Тай-пан
Шрифт:
— Ти си мъртъв. По-добре кажи молитвата си — каза му Брок.
— Не! За бога, не! Дайте ми катран, сър. Моля ви! — И той започна да пищи.
Брок го ритна и морякът замря на място, а въздухът продължаваше да свисти и да се пени.
Брок помогна на сина си да стане. Щом се изправи, Горт застана здраво на краката си.
— Добре съм, по дяволите!
Брок го остави и отиде на кърмата. Лодките теглеха здраво. Водата не помръдваше.
— Тегли по-силно! — извика той. — Приготви
Изтеглиха кораба на закътано място, докато водачът диктуваше монотонния припев, и когато Брок се увери, че са в безопасност, заповяда да спуснат котвата. Корабът се полюля с приливната вълна и застана неподвижен.
Брок повика шивача на платна.
— Слушам, сър! — каза старецът.
— Уший савани! — каза той и посочи седемте тела. — Използвай стария грот. Когато зазори, вържи им по една верига на краката и зад борда! Аз ще прочета молитвата, както винаги.
— Слушам, сър!
Брок се обърна отново към Горт:
— Кога, след като застъпи на вахта, заседнахме?
— Няколко минути по-късно. Не. Беше точно един бел. Сега си спомням ясно.
Брок помисли малко.
— Не бихме могли да се откъснем и за нула време да се окажем на брега. По никакъв начин. Трябва да са прерязали въжето в предишната вахта. — Брок погледна към Нагрек и той трепна. — По време на твоята вахта. На разсъмване двайсет камшика за тези, които ба на пост.
— Да, сър — каза Нагрек ужасен.
— Ако не беше ти, оня проклет пират щеше да ме застреля, така че ще го имам предвид, Нагрек.
После слезе долу.
— Всичко е наред, мила — каза той. Лайза все още стоеше като канара пред каютата на децата си.
— Благодаря, Тайлър — каза тя и остави пищовите. — Тежко ли беше?
— Горе-долу. Заради среброто. Пирати в самото пристанище! В пристанището! Между пиратите имаше и англичани. Убих един, но водачът, да го вземат мътните, се отърва. Децата добре ли са?
— Да. Те са вътре. Сега спят. — Лайза се поколеба. — Мисля, че трябва да поговорим.
— Нали говорим!
Тя тръгна угрижена към главната каюта. Той я последва и тя затвори вратата.
В три бела Брок отново се качи на палубата. Мъглата се разсейваше, но вятърът бе стихнал. Той подуши въздуха и опита вкуса му — скоро вятърът щеше да задуха с нова сила и на сутринта мъглата щеше да се разнесе.
— Горт, да слезем долу и да проверим товара.
— Никой от тези гадове не е слизал долу, татко.
— Все пак ще проверим. Ела и ти, Нагрек!
Брок взе фенера и те се спуснаха долу.
— Ето! Вратата е все още залостена — каза Горт.
Усещаше раздираща болка в раната.
Брок отключи вратата и те влезнаха вътре. Постави фенера
— Да не си полудял, татко?
Брок гледаше към Нагрек.
— Какво има, мистър Брок? — попита Нагрек, вцепенен от ужас.
— Изглежда, Нагрек е пипал сестра ти, Горт.
— Не, не съм! Не съм, кълна се! — извика Нагрек. — Изобщо не я докосвал!
Брок откачи бича, който висеше на стената.
— Изглежда, отишъл в каютата й, докато е спяла, събудил я и си поиграл с нея.
— Изобщо не съм я докосвал, нищо лошо не съм й сторил, кълна се! — извика той. — Тя ме повика в каютата си. Тя ме повика! Днес следобед ми каза да отида при нея. Самата тя. Господи!
— Значи си бил в каютата й!
Горт се спусна към Нагрек, но изруга от болка, когато катранът се отлепи от раната. Нагрек побягна към вратата, но Брок го блъсна назад.
— Свършено е с теб, Нагрек!
— Нищо лошо не съм й сторил, кълна се в Бога, кълна се…
— Пъхал си мръсните си ръце под ризата й!
Бичът продължаваше да се впива в тялото на Нагрек и Брок постепенно го натика в дъното на трюма.
— Пъхна ги, нали, мръснико?
— Кълна се в Бога, не съм я докоснал. Недейте, мистър Брок! Моля ви! Нищо не съм й сторил… съжалявам… само я пипнах… нищо повече… нищо повече.
Брок спря и дъхът му секна.
— Значи е вярно. Чу ли, Горт? — И двамата се нахвърлиха върху Нагрек, но Брок беше по-бърз, стовари юмрук отгоре му и той загуби съзнание. Брок бутна Горт настрана. — Почакай!
— Но, татко, тази гад…
— Почакай! Майка ти каза, че бедното момиче се страхувало отначало да каже истината. Тес си мисли, че е забременяла от него, защото я пипал. Но Лайза твърди, че тя е девствена. Само я докоснал, слава богу.
Брок пое дъх, съблече Нагрек и почака, докато той дойде в съзнание. После отряза члена му. И го би до смърт.
Четиринадесета глава
— Искал си да ме видиш, татко — каза Кълъм с каменно лице.
Струан стоеше на върха на могилата с бинокъл на врата, но й пояса и скупчено на земята бойно желязо. Беше наблюдавал как син му слезе на брега, прекоси долината и се качи на хълма. Вятърът гонил облаците и слънцето на хоризонта обещаваше денят да бъде хубав. Струан посочи надолу.
— Гледката оттук е чудесна, нали?
Кълъм не каза нищо. Почувства как краката му омекват под огнения бащин поглед.
— Не си ли съгласен?
— Църквата ще… всички ще…
— Зная за църквата — прекъсна го Струан. — Чу ли за Брок? — Гласът му беше много тих и спокоен.