Не мислех, че мога да ти вярвам — признах аз. — Сгреших и съжалявам за това. Тогава не разсъждавах особено ясно.

Тя ме изгледа продължително.

— Не сме приятели — отсече с все така ледено изражение. — Но ако си все още жив, когато всичко това свърши, можем да поговорим.

Деви премести поглед встрани от мен и изражението й се смекчи.

— Малка Фела! — Мина покрай мен и прегърна Фела. — Колко си пораснала! — Отстъпи крачка назад и я огледа одобрително.

— Бога ми, приличаш на скъпа модеганска курва! Това много ще му хареса.

Фела се усмихна и леко се завъртя, за да покаже полите на роклята си.

— Хубаво е да имаш извинение да се издокарваш от време на време.

— Трябва да се издокарваш по собствено желание — отбеляза Деви — и за по-достойни мъже от Амброуз.

— Напоследък бях заета. Нямам много опит в издокарването. Отне ми цял час да си спомня как да си направя косата. Ще ми дадеш ли някакъв съвет? — Тя вдигна ръце настрани и бавно се завъртя.

Деви я огледа критично от горе до долу.

— И така си по-хубава от онова, което заслужава. Но нямаш никакви украшения. Защо не добави малко блясък?

Фела сведе поглед към ръцете си.

— Пръстените не са особено подходящи, когато си с ръкавици — отвърна тя. — А и нямах нито един, който да е достатъчно красив за тази рокля.

— Вземи тогава. — Деви наклони глава и докосна ушите си, първо едното, после другото. След това пристъпи по-близо до Фела. — Господи, висока си. Я се наведи малко.

Когато Фела се изправи отново, тя имаше чифт обици, които се люлееха и отразяваха светлината на огъня.

Деви отстъпи назад и въздъхна ядосано.

— И, разбира се, на теб ти стоят по-добре. — Тя раздразнено поклати глава. — Бога ми, жено! Ако имах цици като твоите, вече щях да притежавам половината свят.

— И аз това казвам! — възторжено възкликна Сим.

Уилем избухна в смях, сетне покри лицето си с ръце и се отдръпна от Сим, като клатеше глава и се правеше, че не го познава.

Деви хвърли поглед на безочливата момчешка усмивка на Сим и се обърна отново към Фела.

— Кой е този идиот?

Улових погледа на Мола и й махнах да се приближи, за да поговорим.

— Нямаше нужда да го правиш, но ти благодаря. Изпитвам облекчение, като знам, че тя не крои зловещи планове срещу мен.

— Не бъди толкова сигурен — мрачно отвърна Мола. — Никога не я бях виждала толкова ядосана. Просто беше жалко да сте скарани. Двамата доста си приличате.