Тайната на Ескалибур
Шрифт:
— Телефон?
— Да, да! Той телефон армията! Продал вас!
— Издал ни е? — Ханиф закима трескаво. — Тоя кучи син!
— Ти скрий! Аз спирам тях! — Той хукна към вратите с развяваща се роба.
— Мамка му — изпъшка Нина. Младият имам може и да не одобряваше присъствието им в джамията, но определено неодобрението, изпитвано от него към ал-Сабан, който ги беше предал за пари в джамията, беше по-силно. Тя предположи, че планът на ал-Сабан е бил да вземе парите на Мичъл в замяна на меча и след това да каже на сирийската армия, че те са го откраднали. Така, след като
Тя потърси път за бягство. През мазето беше изключено — то нямаше друг изход, нито място, където да се скрие, без да бъде открита веднага. Нищо в кабинета на ал-Сабан не подсказваше, че той има втори изход.
Оставаше само минарето.
По-голямата част от джамията беше едноетажна, но кулата беше почти два пъти по-висока от сградата. Може би оттам можеше да се проникне към покрива…
Тя хукна към входа на минарето и погледна вътре. Отгоре проникваше дневна светлина. Някога във вътрешността бе имало стъпала, но сега от тях не беше останало почти нищо, само прътове, които стърчаха от стените. Заместваше ги паянтова дървена стълба. От един скрипец, прикрепен към тавана, висеше въже, което бе завързано за здрава дървена платформа. От горния етаж стърчаха няколко електрически кабела, но тя нямаше никаква представа за какво служат.
Нямаше време за чудене. Тя чу викове откъм двора, протестите на Ханиф бяха заглушени от плътни гласове.
Изкачвай се…
Тя започна да се катери по стълбата. Вратите на минарето се отвориха. Тя погледна надолу. Ханиф отчаяно беше протегнал ръце, опитвайки се да попречи на трима войници да влязат вътре. Те я видяха.
Единият насочи оръжието си към нея…
Ханиф го блъсна с всичка сила. Войникът, който беше някакъв офицер, ядосано замахна, за да го удари, но се сдържа. Ханиф може и да беше млад, но си оставаше имам.
Един от войниците, слаб с мише лице, почти момче, хукна към стълбата и вдигна очи към Нина. Пушката му бе метната през рамо, но в ръката си държеше дълга и особено непривлекателна кама.
Нина се опита да се катери по-бързо, но счупеното острие й пречеше. Стълбата започна да се клати, когато младият войник започна да се изкачва по нея.
— Мамка му, мамка му, мамка му!
Стълбата водеше до дървена платформа. Оказа се, че кабелите са свързани с касетофон и високоговорител, през който се пускаше адхан — призивът за молитва в джамията, но Нина не им обърна никакво внимание и продължи да търси начин да се изплъзне от преследвача си. Може би ако успееше да ритне стълбата…
Нямаше да стане. Беше завързана за платформата.
Тя отиде до полуремонтираната стена и видя как Чейс и останалите вървят под дулата на оръжия към камиона, паркиран зад джамията. Но дори тук не откриваше начин как да слезе долу — скелето стигаше на няколко фута под платформата.
Въжето, което висеше от скрипеца — дали не можеше да го използва, за да се спусне от външната страна на минарето?
Тя го сграбчи и дръпна, един възел му пречеше да се изниже през дупката на скрипеца, но тя веднага разбра, че планът й нямаше да проработи. Със своите 52 кг., тя не можеше да се впише в тежката категория,
Но така или иначе вече беше твърде късно. Войникът беше стигнал до върха на стълбата с камата в едната си ръка.
Без да пуска въжето, Нина отстъпи назад. Войникът безмилостно се усмихна, когато видя, че тя е попаднала в капан, и продължи да се изкачва към платформата зад високоговорителя…
Тя натисна бутона „Play“ и включи касетофона.
От тонколоната гръмнаха звуците на адхана. Той едва не оглуши Нина — но на войника му подейства като удар с юмрук. Той запуши ушите си с ръце, олюля се и с вик се стовари върху въжето.
Нина дръпна с всичка сила. Въжето се изпъна и буквално изхвърли войника от платформата — той изкрещя ужасен и полетя към земята, като в последния миг се вкопчи във въжето и го повлече след себе си. Нина спря касетата и погледна надолу, а адханът продължаваше да ехти в ушите й. Докато преследвачът летеше към земята — палетата се издигаше със същата скорост към нея.
Нина отскочи назад точно преди тя да се забие в скрипеца и навсякъде да се разхвърчат дървени трески. Въжето се изпъна с изплющяване. Свободното падане на войника бе прекъснато малко над пода и той продължи да виси, вкопчен с ръце и крака във въжето, като не спираше да крещи, докато двама от другарите му притичаха на помощ.
Те погледнаха нагоре и насочиха оръжията си към нея.
Нина сграбчи платформата и се засили през разбитата стена.
Вече имаше своята противотежест.
Войникът полетя обратно нагоре, докато Нина започна да се спуска от външната страна. Тя се оттласкваше от стената, опитвайки се да забави падането, но се спускаше твърде бързо, краката й се плъзгаха и тя се въртеше неконтролируемо. Парчето от меча се изплъзна от ръката й. С панически писък тя падна на земята и се затъркаля към военния камион…
Един войник се появи иззад ъгъла, за да разбере причината за този шум. Нина се блъсна в краката му, като го принуди да залитне назад и да се сблъска с втори войник, като и двамата се стовариха в краката на пленниците.
Нина пусна въжето, което веднага полетя нагоре към минарето, а нещастният войник на другия му край се гмурна отново надолу и се стовари върху двамата си колеги. Нина се изправи замаяна. Чейс, Мичъл и Карима я гледаха от ремаркето.
— А аз си мислех, че само Мици се появява с гръм и трясък — ококори се Мичъл.
Чейс грабна автомата „Калашников“ от ръката на единия паднал войник.
— Пали камиона! — Той скочи от ремаркето и бързо се огледа за други войници, преди да помогне на Нина да се изправи на крака и да я целуне по бузата. — О, да, и благодаря.
— Пак заповядай — отвърна тя, като дори успя да се усмихне. Мичъл взе автомата на другия войник, а Карима измъкна пистолета от кобура му, преди и двамата да скочат на земята.
— Колко са? — попита Нина.
Чейс надникна иззад камиона, за да провери дали пътят е чист, Мичъл направи същото от другата страна.