Тай-пан
Шрифт:
Струан вдигна чаша.
— Наздраве!
— Да, „наздраве“. Това е един хубав тост в тези тежки дни. На малария и какво ли не… — Малките свински очички погледнаха остро. — Научих, че имате приятел, който е заболял от малария.
— Знаете ли къде може да се намери синкона?
Скинър поклати глава.
— Не, тай-пан. Всичко, което съм чел, казва, че това са само слухове. Легенда. — Той измъкна сигнален брой на седмичника „Ориентал експрес“ и го подаде на Струан. — Реших, че бихте искал да видите уводната статия за конните състезания днес. Утре пускам специален брой.
— Благодаря ви. За това ли
— Не, сър. — Скинър жадно отпи от уискито и погледна празната чаша.
— Налейте си, ако искате още.
— Благодаря. — Скинър се затътри към гарафата. Слонските му бутове се тресяха. — Ех, да имах вашата фигура, мистър Струан.
— Не трябва да ядете толкова много.
Скинър се засмя.
— Яденето няма нищо общо с дебелината. Или си дебел, или не си. Това е едно от онези неща, които добрият Господ е определил още при раждането. Винаги съм си бил тежък. — Той напълни чашата си и се върна. — Снощи ми попадна едно сведение. Не мога да разкрия източника, но бих искал да го обсъдя с вас, преди да го напечатам.
До чии тайни си се докопал пак, стари друже, помисли Струан. Имаш толкова голям избор. Надявам се само да е този, който трябва.
— Аз съм собственик на „Ориентал експрес“ наистина. Доколкото знам, само вие и аз знаем за това. Но никога не съм ви казвал какво да публикувате и какво не. Вие сте редактор и издател. Отговорността е изцяло ваша и ако това, което публикувате, е клевета, ще бъдете съден. От онзи, който е оклеветен.
— Да, мистър Струан. И ценя свободата, която ми предоставяте. Очите му като че ли потънаха по-дълбоко в гънките желе. — Свободата предполага отговорност — към себе си, към вестника, към обществото. Не задължително в този ред. Но това е друго, ала — как да го кажа — „възможностите“ стигат далеч. — Той измъкна късче хартия. Беше покрито с набързо написани йероглифи, които само той можеше да разчете. Той вдигна поглед. — Договорът от Чуенпи е бил отхвърлен от Короната и Хонконг заедно с него.
— Това е смехотворно, мистър Скинър. — Струан се запита до колко убедителен е бил Блоър. Правилно ли рискува, момко? — зачуди се той. Момчето има добро чувство за хумор: жребецът е обуздан. По-добре да беше казал товарният кон.
— Не, сър — отвърна Скинър. — Може би ще е по-добре да го прочета.
И той прочете почти дума по дума онова, което бе написал сър Чарлс Крос и което Струан бе казал на Блоър тайно да прошепне на ухото на Скинър. Струан бе решил, че Скинър е онзи, който ще трябва да събуди у търговците ярост така, че всичките те, всеки по свой начин, да не позволят Хонконг да загине. Така, че те да агитират, както агитираха преди много години и накрая бяха победили Остиндийската компания.
— Не мога да повярвам.
— Мисля, че би трябвало, тай-пан. — Скинър пресуши чашата си.
— Може ли?
— Разбира се. Донесете гарафата. Това ще ви спести отиването и връщането. Кой ви даде информацията?
— Не мога да ви кажа.
— А ако настоявам?
— Пак не бих могъл да ви кажа. Това ще съсипе бъдещето ми на вестникар. Много е важно да се спазва етиката.
Струан се намръщи.
— Един вестникар трябва да има вестник — каза той рязко.
— Наистина. Това е рискът, който поемам — да говоря с вас. Но и да поставите въпроса по този начин, пак няма да ви кажа.
— Сигурен
— Не. Но вярвам, че е.
— Каква е датата на донесението?
— 27 април.
— И вие сериозно вярвате, че би могло да стигне тук толкова бързо? Смешно!
— И аз това казах. Но все още мисля, че информацията е вярна.
— Ако е вярна, тогава всички сме разорени.
— Вероятно — каза Скинър.
— Не „вероятно“ — сигурно.
— Забравяте силата на пресата и колективната мощ на търговците.
— Не сме силни спрямо Министъра на външните работи. И времето работи против нас. Ще го публикувате ли?
— Да. В подходящ момент.
Струан раздвижи чашата и загледа светлините, които трептяха по шлифованите ръбове.
— Бих казал, че когато го направите, ще избухне страхотна паника. И Лонгстаф здравата ще ви се скара.
— Това не ме безпокои, мистър Струан. — Скинър бе озадачен.
Струан не реагираше според очакванията му. Освен ако тай-панът вече не е научил, каза си той за стотен път. Но не виждам смисъл да праща Блоър при мен. Блоър пристигна преди една седмица, а през тази седмица тай-панът инвестира безброй хиляди таела в Хонконг. Така би постъпил някой луд. Така че чий куриер е Блоър? На Брок?! Малко вероятно. Той харчи също толкова щедро, колкото и Струан. Трябва да е на адмирала — или на генерала — или на Мънси. Мънси! Кой освен Мънси има такива високопоставени връзки? Кой друг освен Мънси мрази Лонгстаф и иска мястото му? Кой освен Мънси е жизнено заинтересован Хонконг да успее? Защото без разцвет на Хонконг Мънси няма бъдеще в Дипломатическия корпус.
— Изглежда, като че ли Хонконг е мъртъв. Всичките пари и усилия, които вложихте, отиват… отиват напразно.
— С Хонконг не е свършено. Без острова всички пристанища, които бихме имали на континента, са просто боклук.
— Знам, сър. Всички го знаем.
— Аха. Но Външният министър мисли по друг начин. Защо? Питам се, защо? И какво наистина бихме могли да направим. Как да го убедим? Как?
Скинър поддържаше Хонконг толкова силно, колкото и Струан. Без Хонконг нямаше „Ноубъл хаус“. А без „Ноубъл хаус“ нямаше да съществува седмичникът „Ориентал експрес“ и работа.
— Може би няма да се наложи да убеждаваме кучия син — каза той с леден поглед.
— А?
— Тоя кучи син няма да е вечно на власт.
Интересът на Струан се усили. Това бе нова и неочаквана тенденция. Скинър жадно поглъщаше всички вестници и периодични издания и бе най-добре информираният човек за „публикуваните“ парламентарни дела. В същото време — с изключителна памет и не-изтощим интерес към хората. Скинър имаше източници на информация, които бяха всестранни.
— Смятате, че съществува възможност за промени в правителството?
— Хващам се на бас на пари, че сър Робърт Пийл и консерваторите ще съборят Вигите до една година!
— Това би бил дяволски опасен риск. Аз самият се обзалагам срещу вас.
— Бихте ли заложили „Ориентал експрес“ срещу падането на Вигите до една година?! И срещу запазване на Хонконг от Короната?
Струан разбираше, че такъв залог ще постави Скинър изцяло на негова страна и вестникът ще се окаже ниска цена, която да заплати. Но едно бързо съгласие би разкрило намеренията му.
— Нямате никакъв шанс да спечелите този залог.