Тай-пан
Шрифт:
— Може би. Не зная. Вероятно ти трябва да похарчиш малко таели, Гордън. Организирай шпионска мрежа. Установи кои са тези хора, кои са лидерите им.
— Веднага, тай-пан.
— За опитен човек като тебе три месеца ще бъдат достатъчни да се открият лидерите.
— Шест месеца — каза Чен бързо, като се опитваше да измиела начин за излизане от клопката, в която бе попаднал.
Сега той имаше една идея. Разбира се. Остави варварите сама да се занимават с противниците на триадите. Ние ще вербуваме шпиони от тях, ще ги внедрим в някоя съставна ложа на триадите
— Да, тай-пан, веднага се заемам с това.
— Мисля, че трябва да го направиш. Защото, по един или друг начин, аз ще унищожа триадите.
— Аз ще ви помогна с всичко, което мога — каза Гордън ентусиазирано.
Десет глави биха задоволили дори тебе, тай-пан. Жалко, че Чен Шенг има семейство, иначе той би бил идеален избор за „лидер на триадите“. С помощта на джос аз съм следващият, който ще застане начело на „Ноубъл хаус“. Не се тревожи, Джин-куа ще ти помогне да намериш подходящата примамка.
— Тай-пан, да поговорим за по-важни неща. Какво ще кажете за тази статия? Свършено ли е с Хонконг? Заплашени сме да загубим цяло състояние. За нас би било катастрофално да загубим острова.
— Има преди това няколко по-малки проблема. Но те ще бъдат разрешени. Хонконг ще бъде запазен. Това правителство скоро ще падне. Не се тревожи. „Ноубъл хаус“ и Хонконг са неразделни.
Безпокойството на Гордън Чен се изпари.
— Сигурен ли сте? Този Кънингтън ще си отиде ли?
— По един или друг начин. Да.
Той погледна към баща си с възхищение. Да, мислеше той, ако се наложи, дори с убийство. Превъзходно. Той изпитваше желание да каже на тай-пан, че бе елиминирал Горт и по този начин е спасил живота му. Но това може да почака за по-удобен, по-важен момент, каза си той, възрадван.
— Превъзходно, тай-пан. Признавам, че ми вдъхвате кураж. „Ноубъл хаус“ и Хонконг са неразделни.
Ако не са, ти си загубен, помисли той. Но ти никога повече не трябва да стъпваш на континента. Не, докато тази история с Триадите не приключи. Не. Ти си подходящ за Хонконг. Това е мястото ти или гробът ти.
— Тогава ние бихме могли да разширим дейността си и да рискуваме по-сериозно. Аз ще работя да направя Хонконг много силен. О, да. Успехите ви могат да зависят от мене! Благодаря, тай-пан, за куража, който ми дадохте.
— Моята лейди иска да те види. Слез при нея, а?
— Благодаря. Благодаря също за предупреждението ви за тази нелепа, но опасна история.
Гордън Чен се поклони и излезе.
Струан наблюдаваше сина си много внимателно. Той ли е или не е той? Изненадата може да се окаже истина. Това, което той каза, е доста правдоподобно. Не зная. Но ако това е Гордън, ти трябва да бъдеш много умен, за да го хванеш. А после?
Струан намери Скинър в печатницата на „Ориентал експрес“. Вътре бе задушно и шумно. Той похвали
— Не се тревожи, тай-пан — каза Скинър. — Ще се появи нова статия в утрешния брой.
За доказателство, той подаде един лист на Струан.
— Ще се радвам да свърши това проклето лято. — Той бе облечен с обичайната си черна работна престилка и плътни панталони.
Струан прочете статията. Тя бе изпълнена с нападки и сарказъм и подчертаваше необходимостта всички търговци да се обединят и активно да въздействат на Парламента за компрометирането и отстраняването на Кънингтън.
— Мисля, че тази статия би накарала някои от по-младите да реагират веднага — каза той одобрително.
— И аз мисля така. — Скинър разпери ръце да облекчи палещия сърбеж под мишниците си. — Проклета горещина! Излагаш живота си на опасност, тай-пан, като се разхождаш сам в нощта — каза той.
Струан носеше тънка риза, ленени панталони и леки ботуши.
— Би трябвало да се обличаш като мене. Ще се потиш по-малко и няма да ти е толкова горещо.
— Не споменавай за тази напаст. Нищо не можеш да направиш срещу горещината — това е тежестта на лятото. Човек е роден да се поти.
— Да. И да бъде любопитен. Ти спомена нещо в бележката си за странна добавка към споразумението на Лонгстаф с вицекраля Чинг-со. Каква е тя?
— Просто странна подробност от информацията, която журналистите събират. — Скинър избърза лицето си с кърпа, която остави следи от печатарско мастило, и отново седна на високия стол. Той каза на Струан за семената. — Черници, камелии, ориз, чай и всякакви видове цветя.
— Това е твърде любопитно — каза Струан замислено. — Доколкото зная, Лонгстаф няма слабост към градинарството. Може би това е идея на Синклер — той се занимава с такива работи.
— Или на сестра му. — Скинър погледна към китайските печатари, които работеха на печатарската преса. — Научавам, че тя е много болна.
— Тя се възстановява, щастлив съм да го кажа. Докторът каза, че било стомашно разстройство.
— Чувам, че Брок бил на флагманския кораб този следобед.
— Информацията ти е точна.
— Чудех се дали да не приготвя един некролог.
— Понякога мисля, че хуморът ти не е много забавен.
Капки пот се стичаха по лицето на Скинър и падаха върху нечистата му риза.
— Това не го казах на шега, тай-пан.
— Добре, аз го приемам като шега — каза Струан. — Не е добре да се говори за некролози. — Той погледна пресата, която печаташе утрешния брой на вестника. — Мислех си за Уолън. Лонгстаф наименува стария град Куинс таун. Сега имаме нов град. Може би Уолън ще има честта да избере ново име.
Скинър се усмихна.
— Това добре би го заангажирало. Какво име си избрал, тай-пан?
— Виктория.
— Харесва ми. Виктория, а? С един прост удар Лонгстаф е отстранен. Разглеждай го като „предложение“, тай-пан. Остави това на мене. Уолън никога няма да осъзнае, че това не е било негова идея, гарантирам ти. — Скинър почеса корема си със задоволство. — Кога ще стана собственик на вестника?