Тайната на Ескалибур
Шрифт:
В коридора нямаше никой друг, но останалите сигурно идваха насам. Нина и Мичъл говореха един през друг, като крясъците на единия заглушаваха трескавия шепот на другия.
— Еди! Какво стана, какво правиш?
— Ако успееш да съкратиш времето за полет с три минути, ще бъде страхотно! — отвърна Чейс. — Как да се измъкна от тук?
— От там, откъдето влезе, само че подмини стълбите и свий вляво.
Чейс вече тичаше натам.
— Мамка му! А Нина как ще стигне до хеликоптера?
Шумът, който се чуваше от залата, се беше променил —
— Еди, Еди! — каза Нина толкова силно, колкото смееше. — Дина току-що хукна нагоре по стълбите! Какво да правя?
— Нина — рече Мичъл, — след около две минути цялото място ще бъде обхванато от паника. Точно тогава трябва да излезеш оттам — или намери другите момичета на Приковски или просто открадни някоя кола и отивай директно в американското посолство.
— Но аз не знам къде се намира! — възпротиви се Нина.
Чейс почти беше стигнал до стълбите.
— Ще се върна за нея!
— Не! — Микрофоните в ушите им изпукаха от силния вик на Мичъл. — Ако се върнеш, ще умреш, а Васюкович ще си върне Екскалибур!
Чейс достигна стълбищата, спря се за миг, след което продължи напред.
— Мамка му! — Неохотно се съгласи, че Мичъл е прав. Стигна до чупката в коридора и сви вляво. — Нина, иди колкото се може по-близо до входната врата — щом хората започнат да бягат навън, тръгни с тях!
Зад гърба му с трясък се отвори врата. Той се обърна и стреля по охранителя, който се появи иззад ъгъла. Куршумът пропусна целта и се заби в стената, но въпреки това постигна желания ефект — мъжът отскочи встрани в търсене на прикритие.
Мичъл го упъти към терасата. Чейс отвори вратата с ритник, изстреля още един куршум назад по коридора и излетя навън. Преследващият го охранител се строполи на пода. Зад него стоеше Дина, облечена в черна официална рокля и боядисана в лимонено жълто коса.
Чейс се прицели и стреля. Тя го видя и се хвърли на земята към падналия пистолет на охранителя, а куршумът профуча над нея. Преди Чейс да успее да се съвземе от отката, тя пусна четири бързи изстрела. Той отскочи встрани сред дъжд от трески.
Озова се в библиотека. Стаята беше тъмна, но през сводестите френски прозорци влизаше достатъчно светлина от външните лампи, така че той успя да види терасата зад тях. Мичъл беше напълно прав, когато им каза, че ще има достатъчно терен, за да може хеликоптерът да се снижи достатъчно, но не и да кацне, така че щеше да е доста трудно.
Нямаше време да се чуди как се отварят прозорците. Вместо това просто замахна и хвърли Екскалибур с всичка сила. Мечът премина през тях с лекота и падна на терасата сред парчета счупени стъкла и дърво. Чейс прикри лицето си с ръце и скочи през образувания отвор. Едно щръкнало стъкло го поряза странично по главата, но всъщност коженото му яке пострада повече. Той се отърси от стъкълцата, грабна меча и насочи пистолета си към вратата на библиотеката.
Нямаше никаква следа от хеликоптера. Той погледна през парапета. Под терасата бяха паркирани десетки скъпи коли. А на задната поляна,
Край вратата се мярна сянка. В мига, в който Чейс стреля, един от охранителите на Васюкович се втурна в стаята. Куршумът се заби в рамото му и го отхвърли назад.
Зад него се появи Дина и дулото на пистолета й проблесна. Останалите здрави прозорци се пръснаха на парчета. Чейс се хвърли на земята и тромаво се претърколи, а куршумите зачаткаха по каменната стена зад него. Той стреля напосоки. Рускинята също се претърколи, много по-грациозно от него, хвърли празния си пистолет и сграбчи оръжието на ранения охранител с едно-единствено плавно движение.
В пистолета на Чейс оставаха само два патрона. Може би все пак Мичъл щеше да се окаже прав за избора му на оръжие…
Внезапно над главата му изрева двигателят на хеликоптер. Мощен вихър разпръсна стъкълцата по терасата и машината заби нос надолу в спираща дъха маневра. Тя се завъртя около оста си, обърна се странично към къщата и се плъзна към нея.
Дина се беше изгубила в тъмната библиотека. Но Чейс знаеше, че тя се крие някъде и очаква удобния момент, в който да нанесе своя удар.
Хеликоптерът, малък MD-400 със заоблен, почти яйцевиден корпус, се приближи още повече. Ярката светлина от навигационните му фарове заля терасата. Чейс видя Мичъл на пилотското място, погледът му прескачаше между него и боядисаните в жълто краища на роторните перки, преценявайки разстоянието до стената на къщата. Петнайсет фута, десет, перките застрашително се приближаваха към стената…
Внезапно движение: край счупеното стъкло прелетя една лимонено жълта мълния…
Чейс изстреля предпоследния си патрон, докато Дина притича през библиотеката обсипвайки терасата с куршуми.
Но всъщност тя не се целеше в него.
Алуминиевият корпус на хеликоптера зазвъня, когато куршумите започнаха да дълбаят малки кратерчета в тънкия метал, а плексигласовите му стъкла се напукаха. Машината се наклони. Чейс помисли, че Мичъл е улучен, но той бързо се съвзе. Американецът му извика нещо, но гласът му се изгуби в рева на двигателя. Чейс прочете по устните му: „Хайде!“
Отново погледна към библиотеката. Дина се криеше край прозорците. Оставаше му само един куршум. А й нейната цел беше много по-голяма.
Хеликоптерът се олюля като пиян, борейки се с обратното течение и пораженията, които му беше нанесла Дина. Започна леко да се отдалечава от терасата, независимо от опитите на пилота му да го удържи.
Времето му свършваше…
Чейс се метна върху каменния парапет и скочи.
Стиснал здраво Екскалибур в лявата си ръка, той се блъсна в шината за кацане, преметна ръка през нея и увисна на сгъвката на лакътя си. Пистолетът му полетя надолу и се стовари като чук върху предното стъкло на паркираното отдолу ламборгини. Целият хеликоптер се разтресе от сблъсъка, Мичъл се опитваше да компенсира допълнителното тегло, което го накланяше на една страна.