Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2

Ротфус Патрик

докосваше скалпа му с една влажна кърпа.

— Може да се наложи да ми направиш няколко шева, Баст — каза Квоте, — ако не те

затруднява много.

— Реши — повтори помощникът, — какво се случи?

— С Деван малко поспорихме — отвърна съдържателят, като кимна към писаря — за

правилното използване на подчинителното наклонение. Накрая леко се разгорещих.

Летописеца вдигна поглед към Баст, после пребледня и бързо отстъпи няколко крачки

назад.

—

Той се шегува! — побърза да каже той и вдигна ръце. — Бяха войници!

Квоте се засмя мъчително. По зъбите му имаше кръв.

Баст огледа празното общо помещение.

— Какво направи с тях?

— Не много, Баст — призна съдържателят. — Вероятно вече са на километри от тук.

— Имаше ли им нещо, Реши? Като онзи от снощи? — попита помощникът.

— Просто войници, Баст — отвърна Квоте. — Двама от хората на краля.

Лицето на помощника стана пепеляво.

— Какво? — попита той. — Реши, защо им позволи да направят това?

Съдържателят изгледа невярващо младежа. Той се засмя кратко и горчиво, после

внезапно спря, присви се и пое дъх през зъби със свистене.

— Ами, изглеждаха толкова спретнати и добродетелни момчета — подигравателно

отговори той. — Рекох си, защо да не позволя на тези добри момчета да ме ограбят и след

това да ме смелят от бой.

— Но ти… — Изражението на Баст беше смаяно.

Квоте избърса кръвта, която вече започваше да влиза в окото му, после погледна

помощника така, сякаш е най-тъпото създание в целия свят.

— Какво? — попита той. — Какво искаш да кажа?

— Двама войници, Реши?

— Да! — изкрещя съдържателят. — Дори и с двама не можах да се оправя! Очевидно

един дебелоглав главорез е напълно достатъчен, за да бъда пребит почти до смърт! — Той

погледна ядосано Баст и вдигна ръце. — Какво да направя, за да те накарам да млъкнеш?

История ли искаш да ти разкажа? Искаш ли да чуеш подробностите?

Избухването му накара младежа да отстъпи назад. Лицето му пребледня още повече и на

него се появи паника.

Ръцете на Квоте тежко се отпуснаха.

— Престани да очакваш от мен да съм нещо, което не съм — все още задъхано заяви той.

Раменете му се изгърбиха и той разтри очи, размазвайки кръвта по лицето си.

— В името на божията майка, защо просто не ме оставиш на мира? — рече той и

уморено отпусна глава.

Баст застина неподвижно и с широко отворени очи като на подплашен елен.

Тишината, която изпълни стаята, беше гъста и горчива като дим.

Квоте си пое бавно дъх. Това беше единственото движение в стаята.

— Съжалявам, Баст — рече той, без да вдига поглед. — В момента леко ме боли и

раздразнението

взе връх. Дай ми малко време и ще се оправя.

Като продължаваше да гледа надолу, съдържателят затвори очи и на няколко пъти си пое

бавно дъх. Когато вдигна очи, имаше огорчено изражение.

— Съжалявам, Баст — повтори той. — Не исках да ти крещя.

На бузите на помощника се появи лек цвят, раменете му се поотпуснаха и той се усмихна

нервно.

Квоте взе мократа кърпа от Летописеца и отново избърса кръвта от окото си.

— Съжалявам, че те прекъснах преди малко, Баст. Какво се готвеше да ме попиташ?

Баст се поколеба, сетне каза:

— Преди по-малко от три дни ти уби пет скраела, Реши. — Той махна към вратата. —

Какво е някакъв си главорез в сравнение с тях?

— Доста внимателно подбрах времето и мястото за скраелите, Баст — обясни

съдържателят. — А и не се отървах напълно невредим.

Летописеца изненадано вдигна поглед.

— Ранен ли беше? — попита той. — Не знаех това. Не изглеждаше…

В ъгълчетата на устата на Квоте се появи лека крива усмивка.

— Човек трудно се отказва от старите си навици — отвърна той. — Трябва да се грижа за

репутацията си. Освен това нас, героите, ни раняват само при подходящи, драматични

обстоятелства. Ако беше разбрал, че на Баст му се наложи да ми направи към три метра

шевове след битката, това само щеше да съсипе историята.

Внезапно на лицето на помощника проблесна разбиране.

— Разбира се! — извика той с изпълнен с облекчение глас. — Забравих. Раните ти от

скраелите още не са заздравели. Знаех си, че е нещо такова.

Квоте сведе поглед към пода. Всяка част от тялото му беше отпусната и уморена.

— Баст… — започна той.

— Знаех си, Реши — заяви младежът с категоричен тон. — Няма начин някакъв си

главорез да те победи.

Съдържателят си пое леко дъх и след това го изпусна наведнъж.

— Сигурен съм, че е така, Баст — спокойно рече той. — Ако бях със свежи сили,

предполагам, че можеше да се справя и с двамата.

Изражението на помощника отново стана несигурно. Той се обърна към Летописеца.

— Как позволи това да се случи? — поиска обяснение той.

— Вината не е негова, Баст — разсеяно каза Квоте. — Аз започнах боя.

Той сложи няколко пръста в устата си и предпазливо започна да опипва отвътре. Когато

ги извади, те бяха покрити с яркочервена кръв.

— Предполагам, че ще загубя този зъб — замислено отбеляза той.

— Няма да загубиш зъба си, Реши — пламенно го увери Баст. — Няма.