Сянката на Бога
Шрифт:
— За какво?
— Не знам… за научните си изследвания. Но, разбира се, той се отказа от всичко това…
— От кое?
— От науката.
— Искате да кажете, че се е посветил на медицината — уточни Ласитър.
Ацети поклати глава.
— Не, това стана много по-късно. Първо се залови с теология. Следва в Германия. Написа книга. Всъщност имам я под ръка. — Без да гледа, свещеникът бръкна в лавицата зад гърба си и извади оттам дебел том.
Ласитър го отвори, погледна заглавието
— На италиански е — каза той и веднага съжали за глупавата си забележка.
Ацети се поусмихна.
— Да, казва се „Мощи, тотеми и божественост“. — Ласитър кимна и бутна книгата встрани. — Беше голям авторитет.
— Така ли — незаинтересовано вметна Ласитър.
— О, да.
— Пастата беше великолепна — отбеляза Ласитър. Разговорът се развиваше в посока различна от онова, което го интересуваше, и той не знаеше как да го насочи към желаната тема.
— Барези свързваше силата на мощите с определени, много примитивни инстинкти като: анимизма, боготвореното на предците и така нататък. Същият инстинкт, провокирал дивака да изяде сърцето на врага си — за да поеме и неговата сила, — е подтикнал християните да вярват, че костта на светеца, а често и само част от тази кост, носена в малка торбичка, може да защити от болести.
— Интересно — измърмори Ласитър, колкото да поддържа разговора.
— О, наистина е така. Нещата опират до бялата магия, а някои биха казали, че и до причастието.
— Не разбрах връзката — призна Ласитър.
Ацети сви рамене:
— Ядем и пием плътта и кръвта Христова. За вярващите това е свещенодействие. За другите… сигурно е нещо по-различно. Магия например.
— Долавям противоречие — неуверено коментира Ласитър.
Свещеникът се усмихна:
— Има такова. Но това не правеше впечатление на Барези. Неговата репутация беше кристално чиста. А и Ватикана гледаше благосклонно на него.
— Така ли?
— Абсолютно. Ватикана го използваше през цялото време.
— В какъв смисъл?
— За анализ на мощи. Винаги, когато имаше съмнение в автентичността на даден артефакт, викаха на помощ Барези. Повечето пъти ставаше дума за прости неща: треската от Светия кръст се оказваше тиково дърво, късчето от скалпа на Свети Франциск имаше ДНК-структурата на вол. Чували сте за Торинската плащеница, предполагам? — попита свещеникът, говорейки за ленената тъкан, за която се смяташе, че е била използвана за саван на Христос.
— Да — потвърди Ласитър, — кой не е.
— Ето ви един пример за популярността на Барези. Той е един от учените, на които бе възложено да я изследват.
— Прочетох някъде, че се оказала фалшификат.
Ацети се намръщи:
— Имаше такова нещо. „Ленена покривка от тринайсети
— А какво беше мнението на Барези?
— Мислеше, че е мистификация, но с тъмно минало.
— Тоест?
— Както казва в своята книга, историята на мощите понякога е зловеща… и плащеницата вероятно е част от тази традиция. Някога мощите са били толкова важни, че когато някой светец се разболеел, хората се събирали пред дома му, чакайки го да умре. А когато това станело, те нахлували най-безцеремонно и излизали с… пръсти, зъби, очи — кой до каквото успеел да се докопа. После разпродавали тялото му на парче. — Ласитър недоверчиво го погледна. — О, да, така е било! Говори се например, че преди да са минали два дни от смъртта на Свети Тома Аквински, той вече е бил сварен до окапване на месото, само и само да се доберат до костите му. — Ацети се засмя. — Отвратително, нали? А понякога на нещастните светци им помагали и с отрова.
— Но плащеницата… това все пак си е само тъкан, независимо дали е истинска, или не?
— Да, но била пропита с телесни течности и… билирубин.
— Това пък какво е?
— Страничен кръвен продукт, който нормално не се екскретира. Но понякога, например при титанично усилие… или изтезания… хората го изхвърлят с потта си.
— И е намерен в плащеницата?
— Барези е открил следи. Така че, макар да смяташе, че тя е само мистификация, се страхуваше, че зад нея наистина стои мъчителна смърт, с цената на която е направена.
— Мили Боже — промълви Ласитър.
Ацети кимна:
— През тринайсети век популярността на мощите е била голяма. Църква с чудотворни мощи е привличала много поклонници, а многото поклонници автоматично означавали и много пари. Накрая дошло времето на Реформацията, когато голяма част от мощите били изгорени.
— Изгорени — повтори Ласитър. Думата му напомни защо е тук. Отпи глътка вино. — Това, което не мога да разбера, е как е преминал от светите мощи към медицината?
— О… предполагам, почувствал е призвание. Той, струва ми се, беше на почти петдесет години, когато се залови да следва медицина. В Болоня. Акушерство и гинекология. — Ацети се намръщи. — Мисля, че по време на лекарската си практика е развил интерес към проблемите на безплодието. След това направи и клиниката. Което беше много изненадващо.
— Защо?
— Има известен емоционален момент, нали разбирате. А Барези беше непохватен. Беше му неудобно в компанията на много хора. А ето на, налагаше му се да кара жените да се събличат! Пък беше и католик. При това по убеждение — изключително набожен. Така че имаше неприятности.