Тай-пан

Клавел Джеймс

— Чай много лош — извини се Струан, като същевременно знаеше, че е най-добрият в Китай.

Влезе слуга, който сложи въглища в огъня и добави няколко пръчки благовонно дърво. Ароматният му парфюм изпълни стаята.

Джин-куа ядеше, като подбираше внимателно парченца дим сум и отпиваше от китайското вино, което беше затоплено — като всички Китайски вина — при точно определена температура. Виното го сгря, също и мисълта, че неговото протеже Струан се държи превъзходно, както подобава на един изтънчен китайски противник. Сервирал дим сум през нощта, когато традицията повеляваше това да става

единствено през ранния следобед, Струан не само подчерта още веднъж недоволството си, но направи опит да разбере дали и доколко Джин-куа знае за срещата му с У Куок.

Джин-куа бе доволен, че обучението му — или по-скоро обучението, проведено от внучката му Чънг Мей-мей — е дало такъв превъзходен плод и въпреки това го изпълниха опасения. „Рискът, който поемаш, е много голям — каза си той, — когато обучаваш един варварин на цивилизовани обичаи. Представи си, че ученикът се окаже много възприемчив и току-виж взел връх над учителя си. Внимавай!“

Така Джин-куа не направи това, което му се искаше — да избере най-малкото пълнено със скариди и приготвено на пара тестено късче и да го поднесе във въздуха, както бе сторил Струан на кораба на У Куок, с което щеше недвусмислено и с финес да подчертае, че знае какво точно се е случило в каютата на пирата. Вместо това той взе едно от пържените в дълбоко олио парченца, постави го в чинията си и го изяде спокойно. Знаеше, че в настоящия момент е много по-умно да скрие това, което знае. По късно, при добро желание, можеше да помогне на тай-пана да избегне опасността, в която се намираше, и да му покаже как да се измъкне от бедата.

Докато дъвчеше, си мислеше за изключителната глупост на мандарините и манчурите. „Глупаци! Презрени лешояди, безсрамници! Пенисите им да изсъхнат дано! Дано червеи напълнят коремите им!“

Всичко беше така внимателно планирано и осъществено. Въвлякохме варварите във война — времето и мястото определихме ние. Войната реши техните икономически проблеми, а ние претърпяхме поражение и не спечелихме нищо съществено. Търговията продължава както преди, единствено чрез Кантон, и по този начин Средното царство е откъснато отново от европейските варвари наоколо. Отстъпихме само един оплют от мухите остров, който започнахме да искаме обратно веднага щом първият кули стъпи на брега.

После Джин-куа си спомни великолепния план, който използва алчността на императора и страха му, че Тай-сен се домогва до трона, накара да унищожи своя роднина. Божествен жест! Тай-сен бе своевременно и внимателно избран и после умело вкаран в клопката. Идеално средство за спасяване честта на императора и на Китай, но след толкова години на планиране и търпеливо изчакване, след пълна победа над враговете на Средното царство това алчно, осмърдяно о разврат парче сланина — императорът — прояви най-невероятна и направо фантастична глупост с отхвърлянето на съвършения договор!

Сега британците варвари имат пълното право да са разгневени те загубиха достойнство пред дяволската си царица и нейните изпратени приближени. Ще трябва да започваме отначало и заветната цел на Средното царство — да цивилизова варварския свят, да го изведе от Тъмнината, да създаде единен свят под единно управление и един император — остава засега неосъществена.

Джин-куа нямаше

нищо против да започне отново, защото знаеше, че времето се измерва с векове. Само го беше яд, че то се забавя безпричинно и че е пропусната една великолепна възможност.

„Първо Кантон — си каза той. — Първо трябва да откупим нашия любим Кантон. На каква най-малка сума трябва да се съглася? Каква да бъде сумата?“

Струан кипеше от възмущение. Беше очаквал Джин-куа да вдигне едно напълнено със скариди парче дим сум и да му го предложи. Значи ли това, че той не знае за срещата им с У Куок? Няма начин да не разбира смисъла на ритуала с дим сум. „Внимавай, момче!“

— Много бум — бум кораби, айейа? — каза най-после Джин-куа.

— Много повече има Лонгстаф, не се безпокойте. Много лошо, кога мандарин ядоса.

— Айейа — каза Джин-куа. — Мандарин Чинг-со много гневен. Император казва също нещо Тай-сен — той прокара пръст по гърлото си. — Ф-фт! Кога Л’нст’ф не замине, има война — няма търговия.

— Има война — отнеме търговията. Лонгстаф много ядосан сега.

— Колко таел помогне много ядосан, айейа? — Джин-куа пъхна ръце в ръкавите на зеленото си копринено палто, облегна се назад и зачака търпеливо.

— Не знам. Може би сто лак.

Джин-куа знаеше, че сумата от сто можеше приятелски да бъде намалена на петдесет. А петдесет лака за Кантон не беше неразумна цена, като се знаеше, че е в безпомощно състояние. Тогава обаче чу Струан да казва:

— Прибавете сто лака. Данък.

— Сто какво? — попита той наистина ужасен.

— Данък мой! — каза Струан безцеремонно. — Заради мой роб кау чило и мои малки чило. Мандарин Чинг-со твърде много лош.

— Награда за кау чило? Айейа! Много, твърде лош скапан мандарин, много! — каза Джин-куа с престорено учудване. Благославяше своя джос, че бе научил за наградата, своевременно и бързо бе уредил нещата, а също бе успял да уведоми чрез свой пратеник онази английска развратница — и следователно Струан. В случай че някой се опита да получи наградата за Мей-мей и децата, преди те да бъдат отведени в безопасност. — Джин-куа уреди всичко! Не безпокойте, айейа? Джин-куа оправи неща за приятел в малко дни. Много скапан мандарин Чинг-со. Лош, лош, лош!

— Много лош — съгласи се Струан. — Трудно може би уреди неща, струва много лак. Значи не сто лак. Прибавете още сто. Прибавете двеста!

— Джин-куа оправи за приятел — каза миролюбиво Джин-куа. — Не прибавим сто, прибавим двеста! Уредим много бързо-бързо. — Той се усмихна при мисълта за идеалното решение, което сам бе подсказал. — Много лесно. Слагаме други имена на списък Чинг-со. Едноок маса кау чило и две малки кау чило.

— Какво? — избухна Струан.

— Какво лошо, айейа?

„Какво толкова се беше случило?“ — почуди се Джин-куа. Беше уредил една проста замяна — една нищо и никаква варварка и две ненужни момичета, принадлежащи на човека, готов да унищожи Струан, срещу безопасността на собственото му семейство. Какво лошо има в това? Как да разбере мисленето на варварите?

„За бога, как да разбера мисленето на тези дявол — езичници?“

— Не хубаво списък — каза Струан. — Нито мой чило, нито Едноок дявол чило, нито някакъв друг чило! Много лошо, скапано!