Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2

Ротфус Патрик

и последвалата сватба. Очевидно те били влюбени един в друг. Мнозина подозирали, че вече

е заченато дете. Кралският двор в Ренере също бил доста зает. Принцът регент Алаитис бил

убит по време на дуел и с това предизвикал хаос в по-голямата част от южния фарел, тъй

като разни благородници правели всичко възможно да извлекат изгода от смъртта на

толкова високопоставен член на двора.

Носели се и слухове. Хората на Алверон се били погрижили за

някакви бандити в

отдалечена част на Елд. Изглежда, разбойниците устройвали засади на бирниците. На север

имало недоволство, тъй като хората трябвало да изтърпят второ посещение на бирниците на

маера. Но поне пътищата отново били безопасни и виновниците били мъртви.

Бредон също ми спомена за интересна мълва за млад мъж, който посетил Фелуриан и се

върнал почти невредим, макар малко да бил заприличал на самите фае. Това не беше

дворцова клюка, а по-скоро нещо, което можеш да чуеш в някоя кръчма. Долнопробна мълва,

на която никой благородник не би благоволил да обърне внимание. Тъмните му бухалски

очи проблеснаха весело, докато ми го разказваше.

Съгласих се, че тези истории са наистина доста простовати и доста под нивото на такива

изтънчени хора като нас. Наметалото ми ли? Доста е хубаво, нали? Не мога да си спомня

точно къде бях поръчал да ми го ушият. На някое екзотично място.

Между другото, онзи ден бях чул една доста интересна песен за Фелуриан. Би ли искал да

я чуе?

Разбира се, поиграхме и так. Въпреки че дълго време не бях играл, Бредон каза, че

уменията ми са се подобрили. Изглежда, започвах да се уча как да играя красиво.

* * *

Не е необходимо да казвам, че следващия път, когато Алверон изпрати да ме повикат,

отидох. Изкушавах се да закъснея с няколко минути, но се въздържах, защото знаех, че от

това няма да последва нищо добро.

Маерът се разхождаше сам, когато го срещнах в градината. Стоеше изправен и с вдигнати

рамене и никой никога не би предположил, че му се е налагало да се обляга на ръката ми

или да използва бастун.

— Квоте — топло ми се усмихна той, — радвам се, че намери време да ме посетиш.

— За мен винаги е удоволствие, ваша милост.

— Да се разходим ли? — попита той. — По това време на деня гледката от южния мост е

приятна.

Закрачих заедно с него по пътеката, която се виеше между грижливо подрязаните живи

плетове.

— Забелязах, че си въоръжен — отбеляза той с очевидно неодобрение в гласа.

Ръката ми несъзнателно докосна Цезура. Сега беше вързан на бедрото ми вместо през

рамото.

— Има ли нещо лошо в това,

ваша милост? Мислех, че всички мъже във Винтас имат

право да носят оръжие.

— Едва ли е уместно — рече той, като наблегна на последната дума.

— Разбрах, че в кралския двор в Ренере няма благородник, който би се осмелил да се

покаже без меча си.

— Добре казано, но ти не си благородник — хладно посочи Алверон — и не е лошо да не

го забравяш.

Не отговорих нищо.

— Освен това този обичай е варварски и рано или късно ще създаде неприятности на

краля. Независимо от това какъв е обичаят в Ренере, в моя град, в моя дом и в моята градина

няма да идваш при мен въоръжен. — Той се обърна и ме погледна строго.

— Извинявам се, ако съм ви засегнал, ваша милост — спрях и направих по-дълбок

поклон от онзи, който бях направил преди малко.

Демонстрацията на моята покорност, изглежда, го успокои. Той се усмихна и сложи ръка

на рамото ми.

— Няма нужда от всичко това. Ела да погледнем огъня на скръбта. Листата му скоро ще

се завъртят.

Повървяхме близо час, като разговаряхме приятелски за дреболии. Бях неизменно учтив и

настроението на Алверон продължи да се подобрява. Ако задоволяването на егото му

можеше да ми помогне да запазя неговото благоволение, това беше малка цена, за да си

осигуря покровителството му.

— Трябва да кажа, че бракът ви се отразява добре.

— Благодаря ти — любезно кимна той. — Открих, че семейният живот ми харесва.

— Предполагам, че здравето ви продължава да се подобрява? — попитах аз,

доближавайки се до границите на онова, за което можехме да разговаряме публично.

— Все повече и повече — отвърна той. — Без съмнение това е още една от ползите от

семейния живот.

Той ми хвърли поглед, който ми подсказа, че не би одобрил по-нататъшни въпроси по

тази тема, поне не и на място като това.

Продължихме да се разхождаме, като кимахме на благородниците, които срещахме.

Маерът бъбреше за незначителни неща, за слуховете в двора. Аз играех неговата игра и

подавах своите реплики в събеседването. Но истината беше, че исках това да свърши, за да

можем да проведем сериозен разговор насаме.

Но също така знаех, че Алверон не обича да бъде пришпорван по време на разговор.

Събеседванията ни следваха нещо като ритуал. Ако нарушах това, нямаше да постигна нищо

друго, освен да го подразня. Така че изчаквах подходящия момент, миришех цветята и се