Приключенията на Незнайко

Носов Николай Николаевич

— Защо така? — зачудиха се момиченцата.

— Природен закон — обясни Незнайко. — Над облаците винаги се лети надолу с главата. Долетяхме до най-високото място, а там хиляда градуса и една десета студ. Всички замръзнахме. Балонът изстина и почна да пада. Аз излязох хитър и предварително поръчах да сложат в коша торбички с пясък. Почнахме да хвърляме торбичките. Хвърляхме, хвърляхме — изхвърлихме всички торбички. Ами сега какво да правим?

С нас имаше едно момче на име Знайко. Голям страхливец! Като видя, че балонът пада, той почна да плаче, а после скочи долу с парашут и си отиде в къщи. Балонът олекна и пак полетя нагоре. Сетне пък, като полетя надолу, че като се удари о земята, че като подскочи, че като хвръкна отново… Аз се изтърсих от коша и — бух на земята с главата надолу!…

Увлечен от своя разказ, Незнайко удари с юмрук по масата и уцели точно баницата. Плънката й се пръсна на всички страни. Момиченцата трепнаха от страх и едва не изпопадаха от столовете си.

— А после какво? — попитаха те, като се съвзеха.

— После не помня.

Настъпи мълчание. Момиченцата гледаха смаяни Незнайко. В техните очи той беше истински герой. Най-после Синеочка каза:

— Много ни изплашихте с вашия балон. Снощи пиехме чай на балкона. Изведнъж гледаме — лети огромен, кръгъл балон, приближава се към нашата къща и се блъска в оградата… Изведнъж — тряс! Балонът се пукна, а когато притичахме, видяхме само коша от брезова кора.

— Вие лежахте като мъртъв — обади се Зайка. — Ужасно!

— Едната ви обувка беше на крака, другата висеше на оградата, а шапката ви — на едно дърво! — добави Катеричка.

— Ръкавът на куртката ви се беше откъснал и ние го намерихме едва тази сутрин — каза Палавка. — Трябваше да го пришием набърже пак на куртката.

— Как се намерих в тази къща? — попита Незнайко.

— Ние ви пренесохме у нас. Не можеше да ви оставим да пренощувате на двора! — отвърна Синеочка.

— Та вие бяхте съвсем, съвсем като мъртъв — отново се обади Зайка. — Но Пчелица каза, че можете да се съживите, защото имате здрав… как се казва… ор-га-низъм.

— Да, аз имам здрав организъм и още по-здрава глава — похвали се Незнайко. — Друг на мое място непременно би получил мозъкотресение.

— Навярно искате да кажете — сътресение на мозъка? — попита Синеочка.

— Да, да, сътресение на мозъка — поправи се Незнайко.

— Но вие казахте, че не сте били сам на балона? — попита Синеочка.

— Разбира се, че не бях сам. Ние бяхме шестнайсет души. Наистина тоя страхливец Знайко скочи с парашут, така че останахме петнайсет.

— Но къде са останалите? — попита Вранка.

— Не зная — сви рамене Незнайко. — Нямаше ли в коша друг освен мене?

— Ние намерихме в коша само бои за рисуване и походна аптечка.

— Боите са на Палитро, а пък аптечката — на Хапчев.

В това време вратата се отвори и в стаята се втурна Снежинка.

— Чухте ли новината? — извика тя. — Прясна новина! Още един балон долетял и се разбил. С него хвърчали четиринайсет момчета. Те

паднали снощи вън от града. Нашите момичета ги намерили едва на разсъмване и им помогнали да стигнат до болницата.

— Те са ранени значи? — ахна Катеричка.

— Слаба работа — махна с ръка Снежинка. — Пчелица каза, че ще ги излекуват.

— Това са сигурно моите другари — каза Незнайко. — Веднага ще отида в болницата и ще разбера всичко.

— Аз ще ви придружа — предложи Синеочка.

— И аз ще дойда с вас — рече Снежинка.

Тя едва сега забеляза кръглата мушамичка на челото на Синеочка и извика:

— Ах, миличка, какво прелестно кръгче имаш на челото си! Много ти прилича. Това да не е нова мода — да се носят кръгчета? И аз ще си направя такова.

— Не — отговори Синеочка, — това е мушамичка. Случайно ударих челото си на вратата.

— Ах, така ли… — разочаровано проточи глас Снежинка.

Тя изтича към огледалото и почна да наглася шапката на главата си.

Стаята изведнъж опустя. Всички се пръснаха да разказват новината на съседите.

Четиринадесета глава

Пътешествието из града

Снежинка и Синеочка излязоха с Незнайко на улицата, по двете страни на която се редяха огради, изплетени от тънки върбови пръчки. Зад оградите се виждаха хубави къщички с червени и зелени покриви. Над къщите се издигаха огромни ябълкови, крушови и сливови дървета. Дърветата растяха и в дворовете, и по улиците. Целият град тънеше в зеленина и затова се наричаше Зеленият град.

Незнайко любопитно се оглеждаше на всички страни. Чистотата наоколо беше необикновена. Във всички дворове работеха момиченца. Едни от тях подстригваха тревата с ножици, за да не расте над определената височина, други, въоръжени с метли, метяха пътечките, трети усилено изтупваха праха от дългите платчета. С тези платчета в Зеления град постилаха не само подовете на къщите, но дори тротоарите на улиците. Наистина някои стопанки много се страхуваха да не би минувачите да изцапат техните платчета, затова заставаха наблизо и предупреждаваха да не се стъпва по тях или ако някой непременно иска да направи това, то предварително да избърше краката си. В много дворове също бяха постлани пътечки, а по стените на къщите дори отвън бяха накачени пъстри, красиви килими.

В Зеления град имаше водопровод, направен от тръстикови стебла. Както е известно, стеблата на тръстиката отвътре са кухи и водата може да тече по тях като по тръби. Тези тръби бяха прокарани по дължината на всяка улица, но те не бяха сложени, както някой може да си помисли, направо на земята, а бяха прикрепени на известна височина върху дървени стълбчета. Ето защо тръбите не гниеха и можеха да служат дълго време, макар да изискваха постоянно наблюдение и ремонт, за да се избегне изтичането на водата. От главната тръба, която минаваше по улицата, имаше разклонения за всяка къща. Освен това пред всяка къща имаше фонтан. Това беше много красиво и полезно, тъй като водата от фонтаните се използуваше за напояване на зеленчуковите градини. Всеки двор имаше своя зеленчукова градина, където растяха репички, цвекло, моркови и различни други зеленчуци.