Тайната на Ескалибур

Макдермът Анди

— Дявол те взел, копеле откачено! — кресна Чейс. — Голям късмет извади, нали? Можеше да станеш на кайма!

— Не можех да чакам повече — каза мрачно Мичъл и извади телефона си. — Нямаше как иначе да се приземя, освен това полицията и пожарната пътуват насам, видях ги отгоре. Трябва да се махаме от тук, преди да са дошли. Цял ли си?

Чейс посочи разкъсаните си дрехи и окървавена кожа.

— В страхотна форма съм! Ами Нина?

— Не знам. Ти имаше предавател — аз изгубих контакт с нея в мига, когато излязохме извън

обхват. Да вървим. — Докато излизаха през портала на строителната площадка, той се обади по телефона и бързо даде някакви заповеди. Чейс вървеше след него с меча в ръка.

* * *

Час по-късно вече бяха в тайната квартира, невзрачен апартамент в също толкова невзрачен жилищен блок на няколко мили от строителната площадка. Успяха да се махнат оттам тъкмо навреме, преди да се появи полицията — промъкнаха се през разни тъмни улички, докато най-накрая не ги прибра същият шофьор, който ги беше откарал до склада на Приковски, само че лъскавият му джип беше заменен от далеч по-дискретен старичък фолксваген голф.

— Знаеш ли как е Нина? — попита Чейс, след като Мичъл приключи поредния разговор. Самият той се беше обадил на Приковски и беше научил, че момичетата му са си тръгнали от имението, но Нина не е била с тях. Това би могло да означава, че някой друг я е откарал в Москва, но въпреки това тревогата му растеше.

— Още не — отвърна рязко Мичъл. — Но Васюкович е в движение — частният му самолет току-що е излетял от летището във Внуково. Обзалагам се, че и той е на борда му.

— Може би не иска да е наблизо, когато руснаците започнат да разпитват защо лъскавият им новичък боен хеликоптер се е разбил в центъра на Москва. На бас, че на онзи тип Мишин му се иска въобще да не е приемал длъжността. Доста трудничко ще му бъде да обясни случилото се.

Мичъл се накани да каже нещо, но телефонът му завибрира.

— Да — каза той и докато слушаше думите на човека отсреща, очите му се разшириха. — Да, дай му телефона. Обажда се Васюкович — каза той на Чейс.

— Пусни го през високоговорителя — отвърна Чейс. Мичъл се намръщи, но го направи.

Чу се щракване при прехвърлянето на връзката и след това от говорителя се разнесе глас. Васюкович.

— Там ли си, Джак?

— Тук съм, Леонид — отвърна Мичъл. Бученето, което се чуваше като фон подсказваше, че милионерът наистина се намира в самолета.

— Ти открадна нещо от мен. Ти и Чейс. Предполагам, че той е с теб сега.

— Да, тук съм — рече Чейс. — Ако се чудиш къде е Дина, да знаеш, че я изпуснах по пътя. Между другото, съжалявам, че ти развалих купона. Стори ми се доста забавен.

— Такъв си беше — отвърна Васюкович, като под привидно спокойния глас се усещаше гневът му. — Но това няма значение. Правя си ново парти, тук, на самолета. И имам един много специален гост.

Чейс беше обзет от страх. Знаеше кого има предвид Васюкович.

— Ако посмееш да я нараниш… — започна

той, но Мичъл му даде знак да замълчи.

— Добре ли е тя, Леонид? — попита американецът.

— Засега. В теб има нещо, което искам, аз имам нещо, което ти искаш… или поне което Чейс иска.

— Дай да говоря с нея — поиска Чейс. Той погледна Мичъл предизвикателно, очаквайки от него знак да замълчи, но агентът на DARPA стоеше със замислено, почти пресметливо изражение на лицето.

Но Чейс въобще забрави за него и за мислите му в мига, когато чу гласа на Нина.

— Еди? Ох, слава богу, че си добре! Не знаех, какво се е случило, само чух нещо за катастрофа на хеликоптер.

— Да, просто обичайният работен ден за АСН. Ти добре ли си?

— Да. Съжалявам, заловиха ме, когато се опитвах да изляза от къщата.

— Това е причината истинските тайни агенти да не участват в токшоута — обади се саркастично Круглов някъде отзад.

— Разпознах я — каза Васюкович, — но не достатъчно бързо, за съжаление. Маскировката й беше много ефектна. Въпреки това — продължи той с твърд тон, — вече е в ръцете ми. Искам меча, Джак. Отнеси го в дома ми до един час и аз ще освободя доктор Уайлд. В противен случай ще се наложи да я… изпусна.

— Защо в дома ти, Леонид? — попита Мичъл, протягай ръка, за да предотврати яростното избухване на Чейс. — Предполагам, че си се запътил към базата в Туманная. Защо да не ти спестим време и да не донесем Екскалибур направо там?

Васюкович се засмя подигравателно.

— Да, Джак, сигурно много ти се иска да видиш съоръжението в Туманная. Това е била целта ти през цялото време, нали? Добре, че Алексей така й не преодоля недоверието си към теб.

— Никъде няма да отида. Дина ме простреля в крака.

— Добре ли си? — намеси се Нина.

— Този път не е нещо дребно — излъга Мичъл, като се усмихна леко на Чейс. — Според мен Еди ще е по-подходящият човек в случая. Той не знае нищо за земната енергия, нито го интересува… Освен това съм повече от сигурен, че ако се опитам да му попреча да си върне Нина, той ще ме убие. — Още една усмивка. Чейс се ухили в отговор.

— Защо да ти вярвам? — попита Васюкович.

— Няма значение, защото мен няма да ме има. Еди ще бъде там. А както ти каза, при теб има нещо, което той иска. Така ще получиш онова, което ти трябва, за да заработи системата ти там, на място.

Круглов промърмори нещо на руски, явно не му вярваше, но след минута Васюкович отново заговори.

— Имаш ли самолет?

— Да.

— Тогава ще уредя да ти разчистят писта. Но знай: ако самолетът се отклони от курса, ще бъде свален. Ако на борда има други хора, освен Чейс и пилотът, те ще умрат, заедно с доктор Уайлд. Ако Екскалибур не е на борда, всички ще умрат. Ако усетя някаква измама, всички ще умрат. Ти също, Джак. Не си помисляй, че ще се измъкнеш от ръцете ми, дори и в Америка. Ясно ли е?