Патрик Ротфус Името на вятъра
Шрифт:
По изцъклените му очи можех да предположа, че е взел лауданум.
— Нека се занимаем с оплакванията по реда на тяхната сериозност — каза ректорът, след като всеки от нас беше представил своята страна от историята.
Магистър Хеме вдигна ръка и ректорът му кимна да говори.
— Трябва да намалим броя на обвиненията, преди да гласуваме — каза Хеме. — Оплакванията на е'лир Квоте са твърде изобилни. Не може студент да бъде обвинен едновременно и в кражба, _и_ в унищожаване на една и съща собственост — трябва да е или едното, или другото.
— Защо казвате това,
— Кражбата предполага притежаването на чужда собственост — отвърна Хеме с разумен тон. — Как може да бъде притежавано нещо, което е унищожено? Едното или другото обвинение трябва да отпадне.
— Е'лир Квоте, желаеш ли да оттеглиш едното от оплакванията си? — ректорът погледна към мен.
— Не, господине.
— Тогава предлагам да гласуваме за оттеглянето на обвинението в кражба — настоя Хеме.
Ректорът хвърли гневен поглед към Хеме, като с това мълчаливо го смъмри, задето беше говорил, без да му е дадена думата, и след това отново се обърна към мен:
— Упорството ти срещу гласа на разума не е особено похвално, е'лир, а аргументът на магистър Хеме звучи убедително.
— Аргументът на магистър Хеме е погрешен — отвърнах с равен глас аз. — Кражбата предполага _придобиване_ на чужда собственост. Нелепо е да се твърди, че човек не би могъл да унищожи онова, което е откраднал.
Забелязах, че няколко от магистрите закимаха в отговор на думите ми, но Хеме настояваше:
— Магистър Лорен, какво е наказанието за кражба?
— Студентът може да получи не повече от два удара с камшик по гърба — цитира Лорен — и трябва да върне собствеността или стойността на собствеността, плюс глоба от един сребърен талант.
— А наказанието за унищожаване на чужда собственост?
— Студентът трябва да плати за замяната или ремонта на собствеността.
— Виждате ли? — продължи Хеме. — Съществува възможността той да трябва да заплати два пъти за една и съща лютня. В това няма справедливост. Би означавало да бъде наказан два пъти за едно и също нещо.
— Не, магистър Хеме — прекъснах го аз. — Би означавало да бъде наказан за кражба и унищожаване на чужда собственост. — Ректорът ми хвърли същия поглед, който преди малко си бе спечелил и Хеме за това, че бе говорил, без да му бъде дадена думата, но аз въпреки това продължих: — Ако му бях заел лютнята си и той я беше счупил, това щеше да е едно. Ако я беше откраднал и след това върнал невредима, щеше да е друго. Но той не направи нито едното, нито другото. А двете заедно.
Ректорът почука с пръсти върху масата, за да ни накара да млъкнем.
— Да разбирам ли тогава, че няма да се откажеш от едното от обвиненията си?
— Няма да го направя.
Хеме вдигна ръка и думата му беше дадена.
— Призовавам да гласуваме за отпадането на обвинението в кражба.
— Всички ли са „за“? — уморено попита ректорът. — Хеме вдигна ръка, последван от Брандеур, Мандраг и Лорен. — Пет и половина срещу четири, оплакванията остават в сила. — Той продължи, преди някой да успее да се отклони. — Кой намира ре'лар Амброуз за виновен в унищожаването на чужда собственост?
Всички, с изключение на
— Колко плати за лютнята? — погледна към мен ректорът.
— Девет таланта и шест пенита — излъгах аз, като знаех, че цената все пак беше разумна.
При тези мои думи Амброуз се изправи.
— Хайде стига. Никога през живота си не си държал в ръцете си десет таланта.
Раздразнен от това прекъсване, ректорът отново тропна с пръсти. Но Барндеур вдигна ръка, за да вземе думата:
— Ре'лар Амброуз повдигна интересен въпрос. Как студент, който дойде при нас в такова окаяно състояние, е намерил тези пари?
Няколко от магистрите ме погледнаха с известна несигурност. Сведох поглед, сякаш смутен.
— Спечелих ги от игра на ъгли, господа.
Разнесе се развеселено мърморене. Елодин се разсмя на глас. Ректорът почука върху масата.
— Ре'лар Амброуз да бъде глобен девет таланта и шест пенита. Някой от магистрите противопоставя ли се на това решение?
Хеме вдигна ръка, но загуби срещу гласовете на останалите.
— По обвинението в кражба — брой на отсъдените удари с камшик?
— Нито един — казах аз и това накара някои от магистрите да повдигнат вежди.
— Кой намира ре'лар Амброуз за виновен в кражба? — попита ректорът. Хеме, Брандеур и Лорен не вдигнаха ръце.
— Ре'лар Амброуз да бъде глобен десет таланта и шест пенита. Някой магистър противопоставя ли се на това решение?
Този път Хеме не вдигна ръка, а просто седеше с мрачно изражение на лицето.
Ректорът си пое дълбоко дъх и след това го изпусна шумно.
— Магистре на Архива, какво е наказанието за поведение, неподобаващо на член на Арканум?
— Студентът може да бъде глобен, бит с камшик, временно отстранен от Арканум или изключен от Университета, в зависимост от сериозността на провинението — спокойно отвърна Лорен.
— Какво наказание определяме?
— Временно отстраняване от Арканум — предложих аз, сякаш това беше най-разумното нещо на света.
Амброуз изгуби хладнокръвието си.
— Какво? — обърна се невярващо към мен той.
— Това вече е нелепо! — възкликна Хеме.
— Боя се, че трябва да се съглася с магистър Хеме, е'лир Квоте. — Ректорът ме погледна с известен упрек. — Не бих казал, че наказанието за това трябва да бъде временно отстраняване.
— Не съм съгласен — казах аз, като се опитвах да звуча колкото можех по-убедително. — Помислете за онова, което чухте. Без всякакво друго основание освен личната си неприязън към мен Амброуз реши да ми се подиграе публично и след това да открадне единственото ценно нещо, което притежавам. Такова ли поведение трябва да демонстрира един член на Арканум? Това ли е отношението, което бихте искали да поощрявате и в останалите ре'лар? Дребнавата низост и злоба ли са качествата, които бихте одобрили в студентите, които искат да станат арканисти? Изминали са двеста години, откакто за последен път арканист беше изгорен жив. Ако дадете гилдери на дребнави, разглезени деца като това — посочих Амброуз, — тези продължили дълго мир и безопасност ще свършат след броени години.