Сянката на Бога
Шрифт:
— Някакъв тип беше в стаята ми.
— И какво?
— Съпротиви се при ареста.
— Избяга ли? — попита Яначек.
— Засега.
— Лошо — отбеляза Риордан. — Най-вече за теб. Вероятно се чудиш за какво те повиках?
Ласитър се засмя:
— Ти просто си пиян, нали?
— Технически погледнато, преминал съм точката на кондензация на влагата. Няма значение. Важното е, че аз и Франц съвместно ръководим… как беше… секция.
—
— Замразени случаи.
Ласитър поклати глава:
— Това пък какво е?
— Неразкрити случаи. Убийство или тежко престъпление, което не може да бъде приключено — обясни Яначек.
— Да кажем, защото няма улики — уточни Риордан.
— Или още по-лошо — вметна Яначек, — няма мотив.
— Проблемът е сериозен — каза Риордан. — Какво се прави в такива случаи? Искам да кажа, какво друго, освен да седиш и да се надяваш, че някой ден някак случаят ще се саморазреши? Какво да правиш?
— Не знам? — призна Ласитър. — Ти какво предлагаш?
Риордан сви рамене:
— Ами затова има секция, в която се водят дискусии. По принцип, трябва да се върнеш към сцената на местопрестъплението. Да разровиш отново. Да разпиташ хората наоколо повторно и да се надяваш някой да си признае. Да се молиш да бъде внедрена нова технология… като ДНК-анализа. Но неразкритият случай си е неразкрит случай. Потиска.
Ласитър поклати глава, сякаш за да я прочисти, а Яначек се усмихна с вълчата си усмивка.
— Та — започна Ласитър, — докато си описвал случая с моята сестра, изведнъж…
— Всъщност — уточни Риордан — не съм разказвал за него. Защото това престъпление е разкрито. Остава само да заловим извършителя. — Риордан отпусна долната си челюст и леко се оригна. — Отново…
— И какво правя аз тук тогава? — поинтересува се Ласитър.
Риордан започваше да го дразни.
— Опитвах се да стигна до това, но… Добре де, случи се така, че… по време на сесията някой зададе въпрос за серийните убийци.
— Добър въпрос — намеси се Яначек, — защото при тях често имаме тяло, а нямаме очевиден мотив.
— Точно така. Убиецът прави, каквото прави… просто защото му се прави — обясни Риордан.
— Той гледа на себе си като на „чист учен“ — допълни Яначек. — Мисля, че много от неразкритите случаи попадат в тази категория.
— Та, онзи участник, дето зададе въпроса, поиска да му дадем пример. И Яначек… Хайде, разкажи сам!
Чехът се наведе напред.
— Примерът, който използвах, е от истински случай отпреди три-четири месеца. Август. Семейството живее
— Сега искам внимателно да слушаш — възбудено се намеси Риордан, — защото жертвите са малко момченце, на две, две и половина годинки, и майка му. Станало е през нощта. Те са спели. Къщата е изгоряла до основи.
— Използван е акселерант, така че наистина нищо не е останало — потвърди Яначек. — Само малко кости. И зъби. Заподозряхме съпруга, но не се оказа той.
— Няма друга жена, друг мъж или застраховка — допълни Риордан.
Яначек кимна:
— Няма дългове. Няма нищо…
— Щастливо семейство — въздъхна Риордан.
— Къде е бил съпругът? — попита Ласитър.
Яначек махна с ръка, сякаш избърсваше петно във въздуха.
— На мач на „Спарта“ — извън града.
— Да ти звучи познато? — погледна го Риордан.
— Да — съгласи се Ласитър, — звучи ми. И кога по-точно се е случило това?
— На първи септември.
Ласитър се намръщи. Опитваше се да си спомни подробности от паспорта на Грималди.
— Проверих — прочете мислите му Риордан. — Влязъл е в Чехия няколко дни преди това.
Тримата мълчаха и отпиваха от бирите си. Накрая Ласитър вдигна поглед:
— Може да е съвпадение.
Риордан се обади:
— Абсолютно.
— Може да е едно от онези неща…
— Мислите ли? — с неутрален глас го попита Яначек.
— Не — въздъхна Ласитър.
Яначек кимна, колкото на себе си, толкова и на събеседниците си.
Отново замълчаха и отново Ласитър наруши мълчанието:
— Мога ли да говоря със съпруга? Възможно ли е да се уреди?
Яначек се намръщи:
— Иржи Райнер? Той не говори английски.
— С ваша помощ, естествено.
Чехът се замисли.
— И как ще ни помогне това?
— Ами… бих искал да узная дали неговата жена е имала нещо общо със сестра ми. Или децата? Някаква точка, в която двата живота се пресичат.
— Например?
— Не знам.
Яначек сви рамене:
— Иржи… Той е още… много депресиран. Дават му лекарства. Успокоителни. Безпокоят се да не посегне на себе си. И защо не? — Светлите му очи се насочиха към Ласитър. — Всеки би могъл да се замисли. Само за една нощ е загубил всичко.Жена… син… дом. — Мрачно се загледа в тавана.
— Е — каза Ласитър, — беше само идея.
Яначек въздъхна дълбоко. После поклати глава: