Тай-пан
Шрифт:
— Построй къщата ми в предградието — парцел седемнайсети, плановете са у Роб. След три седмици трябва да е готова, със засадена градина и оградена със стена, висока стена.
— Това е невъзможно.
— Каквото и да струва. Набери сто, двеста строители, ако е необходимо. Обзаведена и с ландшафт, според плана. Искам след три месеца постройките ни да са готови.
— Тук има работа най-малко за десет месеца. Година или повече.
— Да. Затова ще използваме повече хора. И ще свършим по-рано.
— Защо да бързаме?
— А
Кълъм погледна към морето.
— Ами балът?
— Ти ще уредиш всичко. С Роб и Чен Шенг — нашия компрадор.
— И Роб ли? Той не бива ли да знае, че нашата вражда е престорена?
— Ти ще решиш това. Можеш да му кажеш в деня на бала. Ако искаш.
На хоризонта се появи „Чайна клауд“.
— Сега можем да тръгваме — каза Струан.
— Добре.
Струан постави чашите и останалата храна обратно в торбата.
— Изпрати тук тайно няколко човека, за да наблюдават през деня.
— Какво да наблюдават?
— Корабите. Оттук се забелязват четири до пет часа преди пристигането им. Особено пощата. Тогава ще изпращаме бърз катер да я пресреща и да прибираме писмата си преди другите.
— А после?
— Ще изпреварваме всички. За четири часа можем да извършим много покупки и продажби. Да знаеш четири часа преди другите, може да се равнява на разликата между живота и смъртта.
Уважението на Кълъм към баща му порасна. „Много е умен“ — помисли си той. И докато погледът му се рееше на запад към големия остров Лан Тао, изведнъж извика:
— Гледай! — и посочи малко на юг от него. — Вижда се пушек! Един кораб гори!
— Погледът ти е остър, момче — каза Струан и извъртя бинокъла. — Господи! Това е параход!
Корабът беше черен и тесен, грозен и с остър нос. От късия му комин извираше пушек. Имаше две мачти и корабен такелаж, но нямаше платна и отровният пушек се разнасяше от вятъра, а от зад се вееше червен флаг.
— Виж този изтърбушен смърдящ изрод от Кралската флота!
Злите думи разтърсиха Кълъм.
— Какво има?
— Проклета желязна курва — ето това има! Виж как пуши!
Кълъм погледна през бинокъла. Корабът му изглеждаше напълно безобиден. Беше виждал няколко подобни преди това. Вече от десет години ирландските пощенски служби използваха параходи. Виждаха се двете големи гребни колела от лявата и от дясната страна, кълбата от пушек и пенливата диря. На палубата имаше топове. Много топове.
— Не виждам нищо нередно.
— Погледни дирята! И носа! Движи се срещу вятъра, Господи! Плува на изток! Срещу вятъра! Виж го! Изпреварва „Блу клауд“, сякаш той е само скапан бриг в ръцете на скапани маймуни, а не един от най-хубавите кораби на земята!
— Но какво лошо има в това?
— Всичко е лошо. Сега в Ориента се появи параход. Той извърши невъзможното. Това желязно механично изобретение на Стивънсън, тази гнусна проститутка е плавала от Англия дотук напук на цялото отвращение на морето и презрението на вятъра. Щом един е
— Това ще трябва да използваме след двайсет-трийсет години. Това разложено подобие на кораб, мътните го взели!
— Да, грозно е, когато го сравниш с платноход. С „Блу клауд“. Но да можеш да плаваш срещу вятъра, да забравиш за него, значи да си по-бърз, по-икономичен и…
— Никога! Не е по-бърз, когато вятърът духа отзад, и не е добър за плаване по море. Това миризливо гърне ще се превърне в костенурка и ще потъне като камък. И не е толкова икономичен. Товарят го с дърва или въглища за бойлерите. И не става за търговията с чай. Чаят е чувствителен и ще се развали при такава смрад. Платноходи — те ще трябва да търгуват с чай, слава богу.
Кълъм се развесели, но не го показа.
— Да. Но след време те сигурно ще бъдат подобрени. И щом един е могъл да доплува дотук, значи ще могат и хиляди. Мисля, че трябва да купим параходи.
— Ти можеш и ще си прав. Но проклет да бъда, ако купя макар едно от тези вонящи чудовища. Проклет да бъда, ако Лъвът и Драконът се качат на тях, докато аз съм жив!
— Всички ли моряци живеят с това чувство? — попита Кълъм весело, стоплен вътрешно.
— Това е много глупав въпрос! Какво искаш да кажеш, Кълъм? — попита Струан остро.
— Просто си мисля за прогреса, тай-пан. — Кълъм отново погледна кораба. — Как ли се казва?
Струан подсъзнателно гледаше Кълъм, разбрал, че младежът мисли усилено и вероятно крои някакъв план.
„Странно — каза си той. — За пръв път гледаш на него като на мъж, а не като на твой син и не като «Кълъм» или «момчето», или «момчето ми». Но този мерзавец предвещава смъртта на китайския клипер. Най-красивите кораби, които някога са плавали по морета.“ Той тръгна надолу по планинския склон към Абърдийн. По-късно параходът мина достатъчно близо и те прочетоха името му. Казваше се „Немезис“ — кораб на Нейно кралско величество.
Книга трета
Двете фрегати сипеха залп след залп върху първия от фортовете построени по протежение на дългия десет мили пролив Боуг, охраняващ подстъпите към Кантон. Здраво укрепен с високи стени, Боуг беше освен това толкова тесен в устието си че обикновено фрегатите попадаха в особено опасна позиция. Нямаше достатъчно място за маневри и топовете успяваха лесно да държат под прицел нападателите, докато те се лутаха напред — назад по течението. Тези топове обаче бяха закрепени така здраво върху фундаментите си, че не можеха да се въртят хоризонтално. Освен това стотици продажни администратори бяха допуснали защитата на фортовете да отслабне до такава степен, че сега гюллетата прелитаха символично, без да засягат пристанището или щирборда на фрегатите.