Тай-пан
Шрифт:
— Такъв великолепен подарък не бих могъл да приема — отвърна Ло Чъм много почтително. — Ще ви бъда задължен завинаги.
— Ако откажете, ще разбера само, че това е едно недостойно приношение към светлите ви прадеди и ще загубя престиж.
Накрая Ло Чъм се остави да бъде убеден да приеме, а Чен Шенг се остави да бъде убеден, че подаръкът е царски.
— Чух, че тай-панът търси нещо — прошепна Ло Чъм, — защото конкубината му е много болна. Болна е заради отровата, която причинява хонконгската треска.
— Какво? — Чен Шенг бе ужасен от новината, но бе доволен, че дарът му
Ло Чъм му каза за лекаря и за странното лекарство и че всичко това А Сам бе прошепнала на ухото на един собственик на сампан, когото Ло Чъм й беше изпратил.
— Слухът казва още, че тай-панът е предложил награда от двадесет хиляди таела. Синът му, благородният син на третата ви съпруга и ваш доведен син, е организирал трескаво търсене на лекарството в Хонконг.
Умът на Чен Шенг се опитваше да прецени последствията. Той направи знак на Ло Чъм и бе въведен в кабинета на Струан.
— Айейа, тай-пан — каза той развълнувано. — Радва се види теб в Макао, каквото и да е.
— Айейа, Чен Шенг — каза Струан. Той махна към един стол. — Разположете се!
— Лодк-ът пристигнал пръв в родина, „Блу клауд“, айейа?
— Не знам. Благодаря дошъл толкоз бърз. Чен Шенг искал бързо види мен, айейа?
Чен Шенг бе обезпокоен. Той, водачът на Триадите на Макао, бе лично отговорен пред Джин-куа за безопасността на Т’Чънг Мей-мей и децата й. Единствено той от всички приближени на Джин-куа знаеше, че тя бе внучка на Джин-куа и че като конкубина на тай-пана стойността й лично за тях бе огромна, а стойността й за бъдещето на каузата на Триадата — неоценима. Вестта, че флотът незабавно се бе върнал в Кантон, вместо да продължи направо за Пекин, беше им спестила почти четири милиона таела, а те стократно превъзхождаха цената на учението на Мей-мей. Той благослови своя джос, че му бе дарил Мей-мей. Без нея той самият трябваше да заплати цената на достойния заместител.
А сега глупавата жена, която не струваше и стотинка, бе имала лошия късмет да пипне неизлечима болест. Освен, добави той бързо, ако не проследим пътя на лекарството. И ако го направим, тя ще оздравее и нашата инвестиция в нея и в тай-пана ще бъде застрахована, а и двадесетте хиляди таела ще са ни добре дошли. Още една подробност от сведението си дойде на мястото и той си рече, о, но това обяснява защо Гордън Чен изпрати четиридесет члена на Триадата от ложата на Хонконг да търсят на Макао. Сигурно тук се намираше от лекарството. Той се запита какво ли би казал Гордън Чен, ако узнаеше, че тайният му „Учител“ е бил изпратен по заповед на Джин-куа и че Джин-куа бе вожд на Триадата за целия Квантунг, и че самият той, Чен Шенг, бе вторият по ранг след Джин-куа. Ох, каза си той, наистина е мъдро много неща да останат в сянка. Никой не знае кога някой ще проговори.
— Тай-пан. Ваш малка чило у кой дом добре — започна Чен Шенг. Вие иска види нея? Вземе на Хонконг?
— Видя днес. Скоро вземе. Много добре. — Струан се чудеше пали трябва да каже на Чен Шенг за Мей-мей.
— Тай-пан. Твой малък чило добре — започна Чен Шенг. — Мисли, по-добре довел мама на малко чило тук, на брега. Чило няма бъде щастлив, да. Тук много добър
— Откъде знаеш, че тя е тук и че е болна от малария?
— К’во? Не разбира.
— Кой тебе каза чило мой лошо болна?
Чен Шенг цъкна с език и сви рамене.
— Всеки знае, що не?
— Лекарство е тук? Наистина?
— Бъде тук, достави. Аз бързо пратил джонка до „Чайна клауд“. Води кау чило на бряг. Чен Шенг всичко уреди.
Той учтиво се поклони и си тръгна.
Струан се качи на „Чайна клауд“ и даде на екипажа гарнизонен отпуск, който обхващаше една вахта. Скоро джонката на Чен Шенг се прилепи до кораба. Внимателно пренесоха Мей-мей на брега, като китайски лекар се грижеше за нея, и я отведоха до къщата й, която се гушеше в подножието на хълма Сао Антонио.
Къщата бе чиста. Бяха наети слуги. Чаят ги чакаше. А Сам услужливо, майчински се втурна и прегърна децата, които чакаха в къщата с личните си бавачки, нагласи Мей-мей в огромното легло и доведе децата при нея. Имаше сълзи на щастие, суетене насам на там, викове. А Сам и Мей-мей бяха щастливи, че най-сетне си бяха вкъщи.
Лекарят бе донесъл специална храна и лекарства, за да засили Мей-мей, да укрепи силите на детето в утробата й и нареди тя да лежи.
— Скоро ще се върна — каза Струан.
— Добре. Благодаря ти, тай-пан. Благодаря.
— Отивам до резиденцията, а после вероятно ще посетя Брокови.
— Те са в Макао?
— Да. Всички, освен Тайлър. Мислех, че съм ти казал. Не си ли спомняш? Кълъм и Тес също са тук.
— О, да — отговори тя. Спомни си какво бяха уредили с Гордън Чен. — Извинявай. Бях забравила. Главата ми тежи. Да, сега си спомням. Страхотно съм щастлива, че вече не съм на кораба и съм у дома. Благодаря ти.
Той се върна в резиденцията. Кълъм още не беше се върнал и той реши да прекоси прайа до резиденцията на Брок. Но нито Тес, нито Лайза знаеха къде може да е Кълъм. Горт му каза, че те двамата бяха играли комар снощи в Английския клуб, но че той, Горт, бил си тръгнал рано.
— Ще те изпратя до вратата — каза Горт. Когато се озоваха там сами, Горт сардонично се усмихна, като се опиваше от сладостта на отмъщението. — Знаеш как е — бях при жена. Може и той да е отишъл при някоя. В това няма нищо лошо, нали така? Когато го оставих, му вървеше в играта, ако това нещо ти говори.
— Не, Горт. Това не ме безпокои. Знаеш, че в Британия има точни закони за убийство — светкавичен процес и светкавична примка около врата ти, независимо кого си чукнал. Дори и проститутка.
Горт побеля.
— К’во искаш да кажеш с това, а?
— Ако някой трябва да бъде обесен, с удоволствие ще помогна на палача.
— Ти какво, плашиш ли ме? И за туй си има закон, пусто да остане.
— Щом има убийство — ще има и обвинение в убийство, пусто да остане.
— Не знаеш К’во говориш! — избухна Горт. — Туй е несправедливо обвинение!
— Не ви обвинявам в нищо, Горт. Просто ви припомням факти. — Да. Чувал съм, че са необходими двама свидетели, за да, бъде доказана смърт, които да потвърдят в съда.