Тайната на Ескалибур
Шрифт:
Чейс ужасено се вкопчи в гредата на крана и изпусна Екскалибур, който полетя надолу. Но той веднага забрави за него и се хвърли към кулата…
Хеликоптерът се удари в крана.
Той се разтресе от сблъсъка с деветте тона метал и стрелата му се завъртя около оста си много по-бързо, отколкото скърцащите зъбни колела можеха да понесат. От двигателя на хеликоптера блъвнаха пламъци, последвани след по-малко от секунда от мощен взрив. Пилотът катапултира, оставяйки след себе си следа от ракетното гориво.
Хеликоптерът
Целият кран се разтресе от удара. Стълбата за изкачване стигаше до основата на крана, която беше обвита в дима от горящия хеликоптер. Чейс се опита да намери нещо по-стабилно, върху което да стъпи, след което се промуши през рамката и стъпи върху стълбата. Дишането на пушека едва ли беше здравословно, но това беше единствения начин да стигне до земята…
Над него се разнесе гръм като от ловджийска пушка. Той вдигна глава и видя, че един от напречните пръти в гредата се е отчупил в единия край, заварката просто не беше издържала на напрежението.
След миг се отчупи още един прът, после още един. Цялата греда затрепери и се огъна под собствената си тежест. Последва верижна реакция, всеки отчупен прът засилваше тежестта върху останалите.
Чейс ги наблюдаваше ужасено, след което издърпа ръкавите на коженото яке върху дланите си и се вкопчи в рамката на стълбата. Кранът щеше да поддаде всеки момент…
С оглушителното скърцане на разкъсващ се метал, гредата се прегъна като хартия на мястото, където хеликоптерът се беше блъснал в нея и се устреми към земята. Кулата се наклони, масивните бетонени тежести, прикрепени към кабината на оператора, я теглеха към земята.
Като гигантска секвоя, отсечена от дървосекач, масивният кран бавно, но неумолимо започна да пада.
Покрил дланите си с кожените ръкави, Чейс стисна здраво рамката, отстъпи от стъпалата и се плъзна надолу.
Използвайки краката си за спирачки върху вертикалните оси, той летеше надолу по тресящия се кран.
Падащата кула започна да се накланя все по-бързо. Той вече не се плъзгаше вертикално — кранът се наклони на пет градуса, след това на десет, хоризонтът се издигаше над нивото на погледа му, а земята неумолимо се приближаваше.
Кожата, която защитаваше ръцете му, вече започваше да се прокъсва, но той не можеше да си позволи да се пусне — намираше се твърде високо и нямаше да оцелее след падането.
Двайсет градуса, трийсет, металът край него се кривеше и се разкъсваше…
С оглушителния трясък на разцепващ се бетон, кулата се откъсна от основата си.
Чейс все още се плъзгаше надолу по стълбата. Навлезе в мазния пушек, отвори парещите си очи и видя калната земя да се приближава към
Кранът рухна.
Първи паднаха бетонните тежести и разтърсиха сриващата се конструкция из основи. Чейс отскочи от стълбата и се блъсна в рамката за гърба си, после отново бе запратен срещу стъпалата, след което разбитият кран утихна.
Той лежеше без да мърда, проснат върху счупената стълба. Върху него се сипеше бетонен прах. Ехото от удара заглъхваше, за няколко секунди единственият звук, който се чуваше, беше пропукването на останките от горящия хеликоптер.
След това Чейс се разкашля.
— Мамка… му… и огън! — изхриптя той, като изпълзя изпод наклонената рамка и се просна в калта. Лежеше на не повече от двайсет фута от основата на крана. Падането му се беше забавило със срутването на кулата, но въпреки това той се беше стоварил на земята по лице от десет фута височина, а това не можеше да не му причини болка.
Но дори само фактът, че беше успял да изпълзи изпод крана, му подсказа, че няма нищо счупено, макар че в лявата си ръка, пострадала година по-рано, усещаше тежко, неприятно пулсиране. Главата също адски го болеше; той разтърка челото си и осъзна, че кърви. Към раната, която беше получил при изскачането през прозореца в къщата на Васюкович, се беше прибавила още една.
Мисълта за руснака си проби път в замъгленото му от болката съзнание. Чейс се надигна и седна. Нямаше представа какво се е случило с Нина. А колкото до Мичъл и Екскалибур…
След няколко секунди вече имаше отговор на втория си въпрос. Над главата му се разнесе бръмчене и малкият хеликоптер започна да се снижава, а парчетата от счупените му шини стърчаха като пречупени крака на насекомо. Докато наблюдаваше кацането на хеликоптера върху строителната площадка, той забеляза Екскалибур да стърчи от калта до основата на крана като блестящ надгробен кръст. В какъвто едва не се беше превърнал за Чейс.
Все още дишайки тежко, той закуцука към меча. Не му бяха нужни много усилия, за да го измъкне от земята.
Екскалибур беше в ръцете му.
Но болката беше твърде силна, за да ликува. Той се обърна изморено и видя хеликоптера, който кръжеше нестабилно над голяма купчина пясък. Преди Чейс да успее да си зададе въпроса какво, по дяволите, прави Мичъл, хеликоптерът рязко падна върху меката купчина. Перките му продължиха да се въртят и го заровиха още по-дълбоко в пясъка, но Мичъл вече беше изключил двигателя и изскочи от кабината, като хукна с всички сили към ранения Чейс. Зад гърба му хеликоптерът изхълца и най-после се спря окончателно да се върти, а перките му се забиха в пясъка.