Тай-пан

Клавел Джеймс

На Струан му се искаше да може да каже на Скрагър за сбогуването си със синовете му.

Той ги бе оставил на грижите на капитана на Уампоа с писма до агентите на „Ноубъл хаус“ в Лондон. На тях той възлагаше отговорността за момчетата и образованието им.

— Добре, всичко хубаво, момчета. Когато се завърна у дома, ще дойда да ви видя.

— Мога види вас, капитан, сам? — попита малкият Фред, като едва сдържаше сълзите си.

— Да, моето момче. Ела!

Струан го заведе в една от каютите. Евроазиатецът Бърт се почувства притеснен, оставен сам.

У Пак не изпускаше ръката на Бърт.

— Да, Фред? — каза Струан, след като вече бяха сами в каютата.

— Мой баща казал, ние има ново име, преди напуснем домашни води, капитан.

— Да. То е написано на документите ви. Казах ти миналата нощ. Не си ли спомняш?

— Извинете, не, капитан. Аз забравя. Моля, мога науча име отново?

— Ти си Фредерик Макструан — каза той.

Струан харесваше това момче. Досегашното му име също му харесваше.

— Бърт ще се казва Бърт Чен.

— О! — каза момчето. — Сега аз запомни. Но различни защо? Аз и мой брат?

— Добре, вие имате различни майки, нали? Това е причината — обясни Струан, като галеше момчето по главата и с остра болка с спомняше за загубата на собствените си синове.

— Да, но ние останем братя, ваша милост! — каза Фред и този път не можа да сдържи сълзите си. — Извинете, не можем има също име? Чен хубаво име. Фредерик Чен хубаво име, тай-пан.

И така, Струан трябваше да смени документите му с нови. Капитанът на кораба завери подписа му.

— Момчета, сега и двамата сте Макструан. Албърт и Фредерик Макструан.

Двете момчета заплакаха от щастие и прегърнаха Струан.

* * *

Струан влезе в кабинета си и се опита да заспи. Но сънят не идваше. Ужасният край на Скрагьр го бе разстроил. Той знаеше, че тези мъчения бяха любимата практика на У Фанг Чой, бащата на У Куок и дядо на малкия У Пак. На жертвата, която предстоеше да бъде разчленена, предоставяха три дни — време, през което тя трябваше да избира кой крайник да й бъде отрязан пръв. През третата нощ изпращаха приятел на нещастника да му пошепне в ухото, че помощта идва. Така жертвата трябваше да избере този крайник, без който „по-лесно“ би дочакала помощта. После му отрязваха избрания крайник. Пак някой му пошепваше, че помощта пристига. Но тя никога не идваше. Само истински силен мъж можеше да издържи две ампутации. Струан стана и излезе на палубата. Имаше слабо вълнение, но облаците се бяха сгъстили. Луната бе изчезнала. Имаше прилив, но морето бе безопасно.

— Утре ще вали, мистър Струан — каза Кудахи.

— Да — потвърди Струан.

Той впери очи на изток. Усещаше, че морето го гледа.

* * *

— Върховна лейди! — каза А Сам, като събуди Мей-мей. — Катерът на татко пристига.

— Лим Дин подготви ли банята му?

— Да, мамо. Той се качи горе да го посрещне. Да събудя ли втора майка?

Ин-хси спеше в леглото в другия край на каютата.

— Не, легни си. Но първо ми дай гребена и четката за коса. Провери дали Лим Дин е приготвил закуска за татко. Може да е гладен.

Мей-мей полегна отново

и си спомни какво й бе казал Гордън Чен. „Отвратителен убиец! Да обвинява сина ми, че бил замесен в някаква тайна организация! Платиха му повече, отколкото трябвате, за да мълчи и да умре спокойно! Какъв абсурд!“

Тя внимателно стана от леглото. За няколко секунди почувства краката си слаби и несигурни. След това се съвзе и се изправи стабилно.

— О, сега съм по-добре! — извика тя.

Мей-мей отиде пред огледалото и критично се огледа.

— Изглеждаш остаряла — каза тя на образа си.

— Съвсем не си остаряла. И не трябва да ставаш от леглото — обади се Ин-хси от своето. — Нека аз да ти оправя косата. Татко върна ли се? Толкова се радвам, че си по-добре. Ти наистина изглеждаш много добре.

— Благодаря ти, сестро. Лодката му сега пристига.

Мей-мей позволи на Ин-хси да й направи прическата.

— Благодаря ти, скъпа.

Тя се напръска с парфюм и се върна в леглото освежена. Вратата се отвори и с тихи стъпки влезе Струан.

— Защо не спите? — попита той.

— Исках да те видя здрав и читав. Банята ти е готова. Закуската също. Много се радвам, че се завърна невредим!

— Мисля да се върна при тебе след няколко часа. Ти трябва да спиш, моето момиче. Ще закусим заедно, когато се събудя. Казах на Лим Дин да не ме събужда, освен ако няма нещо спешно.

Той бързо я целуна, малко смутен от присъствието на Ин-хси. Мей-мей забеляза това и леко се усмихна. „Колко са интересни тези варвари!“

Струан кимна с глава към Ин-хси и излезе.

— Слушай, скъпа сестро! — каза Мей-мей, когато вече бе сигурна, че Струан не може да я чуе. — Изкъпи се в парфюмирана вода и когато татко заспи дълбоко, иди в леглото му и спи с него.

— Но, Върховна лейди, сигурна съм, че досега татко с нищо не е показал, че ме желае. Аз го наблюдавах много внимателно. Ако отида, без да съм поканена… аз… може да се ядоса и да ме изгони. Тогава ще се чувствам много неудобно и с тебе, и с него.

— Ти просто трябва да разбереш, че варварите са много различни от нас, Ин-хси. Тяхната представа за удобство не е като нашата. Направи както ти казвам. Той ще се изкъпе и ще си легне. Чакай един час и иди при него. Ако се събуди и ти заповяда да си отидеш просто прояви търпение и му кажи — Мей-мей премина на английски: — „Върховна лейди ме изпрати.“

Ин-хси повтори няколко пъти английските думи и добре ги запомни.

— Ако това не помогне, върни се при мене — продължи Мей-мей — Няма никакво неудобство, уверявам те. Не се плаши. Познавам добре татко. Ние не трябва да го оставим да посещава публична домове. Той е ходил в един от тях миналата нощ.

— Не! — каза Ин-хси. — Неудобно ми е. О, скъпа! Татко сигурно се отвращава от мене. Може би ще направиш по-добре да ме продадеш на някой гробокопач.

— Хм! Аз бих му дала каквото му е нужно, ако бях добре. Не се тревожи, Ин-хси! Той още не те е видял! Казвам ти. Той е варварин. Отвратително е, че той ходи в публичен дом, след като ти си тука, дори А Сам.