Приключенията на Незнайко
Шрифт:
Прозорецът на тази стая гледаше право към Ябълковия площад. И ето че надвечер Ябълковият площад, по който по-рано не се забелязваше голямо движение, изведнъж се изпълни с момиченца. Те се разхождаха две по две, хванати за ръце, и скритом поглеждаха към осветения прозорец на втория етаж. Разбира се, те правеха това, не за да видят Палитро или Гусльо, а просто от нетърпение: всички искаха по-скоро да чуят флейтата.
От време на време на отворения прозорец се мяркаше ту грижливо вчесаната глава на Гусльо, ту рошавата прическа на Палитро. След това главите престанаха да се мяркат и момиченцата видяха Палитро, който се бе облегнал на прозореца
По всичко изглеждаше, че нищо интересно вече няма да се случи, но момиченцата и не мислеха да се разотиват. И точно тогава от прозореца се разляха нежните като ромон на поточе звуци на флейтата. Те се носеха ту равномерно, тъй както се носят една след друга вълните, ту игриво подскачаха и се премятаха във въздуха, като се гонеха и сблъскваха помежду си. Всички се развеселиха. Звуците на флейтата сякаш ги дърпаха за ръцете и краката, у всички неволно се появи желание да затанцуват.
Прозорците на къщите се разтвориха безшумно. Движението на площада се прекрати. Всички замряха на място, стараейки се да не пропуснат нито един звук.
Най-после флейтата замлъкна, но тогава от прозорците на срещуположната къща се разнесоха звуци на арфа. Арфата се опитваше да повтори новата, неизвестна дотогава мелодия. Нечии пръсти неуверено дърпаха струните. Мелодията, която почна отначало доста смело, постепенно отслабна, най-сетне съвсем замря, но в този момент флейтата й дойде на помощ, като подхвана продължението. Арфата се съживи, зазвуча по-уверено. Към нея от съседната къща се присъедини друга, после трета. Музиката стана по-силна и по-весела.
Незнайко, който бе притичал с боите и с четката, за да ги даде на Палитро, видя на площада пред къщата необикновено зрелище. Целият площад беше задръстен от момиченца, които слушаха този прекрасен концерт. Незнайко също се заслуша и дори заподскача на един крак, но като видя, че никой не обръща внимание на неговия танц, махна с ръка и изчезна във входа на къщата.
Седемнадесета глава
Походът на Винтчо и Болтчо в Града на хвърчилата
Винтчо и Болтчо пееха песничката за ведрината, която поетът Цветец беше съчинил.
Беше
Дочули още веднъж звуците на песента, много момиченца се събудиха и занадничаха от прозорците; някои дори излязоха на улицата.
— Ей, момичета, къде ви е гаражът? — извика Винтчо.
— Вървете, аз ще ви го покажа — предложи едно момиченце с червена шапчица и синьо палто с пухкава яка, направена от тъмнокафява гъсеница.
— Добре, казвай, накъде да вървим, надясно или наляво? — попита Винтчо.
— Надясно — отговори момиченцето, като разглеждаше любопитно кожените им куртки.
— Надяс-но! Ходом марш! — изкомандува Винтчо, обърна се и закрачи по улицата. — Раз-два! Раз-два!
Болтчо вървеше в крак след него. Момиченцето подтичваше отзад, едва успявайки да ги догони.
Винтчо и Болтчо така се засилиха, че отминаха търсената вратичка.
— Стойте, стойте — завика момиченцето. — Отминахте.
— Кръ-гом! — изкомандува Винтчо.
Двамата се обърнаха и се върнаха назад до портичката. Момиченцето отвори малката вратичка и тримата влязоха в двора. Близо до къщата имаше покрит с керемиди плевник.
— Ама че гараж! Това е обикновен плевник, а не гараж — измърмори Болтчо, като отваряше широката двукрила врата.
Винтчо надникна в плевника и видя автомобила.
Към гаража се приближиха още няколко момиченца.
— Тук е тъмно — каза Винтчо. — Хайде да изкараме автомобила навън.
— Но той не може да върви, нали е развален — отговориха момиченцата.
— Нищо, ние с ръце ще го изтикаме. Хайде, бутайте отзад. Хайде, едно! Две!
Автомобилът заскърца. С шум и скрибуцане го изкараха от гаража.
Винтчо и Болтчо моментално се пъхнаха под автомобила. Момиченцата стояха наоколо и смутено надничаха под колелата.
— Охо-о! — чуваше се постоянно изпод колата. — Баката се е повредила! Охо-о! Гайка няма. Охо-о! Тръбата за подаване на сиропа е спукана!
Най-после те се измъкнаха изпод колелата.
— Хайде дайте тук френски ключ, клещи, чук, поялник — каза Винтчо на момиченцата.
— Че ние нямаме такива неща.
— Как така нямате? Какво имате тогава?
— Имаме трион. И брадва.
— Ех, че сте! С брадва не се поправя автомобил. Има ли някъде тук наблизо момчета?
— Момчета има само в Града на хвърчилата.
— Далече ли е той?
— Един час път пешком.
— За вас може да е час, а ние ще стигнем по-бърже. Казвайте, накъде да вървим?
— Ето, ще тръгнете надясно по улицата и ще вървите все направо. После пътят върви през полето, ще тръгнете по него и ще стигнете право в Града на хвърчилата.