Тай-пан
Шрифт:
Четиридесет и трета глава
С настъпването на нощта облачността и влажността се увеличиха. Старите търговци знаеха, че скоро ще завали. Това бе началото на дъждовния период, те очакваха, че този дъжд ще облекчи постоянната задуха за известно време и ще прочисти праха. Ако джос е с тях. Ако той е против тях, може да има и буря. И само от него зависи дали бурята ще премине в тайфун.
— Горещо ми е, тай-пан — каза Мей-мей, като се разхлаждаше
— На мен също — каза Струан. Той сменяше замърсената си риза с чиста. — Аз ти казвах, че трябва да останеш в Макао. Там е много по-хладно.
— Може да е така, бога ми, но тогава нямаше да имам удоволствието да ти кажа, че ми е горещо.
— Предпочитах те, когато беше болна. Тогава не проявяваше дързост и не правеше вулгарни изказвания.
— Хм! — изсумтя тя. — Не бъди измамен с мене!
— Какво с тебе?
— Измамен, тай-пан. Не знае английски? Кога те няма по цял ден, не трябва безпокоиш за бедна майка. Аз ужасно заета чете твой речник на д-р Джонсън и подобрява знания по варварски език. Всеки знае дума „измамен“. Означава „лъжлив“. Ето какъв си ти, за бог. — Тя пресилено се нацупи и това я направи още по-хубава. — Ти не обожава мен вече!
— Аз имам намерение да поизлъжа задника ти.
Мей-мей пресилено простена, като че ли бе засегната от намерението на Струан.
— Тай-пан иска поиграе, маса? Може, няма значение.
Струан се приближи до леглото, но Мей-мей се отдръпна.
— Тай-пан, това беше шега.
Той я прегърна силно.
— О, момичето ми, ти вече си добре. Това е важното.
Тя бе облякла бледосиня копринена туника, имаше елегантна прическа, а парфюмът й бе опияняващ.
— Да не си посмял да отидеш в публичен дом, а?
— Не ставай глупава.
Той я целуна и след това се облече. Постави ножа си в кобура отзад, а камата в левия си ботуш, завърза здраво косата на врата си с панделка.
— Не режи коса, тай-пан. Остави опашка като цивилизован човек. Много хубав.
На вратата се почука и влезе Лим Дин.
— Маса. Маса Чен тук. Може?
— Може. Каютата горе.
— Ще се върнеш ли, тай-пан?
— Не, момичето ми. Веднага ще отида на брега.
— Кажи на Гордън да дойде да ме види — да?
— Да, момичето ми.
— Къде отива?
— Излизам, бога ми. Дръж се добре, докато ме няма. Ще се върна след полунощ. Но ще ти се обадя веднага щом се върна на борда.
— Добре — прошепна тя гальовно. — Събуди ме, ако съм заспала. Твоя майка иска знае дали лъжлив син здрав и читав.
Той я потупа нежно по рамото и отиде в каютата на горния дек.
— Здравей, Гордън.
Гордън Чен бе облечен в дълга синя копринена дреха и светли копринени панталони. Бе силно възбуден и разтревожен.
— Добър вечер, тай-пан. Добре дошъл. Много съм щастлив за синконата. Как е лейди Т’Чънг?
— Много добре, благодаря.
— Съжалявам, моите усилия останаха напразни.
— Благодаря
Гордън Чен бе раздразнен, че трябваше да изразходва голяма сума таели при търсенето, но раздразнението му бе нищо в сравнение с тревогата му за Хонконг. Цялата йерархия на Квантунг от триадите силно негодуваше срещу новините от Англия. Той бе повикан от Джин-куа и му бе заповядано да уведоми тай-пана да използва всички възможности на триадите и всички необходими средства — пари, натиск, разширяване на търговията, — за да се предотврати напускането на острова от варварите и да ги окуражи да останат на него.
— Трябва да ви запозная с много важен въпрос, тай-пан. Иначе не бих се натрапвал. Хонконг. Статията. Вярно ли е всичко това? Ако е вярно, ние сме загубени, разорени.
— Доколкото зная, ти си тай-пан на триадите от Хонконг.
— Какво?
— Тай-пан на триадите от Хонконг — повтори Струан любезно и го запозна с това, което португалският офицер му бе казал. — Глупава история, а?
— Не глупава, тай-пан, а направо ужасна! Шокираща лъжа!
Ако Гордън беше сам, той би оскубал косите си, би разкъсал дрехите си и би крещял от ярост.
— Защо триадите трябваше да убият Горт?
— Не зная. Откъде да знам какво биха могли да направят тези анархисти? Тай-пан на триадите? Аз? Какво мръсно обвинение!
Животът ми не е оценен за пукната пара, крещеше той на себе си. Този проклет предател! Как смее той да издава тайни! Осъзнай се. Тай-пан на варварите те наблюдава и ти по-добре му дай мъдър отговор!
— Просто не зная какво да мисля. О, небеса! Триадите от Тай Пинг Шан под носа ми? Отвратително!
— Имаш ли неприятели, които биха разпространили такава история?
— Трябва да имам, тай-пан. Велики Боже! Чудя се дали… — Бяло то на очите му се показа.
— Дали какво?
— Добре, аз… добре, вие сте ми баща. Дали някой не се опитва да ви атакува чрез мене?
— Това е възможно, Гордън. Възможно е и ти да си шеф на триадите.
— Анархист? Аз?
О, богове, защо ме изоставихте. Само миналата седмица петдесет таела за тамян, дарения и молитви. Не съм ли най-щедрият поддръжник на всички храмове, без да търся лична облага? Нали лично направих дарения на три храма и четири гробища и не осигурих ли свитата на четиридесет и три будистки свещеници?
— Защо трябва да бъда замесен с тези престъпници? С ваша помощ аз забогатявам. Нямам нужда от кражби и грабежи.
— Но ти би искал династията Манчу да бъде отстранена от престола на Китай?
— Манчу или китаец — все ми е едно, тай-пан. Защо трябва да ме занимава такъв въпрос. Това въобще не ме засяга. — „О, богове, затворете си ушите за малко.“ — Аз не съм китаец — аз не съм англичанин. Мисля, че съм последният човек, на когото една тайна китайска организация би се доверила. Това би било опасно, не мислите ли?